Инж. Васил Станке Василев е най-младият председател на Националното ловно-рибарско сдружение – Съюз на ловците и риболовците в България (НЛРС – СЛРБ). Потомственият ловец пое организацията през юни миналата година. Роден е през 1980 г. в Троян в семейство на лекари. Магистър по „Ловно и рибно стопанство" в Лесотехническия университет, като завършва с най-висок успех и е награден като отличник на випуска. Семеен, с три деца.
- Инж. Василев, проблемът с африканската чума става все по-сериозен. Какво представлява заболяването?
- За наше щастие това заболяване все още не е достигнало до границите на България. Това обаче не бива да ни успокоява, защото африканската чума има констатирани огнища на територията на съседна Румъния, близо до границата с Молдова и Украйна. Това е изключително опасно вирусно заболяване. От него боледуват домашните и дивите свине. То не е опасно за човека. Но смъртността при заразените животни е до 100 %. Протича изключително бързо, буквално мълниеносно от заразяването до настъпването на смъртта. Проблем е, че вирусът запазва изключително дълъг период възможността си да заразява.
- Какви са икономическите последствия?
- Изключително тежки за целия сектор свиневъдство, за цялата промишленост, която преработва свинско месо. Вирусът тотално унищожава популациите на диви свине в държавите, в които има констатирани огнища. Една от най-засегнатите страни е Латвия. Мой колега, който също стопанисва ловна територия, ми каза: При нас нещата са страшни - за предходен ловен сезон имахме реализиран отстрел на 32 диви свине, тази година е отстреляно едно единствено животно. Снимките, които ни показаха, са изключително неприятни. На относително малка площ в рамките на около 100 кв.м. са намерени мъртви 15 животни от всички възрастови групи - зрели женски, техните приплоди, глигани...
- Какви предпазни мерки трябва да се вземат?
- Превенцията е изключително важна. В масовия случай пренасянето на заболяването много често става от човек. Например - отивате в гората на лов, със същите дрехи влизате да нахраните своето домашно животно и на сутринта го намирате мъртво, защото сте стъпили на място, където е изпаднала слюнка или кръв от заразено животно. Така болестта може да се пренася на много големи разстояния.
- Може ли да се пренесе и с продукти от животински произход?
- Да. Заболяването влезе на територията на Грузия с изхвърлени кухненски отпадъци от кораб, който пътува от Африка и акостира на пристанище Поти. Дивите свине отиват на сметищата, които са типа на българските, хранят се, разболяват се и от там започва пренасянето на заразата. Преминава през държавите от източната страна на Черно море, през Русия, стига до Северния полярен кръг и от Русия влиза през Балтийските държави, Полша, Молдова, Украйна до Румъния. Там има два случая на домашно отглеждани животни, които са намерени мъртви. Затова мерките за биосигурност са изключително важни.
- На форум по темата в София еврокомисарят по здравеопазването и безопасност на храните Витянис Андрюкайтис призова за активно участие на ловците и синхронизиране на мерките между вас и властите. Каква може да е ролята ви в ограничаването на заболяването?
- Огромна. Ловците първи имат досег с дивите свине. Затова квалификацията им изключително важна. Те трябва да могат да различават заразени животни или с нетипично поведение, да сигнализират своевременно на ветеринарните власти, да им съдействат, да знаят мерки за дезинфекция на обувки, дрехи, на автомобилите, които се ползват за лова. Всички животни, които са отстреляни или са намерени мъртви, не трябва да се пипат докато не дойдат ветеринарните власти. От отстреляните животни трябва да се вземат проби за африканска чума и да се съхраняват в подходящо помещение до момента, в който пробата се окаже отрицателна и докаже, че животното не е заразено. За съжаление, голяма част от българските сдружения на ловците не разполагат с хладилни помещения, в които да съхраняват отстреляните животни. При нас съществува традиция след всеки ловен излет животните да се поделят между участниците в лова, а това крие рискове. Много често вътрешности и кожа на одраните вече животни се оставят в природата като захранка за хищници и после служат за стръвилище за отстрел на хищници. А това могат да се окажат живи резервоари на заразата.
Мерките за биосигурност категорично трябва да бъдат съчетани и със съдействие от страна на държавните органи като засилен отстрел в районите, където гъстотата на дивата свиня е по-голяма. Това са основно територии на държавните ловни стопанства, дивечовъдни участъци. Там държавата трябва да наложи на техните ползватели засилен отстрел.
- Какви други мерки според Вас трябва да предприеме държавата?
- Може временно или изобщо да забрани начина на полусвободно отглеждане на свине, каквато традиция има в Източна Стара планина и Странджа - така наречените източнобалкански полудиви свине, които се отглеждат пуснати в природата, много често дори и без пастир. Държавата трябва да създаде необходимата организация и да стимулира ловците като подобри условията и създаде удобства да се предават проби от всяко отстреляно или мъртво намерено животно. В редица държави, които са засегнати от африканската чума, включително се изплащат и финансови стимули за всеки брой отстреляно животно, така че ловците да могат да бъдат допълнително мотивирани. Нужно е да има и засилен граничен контрол - недопускане на внос на храни от животински произход или на нелегално месо. Много често се случва пътува семейство, например от или за Гърция, взело си е храна за из път - свинска шунка или някакъв друг колбас, спира, яде, изхвърля обелки и остатъци, които дивите животни намират. Така също се предава заразата. Трябва да сме подготвени, за да не се окаже, че очакваме заболяването да навлезе по границата с Румъния, а то да се появи в Гоце Делчев или в Свиленград.
- Какво трябва да се направи, ако заболяването навлезе у нас?
- Да се мобилизират и ловци, и армия, и полиция. В някои държави се разрешава използване на средства, които иначе са забранени за лов - прибори за нощно виждане или фарове за нощен лов. Това е наистина едно голямо предизвикателство и се надявам, че ще ни подмине. Но за съжаление прогнозите на професионалистите не са в посока дали, а кога това заболяване ще навлезе на територията на нашата страна.
- Тази година Ловната организация чества 120 години от основаването си. Как ще отбележите събитието?
- Наистина годишнината е достолепна. Искаме да наситим годината с различни мероприятия. Първото от събитията, които планираме, е домакинство на заседание на управителния съвет на Европейската ловна федерация (FACE). Заседанието ще е от 17 до 19 април в Правец. Организираме кръгла маса с участието на ловни организации от всички европейски държави за това как общата селскостопанска политика на Европейския съюз е повлияла на състоянието на дивечовите запаси и на местообитанията на дивеча. За мен е радостно, че в следващия програмен период Европейската комисия поставя акцент не просто върху икономическото развитие на селскостопанските райони, а върху хората и природата, върху опазването на биологичното разнообразие.
От 1922 г. има традиция да се провеждат ловни събори и разбира се тази година също ще има национален ловен събор. Последните два събора бяха посетени от близо 15 хиляди ловци и техните семейства. Продължаваме традиционните си инициативи като "Детето риболовец може без дрога" - риболовни състезания, които организираме за деца от различни възрастови групи. Искаме да мотивираме младите хора да имат по-голяма активност сред природата, да не се изолират в домовете си пред компютрите и таблетите. Надяваме се, че ще успеем да издадем и книга на ловна тематика. Разговаряме с проф. Валери Стефанов произведението му "Възхвала на лова" да бъде преведено и на английски език. С всички събития за нашата 120-годишнина искаме да покажем, че ние, ловците, сме хора родолюбци, които милеем за българската природа и които полагаме действителни усилия за съхраняването на нашето природно богатство.
- Малцина извън ловците знаят, че след Първата световна война, когато България няма армия, ловната организация чрез обучението на младите ловци поема подготовката на мъжете да боравят с оръжие. От тази гледна точка как се отнасяте днес към дебата за въвеждане на доброволна наборна служба като първа стъпка от връщане на казармата?
- В онзи период нашата организация дори се преименува на ловно-стрелческа и по този начин подготвя обучението, военната подготовка и знанието за боравене с оръжие на българските мъже.
Дали да има задължителна наборна военна служба е въпрос, за който е необходим много задълбочен обществен дебат и постигането на консенсус в обществото. Като човек, който е отбил своята задължителна военна служба, мога да кажа, че тя не ми е навредила с нищо. Дори напротив - помогнала ми е да развия устойчивост на характера.
Истината е, че в момента нашата организация изключително много помага на държавата. Като организирани ловци имаме изградени структури по места. При възникване на природни бедствия или някакви аварии, ние сме първите хора, които се отзовават в подкрепа и в помощ на местните власти. Нашите звена винаги могат да бъдат ползвани при необходимост. Второ - като ловци добре познаваме районите, които стопанисваме. Винаги бихме могли да бъдем в помощ и на полиция, и на армия, дори и на ветеринарните служби за откриване и овладяване на някаква кризисна ситуация. На трето място ние сами поддържаме своята стрелкова подготовка и сами плащаме за нея. Това изцяло може да е в полза на Българската армия. Ако, пази Боже, утре се случи нещо и се наложи мобилизация, ловците са значително по-подготвени, отколкото всеки друг член на обществото. Не случайно ген. Никола Колев, който беше главнокомандващ на Българската армия, казваше: ловците са естественият резерв на българската армия.
- Колко са ловците в България?
- Около 130 хиляди. Кметовете ежегодно издават заповеди за определяне на обществени формирования, които да съдействат при възникване на кризисна ситуация - горски пожар, наводнение или друго. Във всяко населено място списъкът на доброволците обикновено започва с председателя на ловната дружинка, членовете на ловната дружинка и едва след това се дописват всички останали. Защото, ако стане нещо, за тях е достатъчно да се обадят на председателя на дружинката и той веднага по изградените комуникационни канали мобилизира членовете на дружинката и те се отзовават в помощ на обществото. Така че нашата роля като организация и като структури по места е от изключителна полза на обществото.
- Помагате на държавата и с много активна социална дейност. От 2003 година имате национална програма за разселване на дивеч, зарибявате водоеми. Колко пари годишно давате за това и как ще развивате програмата?
- Наистина, това е инструмент, с който организацията успешно успя да овладее срива в популациите на някои видове дребен дивеч. Това е програма, подкрепена и от държавата. Финансира се изцяло от отчисления от издадените разрешителни за ловуване и допълнително събрани средства от ловците.
Закупуват се фазани, яребици, полудиви патици, кеклици, а в последните години дори елен-лопатар, благороден елен и муфлон. Всяка година за тези дейности се изразходват 2-2,5 милиона лева. Те се инвестират в жив дивеч, който се разселва в природата. За миналата година имаме разселени около 155 хиляди броя птици - фазани, яребици, тракийски кеклици и полудиви патици. Допълнително имаме 30-40 елена лопатар, които също са разселени в природата.
България е изключително богата на дивеч, включително и на пернат и космат хищник и ако не се извърши правилно адаптацията на птиците, които излизат от фермите и постъпват в природата, може голяма част от тях да станат жертва на тези хищници. Но във всички случаи за периода на действие на програмата е достатъчно показателно, че запасите от 2003 до 2016 са се увеличили с повече от 120 %, т.е. удвоил се е запасът на популацията на тези видове. Отстрелът, който е реализиран от ловците, е също повече от удвоен.
Тази дейност трябва да бъде продължена и занапред. Може би е полезно държавата да предприеме известни промени в нормативната уредба, защото в момента само сдруженията, които членуват в националната организация, заплащат такива отчисления и участват в тази национална програма. Те са около 90 % от всички сдружения. Има множество сдружения, които са изградени от две или три ловни дружинки, но на практика стопанисват много малка площ от ловно-стопанските територии в страната. За тези 10% ние нямаме поглед дали извършват разселване и дали средствата, които законът е отредил за това, се изразходват правилно. Държавата в лицето на Изпълнителна агенция по горите трябва да извършва непрекъснат контрол.
- Каква промяна в закона искате?
- Ако държавата прецени, може да разпореди 100 % от разрешителните, без значение дали сдруженията членуват при нас или не, да участват в тази национална програма, да превеждат своите отчисления и мобилизират по-голям финансов ресурс за разселване на дивеч в природата. Защото сега сдруженията, които не членуват при нас, нямат такова задължение.
- В последните години Законът за лова е променян близо 30 пъти. Достатъчно добра ли е нормативната база в момента?
- Самият закон в значителна степен е изчерпал своето действие и е необходимо изработването на принципно нов, който да гарантира в максимална степен на първо място опазването на дивеча и неговите местообитания. И едва след това правото на ловеца да извършва ловно-стопанска дейност. Но това трябва да бъде направено след една задълбочена дискусия каквато в последните години практически не можа да се реализира. За съжаление множеството от промените в закона бяха инициирани от емоционални подбуди - сменя се управлението на страната, има група хора, които са недоволни от дадени разпоредби, събират подкрепа, прави се промяна. След две години колелото се завърта, сменя се властта - нови промени.
- Говорите много за опазване на дивеча и околната среда. В българското общество обаче образът на ловеца е на човек, който избива дивеча, а не се грижи за него.
- Така е. Това е наша основна слабост. Все още не успяваме да покажем по правилния начин приноса, който ловците имат за опазване на природата. И една от основните ми цели като председател на Националното ловно-рибарско сдружение – Съюз на ловците и риболовците в България е да променим тази представа. Нашата дейност се отразява особено активно, когато се случи инцидент. Встрани остават многобройните случаи, в които ловците са се обединили и са възстановили стара чешма. Или пък, когато в дебелия сняг на гръб или с животинска тяга изнасят фураж и подпомагат дивите животни. Една от основните ми цели като председател е да изградим достойния имидж на ловеца като показваме нещата, които той прави за опазване на природата. В държави като Холандия и Швейцария обществото подкрепя лова като дейност, защото осъзнава ползите. В Швеция миналата година 87 % хората са подкрепили лова като дейност.
Има и друго - в последните години много коментираме качеството на храните, които купуваме от магазинната мрежа. Единственият сигурен начин един човек да осигури доказано биологична храна за трапезата на своето семейство, е да добие дивеч. Защото дори домашно да отглеждаме животно за собствени нужди, купувайки фуражи, ние не знам дали в тях не се съдържат храни с генно модифициран произход или отглеждани по нещадящ и небиологичен начин. Дивечовото месо е изключително полезно от тази гледна точка. В последните десетина години има тенденция в европейски мащаб за траен ръст на жените, които желаят да станат ловци именно заради това, че по този начин могат да осигурят биологична храна за трапезата на семейството си. Така че ловът добива и друго измерение като полза за обществото.
- Трето поколение ловец сте. На колко години хванахте за първи път пушка?
- Дори четвърто - освен баща ми и дядо ми, моят прадядо също е бил ловец. Станах ловец след навършване на пълнолетие и дори след завършване на висшето си образование, малко преди да се дипломирам. Реално тогава за първи път хванах пушка. Но интересът ми винаги е бил силен. Дори имам една детска снимка, в която съм се изправил до стената и съм хванал пушката на баща ми, а тя е по-висока от мене.
- Кой е най-големият трофей, който имате?
- Трофеят за истинския ловец не е просто частта от дивеча, която има кваликификацията на трофейна стойност. Трофей за мен е доброто изживяване. Имам емоционален спомен с един наистина много голям глиган. По време на ловен излет с моята дружинка Черни Осъм, Троянско, направихме две гонки, но нямаше слука. На изпроводяк - трета гонка, утешителна, която беше в късен следобяд. При тази гонка излезе голям глиган. Отстрелях го. Свлече се в дълбоко дере. Оказа се много голямо животно, близо 170 килограма беше. Всички се събрахме. Докато го извадим от дерето и го завлечем до пътя, докъдето стигат автомобилите, почти всички си изпокъсахме въжетата. Мислехме, че имаме здрави въжета, в свинарски край сме, а се оказа, че този глиган ни изненада. Впоследствие стана ясно, че животното не е много възрастно, дори трофеят, който добих от него, не можа да стигне бронзов медал, но е важен споменът. Трофеят винаги е свързан с някакъв определен спомен и затова вторичен пазар на трофеи между ловци практически няма.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
