- С двутомника им завещаваме на бъдещето част от българската народна свяст, та да не изчезне! - казва писателят ДИМИТЪР ТОМОВ в специално интервю за вестник "Стандарт"
- Посегателството върху възрожденците ни е чудовищна кражба на култура
В ХХІ век са недопустими опитите за пренаписване на историята и за делене на героите на наши и чужди. България има категорична позиция срещу търговията с българска памет и български герои, заяви вицепрезидентът Илияна Йотова по време на представянето в Българската телеграфна агенция на фототипното издание на сборника на Братя Миладинови „Български народни песни“ и „Събрани съчинения“. Събитието отбеляза тържествено 160-годишнината от смъртта на Димитър и Константин Миладинови.По този повод "Стандарт" потърси за интервю един от интелектуалците, които стоят зад родолюбивия проект - големия писател Димитър Томов, когото наричат "разказвача на българското". Той е дългогодишен директор на Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, член на Съюза на българските писатели, носител на множество награди за творчеството си.
- Езикът на омразата е недопустим за държава, претендираща за член на ЕС
- Който иска да узнае защо сме оцелели като народ български нека прочете двутомника на Братя Миладинови
- Тревожно нараства броят на ученици, които са функционално неграмотни
- Г-н Томов, заедно с историка Цочо Билярски и с проф. Кирил Топалов реализирахте един уникален проект – издадохте в двутомник събраните съчинения на Братя Миладинови и епохалния им труд „Български народни песни“. Премиерата бе на 11 януари 2022 г. Как се роди идеята?
- Сборникът „Български народни песни“ е първата печатна книга с оригинални текстове на автентичен български фолклор.Отпечатана е през 1861-ва година в Загреб. За последните 30 години, ние с проф. Кирил Топалов за трети път издаваме факсимилно това историческо постижение на българската народна култура – съответно отбелязвахме – 140-ата, 150-ата, а през 2021 година – 160-ата годишнина от първото издание.
Ала през тази 2021-ва година, споделяйки идеята с близкия си приятел Цочо Билярски – знаменит наш изследовател на българската история и книжовност – той предложи да отбележим и още една годишнина – 160-ата от смъртта на Братя Миладинови – зверски изтезавани от турските власти в цариградските зандани. Константин – починал на 6 януари 1862-ра, и Димитър – починал 4 дни по-късно – на 10 януари 1862 г.
И двамата загиват заради служението си в името на България и българския народ, отстоявайки правото българите да имат свои училища и църкви, в които да се учи и проповядва българският език. И Цочо Билярски се зае да състави тази втора книга „Събрани съчинения“ на Братя Миладинови. Който иска да узнае защо сме оцелели като народ български – нека я прочете.
- Редактор сте на единия том - събраните съчинения на Братя Миладинови. Какво от просветителското им дело и заветите им е особено актуално днес?
- Редакторството на подобен род автентични текстове е почти формално – доколкото да се получи книгата, разположение на предговор, художествено оформление и т. н. Силата на тези съчинения е в тяхната правдивост.
Българските народни песни от онова време са ярко доказателство, че техни създатели и носители са български човеци – талантливи, с порив към красота и висока нравственост. А делото на Братя Миладинови не е само просветителско – то е човешки подвиг на ярки личности, които имат огромен принос нашият народ да се осъзнае като български именно през периода на Възраждането. Тяхната саможертва ни задължава, докато има България и българи да помним и тачим хора като Братя Миладинови.
- През целия си живот Димитър Миладинов работи за създаването и укрепването на българските училища, преподава на български език. Достатъчно добре познати ли са днес той и брат му Константин на българските ученици?
- Не мисля, че делото на Братя Миладинови е добре познато на нашите съвременници – нито в училище, нито от по-възрастните поколения. Ако тръгнем да изследваме причините защо такива възрожденци са малко известни в по-ново време, трябва да напишем отделна книга, не интервю.
Но аз като издател и писател, живея с чувството за мисията на книжовник, който има дълг да не се забравя стореното от великите ни предци. Все имам надежда, че с подобни издания пренасяме в настоящето и завещаваме на бъдещето част от българската народна свяст, та да не изчезне!
- „Български народни песни“ е един от най-крупните книжовни паметници на българското Възраждане. Показателно е, че в него има песни от Струга, Прилеп, Кукуш и др., които Димитър и Константин Миладинови определят като български, а не като македонски. Ще бъде ли използван този исторически документ в решаването на спорните въпроси със Северна Македония?
- Ще повярвам, че в сегашна Република Северна Македония наистина се стремят да постигнат европейски стандарти на държавническо поведение, когато видя например, че този двутомник на Братя Миладинови свободно се продава в книжарниците на тази наша съседка.
И не само подобни книги от българското Възраждане. Какво и кой има да спори за десетки писатели-българи от този период, които от десетилетия се обявяват за македонски. Това е чудовищно посегателство и кражба на българска култура.
Сегашната македонска общност има писмен език от 1945 година насетне. Всичко преди това е написано на книжовен български език, за утвърждаването на който Константин и Димитър Миладинови заплащат с живота си. Това е важното. Спекулации с българската им принадлежност не може да са предмет на спор, разисквания и т. н.
- Заседанието на Консултативния съвет по национална сигурност при президента Румен Радев потвърди с консенсус българската позиция. Как очаквате да се развият двустранните преговори оттук нататък – предстои посещение на премиера Кирил Петков в Скопие?
- Внимателно се запознах с решенията на Консултативния съвет по национална сигурност при нашия Президент от 10 януари. У мен има огромна тревога, че в нито една от 7-те точки на решенията не присъства възможността България да представя своята позиция пред различните органи и структури на ЕС, ООН, и други международни организации и форуми.Членството на РСМ в ЕС не е само двустранен въпрос между България и РСМ.
Македонската страна от десетилетия води агресивна пропаганда да утвърди македонизма, възникнал като резултат от Коминтерновски инженеринг и волунтаризма на комунистическия сатрап Тито.
България трябва да показва и да разказва за геноцида над македонските българи, насилието, с което се е образувала днешната тамошна общност, която сега иска да открадне нашата българска история и идентичност.
- Как си обяснявате езика на омразата срещу българите и България в Северна Македония?
- Над 150 години върху македонските българи се оказва геноцид, асимилация, натиск да се отродят от корените си.Съвременната държавна доктрина на РСМ е изградена на омразата към България и българите. Езикът на омразата е издигнат в ранг на държавна културна и образователна политика.
Този език е недопустим за държава, претендираща за член на ЕС.
Ето това трябва да настояваме ние, ако като държава и народ имаме достойнство – в ЕС такова поведение, такъв език на омразата е недопустим, абсурден.
- Какво трябва да направи България, за да защити националния си интерес от една страна и правата на българите в Северна Македония от друга?
- Това е въпрос, на който едва ли аз в едно кратко интервю ще мога да отговоря. В крайна сметка има нелоша база, за да се върви към решаване на въпросите – Договора между България и РСМ, който дори да е недоизпипан, специалистите са на мнение, че ако се спазва, главно от страна на РСМ, проблемите ще могат да се разрешат в полза и на двете държави. Ала също специалистите твърдят, че РСМ няма намерение да спазва, поне засега, този договор и продължава с неадекватното си поведение да отправя злостни нападки и претенции към България.
- Председател сте на Училищното настоятелство на НУКК. Като писател и филолог, дългогодишен директор на Университетското издателство „Св. Климент Охридски“ как оценяване промените от последните няколко години в програмата за часовете по българска литература? Много емблематични автори бяха редуцирани или направо премахнати от часовете.
- Проблемите, свързани с изучаването на българската литература не само в училище, а и в университетите, преди всичко са свързани с грамотността – с правилното и добро овладяване на родния ни български език.Тревожно нараства броят на подрастващите ученици, които са функционално неграмотни, а сетне се превръщат и в неграмотни студенти – независимо по каква специалност; а накрая – имаме невежествени висшисти, уж учили, ама не владеят българския език. Тук лично аз имам продуктивни виждания, но те биха били предмет на отделен разговор.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
