- Спечелиха в съревнование с 19 милиона свои колеги от цял свят
- В класацията на университета в Станфорд има и професори от вузовете ни
25 учени от БАН са сред първите два процента топ изследователи в света, според класация на Стандфордския университет. Българските специалисти са от различни области на науката и заемат челно място в класацията на американския университет в съревнование с милиони свои колеги от цял свят.
Престижната класация групира изследователите в 22 научни области. В нея участват общо 19 милиона учени от всички университети. Тя е съставена въз основа на комплексен анализ, който обхваща информация за броя на цитиранията на техни научни публикации, цитати на статии при различни позиции на авторство и други. В класирането има и имена на наши научни работници, които вече са починали.
Освен от БАН, в класацията фигурират имената и на учени от Софийския университет "Св. Кл Охридски", ХТМУ и други вузове у нас, като част от тях са и членове на Академията. Един от вписаните в рейтинга е починалият неотдавна акад. Петър Кралчевски, специалист по химия, който не дочака с няколко седмици излизането на класацията. Другите учени от университети са чл. кор. Николай Денков, също химик и бивш министър на образованието, чл. кор. Николай Витанов, чл. кор. Димитър Цалев и чл. кор. К. Данов.
Сред физикохимиците на 53-то място в световната научна ранглиста е заместник-председателят на БАН член-кореспондент Константин Хаджииванов, чиято област също е химията, и по-точно катализа. Той е и доктор хонорис кауза на Университета в Кан, а у нас е бил удостоен с научната награда "Питагор". Научното му творчество включва над 200 публикации, цитирани над 8000 пъти, което го нарежда в списъка на най-цитираните български учени.
На 91-во място в своята сфера пък се нарежда една от общо шестте жени в списъка на 25-тимата в БАН - член-кореспондент Вася Банкова, чиято област е медицинска и биомолекулярна химия. Тя се занимава с химия на природните съединения, а едно от приложните й изследвания е свързано с ефекта на пчелния прополис върху човешкия организъм при справянето със сериозни инфекции и заболявания. Тя доказва, че българският прополис, тоест пчелният клей, съдържа вещество, което е с доказано противоракови свойства. Според нея, ако човек приема всеки ден прополис, повишава шансовете си да се предпази от рак и особено от този на дебелото черво, а 30 капки прополис на ден са достатъчни за превенция. Другите дами в мъжката компания са чл.-кор. Донка Андреева, която работи в областта на физикохимията, покойната вече Дочи Ексерова, която е работила по дисперсните системи в област химическа физика, Виолета Великова - биология на растенията и ботаника, Дора Карагьозова - машиностроене и транспорт, както и Весела Цакова, която се труди в сферата на енергията.
На 150 място в своята сфера е Красимир Атанасов, специалист в областта на Биофизика и математическо моделиране. Той е носител на много награди, включително "Питагор", както и на голямата награда за изключителен индивидуален принос за оформяне на H-индекса на БАН. Това представлява често споменаваният индекс на Хирш, който измерва броя на публикациите и техните цитирания. Разработва теми, свързани с изкуствения интелект, които намират практическо приложение в медицината, транспорта, икономиката и телекомуникациите. Работи в Института по биофизика и биомедицинско инженерство към БАН.
Повечето ни учени са начело в сфери като химия, физика, материали и енергетика, както и в космонавтика и аеронавтика.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
