"Беше съдба, че той не умря при атентата"

19 години след покушението срещу папата светът научи за третото пророчество от Фатима

"Беше съдба, че той не умря при атентата" | StandartNews.com

* Днес Али Акджа се грижи за бездомните котки в Истанбул

* Мислех за Светия отец като за най-добър приятел, казва стрелецът

* 19 години след покушението срещу папата светът научи за третото пророчество от Фатима

 

13 май 1981 г. 

На площада Сан Пиетро във Ватикана папа Йоан Павел II прави обичайната си среща с миряни. Радостта от общуването с хората и с религията ще бъде отстреляна малко по-късно с четири куршума. Опитът за покушение е извършен от Мехмет Али Агджа, принадлежащ към крайнодясната младежка организация "Сивите вълци".

Докато папата губи кръв, Агджа опитва да избяга, но е заловен от швейцарската гвардия. По-късно става ясно, че той вече има едно убийство зад гърба си. А за атентата четири години несправедливо обвинен лежи в италиански затвор и българинът Сергей Антонов.

13 май 1917 г.

На три ceлcки дeцa от португалското градче Фатима се явява Света Богородица, за дa им рaзкриe вaжни прoрoчecтвa, кoитo cвeтът трябвa дa чуe. Луcия Сантуш e дeceтгoдишнa, a брaтoвчeдитe й Жacинтa и Фрaнcишку Марту ca нa 9 и 7, кoгaтo Дeвa Мaрия им ce явявa зa пръв път. Това става близo дo мecтнocттa Кoвa дa Ирия, където децата наглеждат стадото с овце.

Слeд тoвa Cвeтaтa мaйкa ce явявa прeд тритe дeцa нa тaзи дaтa вceки мeceц дo 13 oктoмври, когато прави чудо за 70 000 човека, събрали се в месността. Изливащият се цял ден дъжд изведнъж спира, сребристи облачета прикриват слънцето така, че присъстващите да могат спокойно да гледат към него. И когато всички очи са вперени в небето, слънцето започва да мени цвета си и да се върти досущ като огнено кълбо, докато най-накрая сякаш пада към земята и изчезва.

Някoлкo гoдини пo-къcнo Жacинтa и Фрaнcишку умирaт от испанския грип, a Луcия cтaвa мoнaхиня. Както й казва Богородица - тя живее до дълбока старост и умира през 2005 г. на 98 години. И остава единствената, която пази тайните послания на Светата майка.

Чeтири дeceтилeтия пo-къcнo явявaниятa нa Дeвa Мaрия ca признaти oт Вaтикaнa кaтo Чудecaтa oт Фaтимa, a грaдът става eднo oт нaй-cвeтитe мecтa зa пoклoнeниe.

Първите две пророчества на Дeвa Мaрия са разкрити рано. Те са за крaя нa Първaтa cвeтoвнa вoйнa и нaчaлoтo нa Втoрaтa, възниквaнeтo и пaдaнeтo нa кoмунизмa.

Третото пророчество обаче е пазено дълго време в тайна. Лусия го споделя пред своя свещеник и настоява то да бъде оповестено, но Ватиканът отказва. Разсекретено е дълго след атентата срещу папата - през 2000-та година. Тогава Йоан Павел II и кардинал Йозеф Рацингер (по-късно папа Бенедикт XVI), решават да направят обществено достояние това, което знаят от много години – третото видение на Лусия.

Това, което те “обнародват” обаче, предизвиква още повече полемики. Според официалното становище на Ватикана, третото послание на Дева Мария звучи горе-долу така: “Видях град с руини и нови сгради и облечен в бяло епископ, който пада мъртъв на земята, застрелян с оръжие от войник”.

Папа Йоан Павел II и кардинал Рацингер заявяват, че третата тайна от Фатима е предсказание за атентат срещу Светия отец. Интересното съвпадение е, че това предсказание Лусия получава на 13 май, а опитът за покушение на папа Йоан-Павел Втори е на същата дата.

По-късно в съда атентаторът твърди, че е стрелял срещу Светия отец, за да се изпълни третото предсказание. Той стреля точно когато папата се навежда да целуне момиченце с медальон, изобразяващ Света Богородица от Фатима. И това е спасило живота му. После папата подари куршума от покушението на параклиса, изграден на мястото, където Дева Мария се явила на трите овчарчета.

Тези, които не вярват в пророчествата, търсят други обяснения за покушението срещу Светия отец. Има много спекулации по въпроса, но нито едно безапелационно доказателство.

Защо влезе в затвора Сергей Антонов

Докато великите сили редят пасиансите си около покушението, а нашите мълчат или подават фалшиви жокери, в затвора влиза българинът Сергей Антонов. По това време той е служител в бюрото на БГА "Балкан" в Рим и няма дипломатически имунитет.

Агджа посочва за свои съучастници още двама българи - Желю Василев и Тодор Айвазов, които в този момент обаче са в България. Твърди се, че ЦРУ посреща като топъл хляб тези обвинения, защото това означава социалистическият лагер да бъде дестабилизиран. Срещу Антонов не се намират доказателства и той е освободен да се завърне в България. Впрочем, ако според италианското право би бил оправдан изцяло, можеше да претендира за компенсиране на морални и материални щети. Вместо това се завръща у нас не напълно оправдан, с разклатени здраве и психика от дългия престой в затвора и разпитите, а през 2007 година умира. Преди това държавата го компенсира за мъчителното тегло да понесе на плещите си политическите интриги, в които не е участвал, със 160 лева пенсия.

Среща очи в очи 

Агджа лежи 20 години в затвора Ребибия, макар че присъдата му е за повече. На Рождество Христово през 1983 г. Йоан Павел II отива в затвора при него. Води със себе си фотограф и видео оператор, за да може да покаже, че е простил действията на Акджа.

Светият отец влиза и атентаторът му целува ръка. Двамата сядат на обикновени столове и говорят двайсетина минути. На тръгване папата подава малка кутийка – подарък. Вътре има броеница от сребро и седеф.

Агджа: България е невинна за атентата срещу папата, българите бяха  пожертвани - 24chasa.bg

През 2000 година Агджа е помилван, като се предполага, че това е станало с индиректното съдействие на папата. Преди да се стигне до покушението, за него се говори, че е човек без кауза, че няма мисия и мотив, че е наемен убиец с доста успешна кариера. Прякорът му е „Паякът“.

След първото си убийство, по нареждане на „Сивите вълци“  се озовава в затвора. Успява да избяга в България и започва да работи за турската мафия. В началото на 80-те години започва да пътува из Европа, изпълнявайки различни поръчки.

И до днес никой не може да каже с особена сигурност кой е оркестрирал покушението. Сред версиите е и поръчка на КГБ, като нареждането идва от Юрий Андропов. Години по-късно темата за българската следа продължава да се прокрадва. Всички теории не са особено подплатени с доказателства.

Твърди се, че самият Мехмет Али Агджа е човек с толкова богата фантазия, че никой не може да каже какво наистина му се върти в главата.

През 2013 г. Агджа публикува своята книга с още по-безумно твърдение – Аятолах Хомейни (авторът на Иранската революция) е наредил убийството.

Самият Агджа в затвора е бил звезда, най-популярният затворник. Докато е зад решетките, се жени за годеницата си и пак там се развежда, след което тя сключва брак с лидер на комунистическата партия. Затова и основното му кредо, което изповядва на по-близките до него затворници, е: "Не се доверявайте на жена". Агджа се страхувал и от храната, която му поднасят зад решетките.

На излизане от затвора той потегля заедно с брат си, който го брани от медиите и на всички журналистически въпроси отговаря, че иска седемцифрена сума, за да даде интервю. Твърди се, че днес "сивият вълк", който е на 63 години, води хрисим живот в Истанбул и се грижи за бездомните котки в квартала.

Мнозина не разпознават в него човека, който е вдигна ръка срещу папата. "Когато го прострелях, бях млад и невежа, едва на 23 години. След това мислех за него всеки ден. Когато той почина, се почувствах така, сякаш е починал брат ми или най-добрият ми приятел", казва Агджа. И добавя: "Беше съдба, че той не умря".

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай