- Великото цунами откъсва завинаги Англия от континента
- Хората в Британската Атлантида ловели риба с харпуни от човешка кост
Странен, но изключително красив предмет вадят през 1931 година от крайбрежните води на Англия рибарите от траулера "Колинда". Парче от еленов рог. Дълго 21,6 сантиметра, то е инкрустирано с богати орнаменти. Неестественото му заостряне буди огромно любопитство. Бързите консултации с археолози показват, че не става въпрос за изхвърлена от средновековен пиратски кораб плячка. А за прецизно полирано оръжие - харпун. И то на възраст 11 740 г. Откритието е зашеметяващо. И става причина учените рязко да насочат интереса си към стотици подобни предмети, намирани в Северно море, на които никой до този момент не обръщал сериозно внимание.
Първото нещо, което прави впечатление на всички изследователи, е, че повечетоартефакти са намерени в т.нар. Догерската плитчина в Северно море. Тя носи името си от холандските риболовни лодки от 17 век, наречени doggers.
Множеството сходни предмети, открити по крайбрежията и на Великобритания, и на Норвегия, плахо, но методично оформят теорията, че в средата на това водно пространство някога е имало суша. Оказва се, че първите находки са още от 19 век, като оттогава в рибарските мрежи на повърхността излизат стотици еленови рога, кости от мамут и космат носорог.
В края на 70-те години, по време на разширяването на пристанището на Ротердам, археолозите откриват стотици мезолитни инструменти от кост и рог, а през 1988 г. от една рибарска мрежа излиза дори каменна дискова брадва от епохата на мезолита.
Така през 90-те години на миналия век интересът към изчезналата земя се превръща в мания. Докато накрая праисторици, геолози и палеонтолози хвърлят бомбата, че в дълбоката древност морската шир, отделяща Британия от Европа, е била равнина. С напредването на технологиите учените категорично доказват, че Догерската плитчина някога е била тучно пасище и изказват хипотезата, че първата пшеница можеби е отглеждана във Великобритания.
Точните граници на долината не могат да бъдат установени, но се предполага, че е свързвала Британските острови с днешна Нидерландия, както и с полуостров Ютланд, част от съвременна Дания. Палеонтолозите кръщават тази земя Догърленд. А любителите на тайни и загадки и до днес я наричат Британската Атлантида - истински земен рай, потънал на морското дъно.
Как е изглеждал раят Догърленд?
Има доказателства, че Догърленд е съществувал преди 12?000 години, когато последната Ледникова епоха била към края си. През 2015 г. водолази от изследователски групи на морския живот откриват останки от праисторически гори край бреговете на графство Норфолк, Великобритания. Опитвайки се да намерят точното място на изгубения рай, учените се спират на територия от 100 километра от източното крайбрежие на Англия.
Преди около десет хиляди години южната част на Догърленд била крайбрежна равнина с лагуни, блата ипясъчни плажове. Мистичната земя се състояла от полегати хълмове, част от които били покрити с гъсти гори, мочурливи поля, блата и тревисти поляни. В тях живеели елени, мамути, носорози, пещерни лъвове.
Археолозите и антрополозите твърдят, че вълшебната земя била дом на мезолитните хора от Среднокаменната епоха, която трае от около 9600 г. пр.н.е. до около 4300 год. пр.н.е. Те ловували животни и риба, събирали плодове и лешници и мигрирали според сезоните, за да осигурят оцеляването си.
Всъщност среща в изгубения рай си дават неандерталците и нашите прадеди - кроманьонците. Конкуренцията за храна била огромна. Неандерталците били физически по-здрави - с много по-силни крайници, здрави кости и нокти. Кроманьонците обаче били по-ловки и по-приспособими. Изработвали сечива на труда и оръжия за лов, което им помогнало да надделеят над събратята си великани.
Животът в Догърленд процъфтявал до 8-мо хилядолетие преди Христа. Тогава ледената шапка, покриваща половин Европа, започнала да се топи. Това постепенно отцепвало Догърленд от основната суша и превръщало тучната долина в смаляващ се остров. В резултат на това големите бозайници, обитаващи равнините, намалели, което ограничавало сезонния лов на мигриращ дивеч като основна прехрана.
Кроманьонците успели да се пригодят към новите условия. Научили се да ловят риба, да плават по мочурливите брегове на новообразувалия се остров с лодки и да изработват харпуни. Учените смятат, че повечето прецизно направени оръдия на труда, които рибарите и до днес закачат с мрежите си, са изработени именно от тях в периода около 7 000 г. пр. н.е.
Анализът на находките показва, че повечето оръжия са направени от рога и кости на благороден елен. Но истинска сензация представляват два харпуна, направени от необичаен материал - човешка кост. Те са отлично заточени. Заради многобройните драскотини по тях обаче учените са категорични, че са били използвани като оръжие или инструменти, а не с ритуална цел.
Защо хората в Догърленд са използвали човешки кости за оръжие, след като и костите, и рогата на благородния елен, бизона, сърната и дивата свиня за много по-твърди? Според изследователите така хората от мезолита са натоварвали ловните си оръжия и инструменти с енергията, уменията и късмета на починалия ловец, вярвайки, че ще им служат по-добре.
Какво е убило Догърленд?
Известно е, че със затоплянето на климата топенето на ледниците повишило нивата на океаните. Днес специалистите са категорични, че онази климатична ситуация е аналогична с нашата в момента. С течение на времето Догърленд малко по малко бил наводняван, а ловните полета - ограничавани.
Край на цивилизацията на кроманьонците от Догърленд слага т.нар. велико цунами около 6225-6170 г. пр.н.е. - огромна вълна, породена от 300-километров ледников блок, който се откъсва от норвежкия бряг и пада в Атлантическия океан. Природното бедствие е наречено от учените "The Storegga Slide". Storegga на норвежки означава "Големият ръб". Причината е активирането на три подводни свлачища по крайбрежния шелф в Норвежко море, които отприщват най-голямото цунами в историята. То напълно опустошава бреговете на днешните държави Шотландия, Англия, Дания,Нидерландия и Германия. Малкият остров в средата на Северно море поема основния удар и е напълно покрит от морските талази. Цялата популация на хълмистото парче земя загива, унищожени са и флората, и фауната. Над водната повърхност не остава нищо.
Възстановка на бедствието, направена от британски учени, сочи, че обемът на ледника е бил 3,5 хиляди квадратни километра. А височината на цунамито надвишавала 20 метра (7-8 етажна сграда). В Шотландия, например, следите му са открити на 80 км навътре в сушата.
В резултат на бедствието Великобритания е отрязана от Европа. Миналата година членове на проекта Lost Frontiers, воден от Винс Гафни от университета в Брадфорд, съставиха 3D модел на пейзажа на Северна Атлантида. Разгадаването на тайните й продължава.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
