Оксфорд приема с тест за мислене

13 българи вече са подали документи за топуниверситети на Острова

Оксфорд приема с тест за мислене | StandartNews.com

"Твърдите умения" ти гарантират интервю за работа, но "меките" ти осигуряват работното място. Тази аксиома, която доскоро битуваше сред работодателите, все повече важи и за елитните университети. Топвузове като Оксфорд започват да разработват специални тестове за т. нар. soft skills, които у нас се превеждат донякъде неудачно като "меки умения". Всъщност става дума по-скоро за социалните умения на младите хора, които някои формулират и като емоционална интелигентност.

Умееш ли да бъдеш лидер? И кога си в състояние да отстъпиш от тази позиция в името на отборната победа? Ако при кандидатстване в чужд университет те питат за това, не се учудвай. Дипломата и високите резултати на езиковия тест са важни, но в последните години все по-важни стават "меките умения" на кандидатите, разказва Ирина Христова от консултантска фирма "Интеграл".

За да те приемат в топуниверситет в Англия е нужно не само да имаш много знания в избраната област - т. нар. "твърди умения". Почти толкова важно е да умееш да анализираш информацията, която си получил да вземаш решения и да ги обосноваваш,  да проявяваш критично мислене. Повечето висши училища в чужбина вече включват в програмите си специални лекции и семинари, посветени на тази тема. По този начин те се стремят да подготвят студентите си и за по-специфичните задачи, които ще трябва да решават на работното си място.

Елитните висши училища обаче искат кандидатът, отишъл при тях, да е формирал такива умения още в гимназията, разказва Христова. Оксфорд например дава на кандидатите си специални тестове, които комбинират проверка на общата култура, способността за мислене и "меките умения" на младежите. При първоначалното пресяване кандидат-студентите решават тест, с който се установяват знанията им по съответните предмети. Това те могат да направят в България -или в Британския съвет, или в училище, ако учат в СМГ например. Когато ги одобрят и поканят на интервю в Оксфорд обаче, те трябва да попълнят и още един специализиран тест, който проверява тяхната креативност, комбинативност, гъвкавост и аналитичност.

Едва благодарение на него се взема окончателното решение дали младежът е подходящ за този университет. Подобни тестове дават и доста от американските висши училища, разказва Христова. В някои специализирани сайтове има образци от тях, но на практика е невъзможно да предвидиш какво точно ще ти се падне, когато отидеш на интервюто.
Освен това младежите често пъти трябва да доказват и лидерски качества, както и способност да "играят" в отбор. Това обаче не става с голи твърдения - тук в работа влизат всички сертификати, които ученикът е получил.

Може да си участвал в доброволчески дейности, да си бил ръководител на екип за разработка на някакъв проект - всичко това трябва да бъде показано на интервюто, защото то увеличава шансовете ти да станеш студент в топуниверситета. А напоследък все повече български ученици кандидатстват в елитни висши училища на запад, за разлика от предишни години, когато малцина се осмеляваха да опитат късмета си там. Още преди да е стартирала процедурата тази година, 13 българи са подали документи именно за Оксфорд и Кеймбридж.

Именно "меките умения" обаче са онова, което най-много препъва българите при кандидатстване в чужбина, заедно с доброто владеене на езика, разказва Христова. Причината е, че първото не е застъпено по никакъв начин в българските учебни програми. Това обаче е на път да се промени - преди дни и просветният министър Анелия Клисарова заяви, че "меките умения" ще влязат в училище, тъй като те вече са част от тестовете за международно оценяване PISA. По нейните думи неумението на децата ни в тази област ги поставя на задните места в тази класация, която е една от най-представителните в света.

Вдигат летвата за английски език

Университетите на Острова вдигат изискванията за владеене на език за бъдещите бакалаври. На практика те се доближават до критериите, на които трябва да отговарят кандидат-магистрите.

За TOEFL исканите резултати от теста се завишават с 5-10 точки и кандидатите за топвузове вече трябва да имат минимален резултат около 107 точки. За IELTS завишаването е с една точка - вече трябва да имаш поне 7, за да те приемат. При Кеймбридж теста пък, който по принцип важи до живот, положиш ли го веднъж, се поставя изискване да е издържан в последните 2 г. Причината е, че много от кандидатите от други държави не се справят добре с академичните изисквания на английски.

При българите лошото владеене на езика е по-често срещано при младежите, които вземат бакалавърска степен в България и след това решават да изкарат магистратура в чужбина. Обикновено едва през март в годината на кандидатстването те решават да запишат езиков курс, за да достигнат исканото ниво. Това обаче в много случаи се оказва недостатъчно. Добре е времето да се разпредели така, че да положиш теста поне два пъти. Така, ако първия път изкараш нисък резултат, втория ще имаш шансове да наваксаш.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай