Очакваното изригване изглежда като Армагедон само за хората, които са далеч
Празни пътища, затворени магазини и очакване във въздъха. Пътуваме към Пура Лемпуянг, храм в планините на Източно Бали, откъдето при добро време се открива величествена гледка към вулкана Агунг и джунглите наоколо. Маршрутът е туристически, но този път не срещаме нито един чужденец по пътя. В радиус от 10 км около кратера - т. нар. "червена зона", хората са евакуирани. Изчисляват ги около 100 000 души, като 55 000 от тях са по временни евакуационни лагери, а останалите - при семейства и приятели. Но въпреки риска, много от евакуираните се връщат всеки ден по къщите си, за да нагледат и нахранят животните и кучетата. И най-вече -
да се помолят за душите на предците и за защита на дома
което е от изключителна важност за балинийските хиндуисти. По пътищата към червената зона има патрули и постове, но не всички пътища са завардени. Властите обясняват, че те могат да кажат, да предупредят и да се опитат да убедят хората, но не могат да им забранят да си отидат вкъщи. Самите патрули също са балинийци и разбират много добре, че домашните животни и реколтата са всичко, което тези хора притежават.
В Южно Бали - Кута и Семиняк, където е основният туристически поток, е непривично спокойно. Вулканът е далече, на около 80 км, но улиците са пусти като в неделна ранна утрин. Няма трафик и глъч, няма ги тълпите китайски туристи с рейсове, няма ги брадатите татуирани австралийци с потници "Бинтанг" - името на местната бира. чуждестранните медии, особено австралийските, бълват "fаке news" за експлозии, лава и бедствия. Китайските власти обявиха, че не зачитат застраховки при пътуване до Бали. Австралийски авиолинии предлагат смяна на полети за Бали и пренасочване към Виетнам и Тайланд. Медиите им говорят за "спасителни полети" - resque flights, сякаш Бали е Армагедон.
Да, летището беше затворено за три дни и много хора бяха притеснени дали и кога ще излетят. Но в момента летището си работи, самолетите летят и слънцето напича.
Чужденците, които живеят постоянно на Бали, се опитват всячески да обяснят на света - чрез социалните мрежи или както могат - че вулканът е далече от туристическата част на острова и няма надвиснала опасност. Имаше кампания "I'm In In Bali Now" със снимки и постове на експати (така се наричат белите европейци, обикновено западноевропейци. Никой не ги нарича имигранти, когато отидат да живеят в друга страна), държащи този слоган на различни точки из острова.
Има организирани групи и доброволци, които събират и транспортират помощи за евакуираните
Помагат в лагерите с децата и старците. Има отворени сметки, благотворителни организации, сайтове, където е обяснено как може да се помогне при желание. Сякаш Агунг ни мобилизира, обедини и ни напомни за пореден път, че всички сме заедно и зависими един от друг. Напомни ни за безсилието ни пред обстоятелствата и природата. Да не приемаме нищо за даденост и да ценим времето си тук и сега...
Всички балинийци, с които разговарям, казват, че биха искали вулканът да изригне възможно най-скоро. Хората са подготвени.
Да се свърши очакването и да продължим напред
Всички са спокойни както обикновено, с тяхната неизменна убеденост, че всичко е както трябва да бъде. Че има скрит смисъл, невидим и неразбираем за нас. За тях Mаунт Агунг (Голямата, Великата планина) е жив организъм, който знае по-добре от хората. За хиндуистите това е естественият ход на нещата, природният цикъл - разрушение и съзидание отново. Бог Шива унищожава, но за да изгради наново.
Стигаме до Пура Лемпуянг. Облаците са паднали ниско, има мъгла и започва да вали. Няколко туристи от Джакарта чакат търпеливо за идеалния инстаграм момент за снимка. Разхождат се няколко двойки петли с кокошки и кукуригат пронизително, което е единственият звук наоколо. Появяват се и двойка мокри млади руснаци с дъждобрани, явно дошли със скутер, които изглеждат леко заблудени - сякаш несигурни дали точно тук са искали да дойдат. Зад големите порти на храма, откъдето обикновено се вижда планината Агунг, сега има бяла пелена. Сякаш портите водят към отвъдното. Нищо не издава факта, че само на десетина километра има вулкан, които всеки момент може да изригне.
Бали е имал доста тежки моменти в съвременната си история. И винаги се е съвземал, ще се съвземе пак. Не случайно го наричат "The Island Of The Gods" - Острова на боговете.
Тръгваме обратно, съпроводени от големите усмивки. Чака ни дълъг път...
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
