Барон Мюнхаузен от Сопот

Вазов е утеха за изтерзаните ни от скърцащи думи души

Барон Мюнхаузен от Сопот | StandartNews.com
  • Вазов е утеха за изтерзаните ни от скърцащи думи души

Смисълът на живота, прелюбезни, е прост: длъжни сме да се забавляваме до смърт. Както върви и статистиката на заболелите от грип в името на забавлението, на път сме да изпълним повелята на времето, което - както е известно - когато има нужда от титани, си ги ражда. Титаните на забавлението влизат и излизат с такава скорост от националните и световниате медии, че наистина е трудно да определим някой особено отличаващ се. Но в цялата тази галимация от няколко дни ме преследва един натрапчив образ: огромно отчаяно мнозинство се е събрало под малък железен балкон на ъгъла на улиците "Раковски" и "Иван Вазов" и очаква Мангъров да излезе и да каже, че няма нищо страшно. Да им извика:

"Не се отчайвайте! Жив е българският Бог!"

Странно е как този сън наяве ми се привидя точно преди 170-годишнината на Вазов. Онзи, под чийто балкон наистина са се събрали софиянци на 27 ноември 1919-а, угнетени от разгромния Ньойски мирен договор. И си рекох да ви припомня за това небивало чудовище в българския културен живот, за този Левиатан, този Сопотски барон Мюнхаузен, който сам за косата се издърпва от блатото на безпросветието, ставайки основоположник на всички оснтовни литературин жанрове в модерния български език. Наричат го Патриарха на българската литература, но това сравнение - макар и взето на всевъоръжение в школата и университета, е твърде бледно за Дядо Вазов. Защото предполага да попитаме: "Патриарше, де са ти владиците?" И отговорът не ще да е много удоволетворителен. Когато се начева Вазововото творчество, в българския словесен диоцез мъждукат бледни светлинки като Друмев, Кръстьо Пишурката, поп Минчо Кънчев и Раковски. Ще заблестят и неугасващите звезди на Ботев, Каравелов, Стамболов, но... смело можем да кажем: В началото на Българското слово е пустош и сал духът на Вазов се носи над водата. И внезапно за едни 50 години този дух

ще създаде цял свят

цялата липсваща дотогава литературна традиция - от епоса до научнофантастичния разказ (защото Дядо Вазов има и такъв - за българия през 2000 година, управлявана от цар на име Иван); от сонета до одата; от епиграмата и файлетона до повестите и романтичния роман...
Това, любезни, е прецедент не само в нашата, а и в световната литературна история. Един творец да създаде практически всички жанрове, като отгоре на това въведе в литературния и живия език хиляди нови думи. Едно сравнително изследване на уникално използваните от български автори думи определя смазващото превъзходство за Вазов (със 17 500 думи) над всички останали български автори. За справка: вторият автор в това проучване е Вера Мутафчиева с малко над 10 000 специфични за нея думи. Словотворчеството на Патриарха е несравним с нищо книжовен подвиг - един човек да създаде целия модерен за времето си литературен език! Езикът и начинът му на разказване не са спирали да ме удивляват, независимо на каква възраст и в какъв контекст съм попадал на тях. Преди няколко години с Маги Халваджиян работехме над тийнеджърски фантастичен сериал, в който героите - трима хлапака от Френската гимназия в София - по магичен начин се пренасят в повествованието на "Под игото". Намесата им в оригиналния разказ води до промени в съвременното им общество, защото българите през десетилетията назад вече са чели "друго Под иго". Първоначално те са забележими само за тях - в езика, дрехите, обичаите, но промените постепенно стават все по-драстични, водещи до една

утопична държава на меча и духа

проснала се на така въжделяваните три морета...
Така де, идеята не е да ви разказвам сюжета - не съм загубил надежда, че някога ще го завърша - а да отбележа друго смайващо обстоятелство. Когато написах първите епизоди, развиващи се в първите глави на "Под игото", смян установих, че изобщо не се налага да променям оригиналния Вазов изказ и разказ. Сюжетът и езикът са напълно "кинаджийски" - всеки описателен ред, всяка дума от диалозите или движат действието, или рисуват характери. Няма една излишна запетайка! Домът, битът и челядта на хаджи Марко оживяват ред след ред, като самият текст спокойно може да бъде разположен в някоя от модерните компютърни програми за писане на сценарии, като описанията си отиват при ремарките, действието - при действието, а диалогът си стои изчистен и телевизионен така, както нито един професионален диалогист днес не би могъл да го направи...
Вероятно покрай 170-годишнината от рождението на Вазов ще се начетете на много панагирици за патриарха на българското слово. Вазовите думи наистина са като огромна река, в чиито мъдри води се отразява целия ни живот - от огромните дървета до най-малката тревичка. И ако трябва да намеря с една дума, с която да определя присъствието му, то - може би ще се изненадате - думата е: Утешителен. Вазов е утеха за изтерзаните ни от скърцащи думи души. Той е и утеха, че всичко можем да преживеем.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай