- Мъжете от Крупник обикалят България и Гърция в търсене на най-добрите кожи
- Мимо прославя Банско и бабугерите, вкарва ги в Гинес
Той е най-атрактивният и обичан бабугер в Банско. Костюмът му тежи цели 50 килограма и е правен в продължение на 6 години. За да го облече, му помагат двама души. Сложа ли го обаче за нищо друго не мисля. Той е животът ми, казва Димитър Кехайов-Мимо. От няма и седмица цяла България знае кой е. Защото Мимо се е заел с амбициозната задача да вкара кукерския костюм в книгата за рекордите на Гинес.Ритуалната одежда събра очите на всички, след като банскалията я показа танцувайки на традиционното маскарадно шествие, което се провежда в пиринското градче в първия ден на всяка Нова година. Дължината на косъма й е над 125 см. Но колко точно - Мимо не казва. За да не го изпревари някой за рекорда. Костюмът е направил сам от животни, които е гледал.
Помагал му племенникът, който също носи името Димитър. Макар и още малчуган, Митко майсторски е усвоил и техниките за шиене, и танците за гонене на зли духове.
Сигурно затова съм създаден - да поддържам традициите и да ги предавам, казва Кехайов. И споделя, че в дома му традициите са свято нещо, предават се от поколение на поколение.Мимо отдавна сам отглежда кози. Дядото и баща му са били също изявени кукери в Банско. Първите ярета Мимо закупил преди 15-на години от Калофер и така основал своя малка ферма от точно определена порода. Сам обработва и кожите на козите, като ги превръща в уникални маскарадни костюми.
Първият рекорд постигнал през 2018 година, когато измерената дължина на косъма била 105 см. Тогава гастарбайтерът от симитлийското село Черниче Николай Аспарухов - Талайката, който от години работи в Испания, закупил костюма на Мимо за 22 000 евро. Не могъл да откаже на малкия си син Александър, също дефилиращ всяка година на кукерските шествия в района. Сега дължината на косъма се оказа с цели 20 см по-дълга.Хубавият кукерски костюм е истинско съкровище. Още през 2016 г. цената му мина 20 000 лева, разказват кукери от симитлийското село Крупник. То е известно като столицата на кукерите, защото в него живеят най-големите майстори на костюми и най-сърцатите бабугери.
Причината за високата цена е, че все по-трудно се отглеждат кози с дълъг косъм.Затова и мъжете от Крупник обикалят България и Гърция в търсене на хубави кожи за кукерски премени."Никак не ни е лесно. Борим се с конкуренцията. Всеки гледа пръв да открие я жив пръч, я хубава кожа, я готови премени. Хубав пръч с дължина на косъма 80-90 сантиметра струва вече 3000-4000 лева", споделят майсторите.
Крупник "националната работилница" за кукерски костюми. Славата на селцето се носи из цялата страна, в него идват чак от Варна и Бургас, за да си поръчват ритуални одежди. Често те излизат по-скъпо от кола.Много от кукерите обаче правят костюмите си от различни кожи, защото няма как да сложат в една одежда 10 скъпи кожи. Това още повече ще оскъпи костюма. Затова смесват кожите и така маскарадната "дреха" излиза средно между 1000 и 8000 лева в зависимост от дължината на косъма. Но истинските кукери, в чиито сърца традицията гори, никога не жалят средства за костюм. Те искат да бъдат сред най-атрактивните в различните надпревари - в селото, в общината, в страната и в чужбина. Затова търсачите на хубави кожи имат много важна мисия. На тях се разчита селището да има най-красивите кукери не само в община Симитли, но и в целия Пирински край.
Банскалии всяка година се редят на опашка за кукерско облекло в селата на община Симитли. И най-много сделки се сключват именно в село Крупник. Ако дължината на косъма е над 70 см, пазарлък за цената не се прави. Знае се, че отива към 10 000 лв. Напливът е най-голям между 1 и 10 декември, когато кожите са осигурени и започва шиенето.
В Крупник войната не е само за най-хубавите кукерски премени, а и между кварталите в селището. Стотици мъже обличат кожите, окачват чановете върху тях и правят шествие по селските улици. Така бе и тази година. Напук на ковида земята отново се разлюля от танците им, а съселяните им трябваше да оценят коя от четирите махали е най-добра в подготовката за 1 януари.Битката между различните квартали е ожесточена. Всеки иска да има най-много кукери и те да са с най-атрактивни костюми. Традицията е жива и увлича не само мъжете, но и всички деца и юноши.
Обличането на кукерски костюм е най-голямата атракция за туристите от Западна Европа и Балканите. Чужденците не пропускат да се снимат и броят пари за това.Да си кукер е призвание, чужденците трудно го разбират, но усещат тръпката от обличането на костюма и ритуалния танц за здраве и благоденствие, категорични са местните.
И жени се включват в танците срещу злото
Наричат община Симитли "Древната земя на кукерите". И с пълно право. Особено симитлийското село Крупник - сърцето на тази древна земя. Във всяка къща има поне един кукер. От няколко години насам в надпреварата наравно с мъжете се включват и много жени и девойки. Родители обличат в кожи дори своите бебета.
Истинската еуфория е в първия ден от новата година. Той си остава събитие № 1 за Крупник! Стотици излизат по улиците на Сурва и няма човек, който да остане равнодушен към тази феерия на красиви костюми, причудливи маски, страшни сурати, пъстри народни носии, танци и звук на чанове.Специално за Сурва много гурбетчии се прибират в родния си край. Защото са запалени кукери и нямат търпение да облекат кожите премени. За да прогонят с кукерски танци злото и дявола.
Думата е тракийска, ритуалът - на 6000 г.
Какво значи "кукер"? Самата дума е с тракийски произход и означава високи, маскирани хора. Повечето участници в кукерските игри носят високи шапки, понякога над 2 метра. Коренът на думата кукер "кук" и по-древната й форма "каук" означава "височина, кривина, високо място". От "каук" идва обяснението на името на планината Кавказ. Подобна дума има и в литовския език "каукарас" означава "връх на планина".Кукерите са известни с различни имена - мечкари, старци, кукове, бабугери, песяци. Обличат се със смесица от женски и мъжки дрехи и носят страховити маски.Обичаят символизира възвръщането на новия живот след зимата, настъпването на топлите дни. Той е един от най-древните по нашите земи, води началото си отпреди 6000 години. По времето на траките се отбелязва в дните на древния гръцки бог на виното и веселието Дионис. В древните времена поклонниците на Дионис се наричат сатири и силени, първообрази на по-късно появилите се кукери. Сатирите се изобразяват като брадати мъже с дълги животински уши и кози крака. Звънът и шумът, които създават кукерите, имат също своето обяснение. Шумът идва от удрянето на щитовете и мечовете на критските курети - пазителите на малкия Зевс (бащата на бог Дионис). Куретите танцуват бойни танци, с които е трябвало да заглушат плача на новородения Зевс и да отклонят вниманието на Кронос, който изяжда децата си.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
