- Човек може да е щастлив само когато се обръща към другите с обич, казва проф. Балкански в специално интервю за вестник "СТАНДАРТ"
- Най-важното за едно дете е да намериш за какво да му кажеш "Браво!"
- Проф. Балкански, вие сте виждали талантливи деца навсякъде по света. Как оценявате днешните млади изобретатели?
- Този конкурс "Млади изобретатели" е много интересен. Има деца, които бързо решават трудни задачи по математика. Но има и други, които са изобретатели. Това е един дар, който не се дава на всички. Това е необикновено нещо, много удивително. За него няма възраст, няма учене и възпитание. То идва спонтанно. Всяка година, когато правим този конкурс, аз се вълнувам много, защото виждам деца, които правят това, което са решили. На конкурса по математика и физика родителите може да повлияят. Но изобретателят - той е роден такъв и той решава, че иска да прави точно това. Дадохме премия за най-младия изобретател - той е едно дете, но представи чудесна работа. Някои от тези деца отиват много далече. Една година, след конкурса, който беше както и сега - през лятото, чувам, че в края на септември един от участниците е отишъл в Лайпциг и оттам - в Америка. Конкурсът е трамплин за деца. Най-важното е да ги насърчаваме, да им кажем "Браво!". Важно е във всяко дете да намериш нещо, за което да го похвалиш. Това му дава самочувствие и го тласка напред. Ако постоянно му казваш: "Ти не можеш" - това е много лоша педагогика.
Във всеки човек можеш да намериш нещо добро и хубаво. Това е алтруизъм. Аз правя поход в защита на алтруизма. Защото е много важно да се освободим поне малко от нашия егоизъм и да погледнем другите, да ги видим красиви, умни, или добри. Трябва да намерим причина да ги обичаме!
- Искаме да създадем у младите глад и жажда за наука
- Вашите думи звучат невероятно във времето, в което живеем сега - всеки е настръхнал срещу всеки, омразата е навсякъде, хулим се, обиждаме се.
- За мен алтруизмът е страшна нужда, която изникна като нещо непреодолимо и много спешно. Алтруизмът е много важен за всяка епоха, но особено сега. Защото хората са изолирани, затворени, а животът е даден, за да бъдеш щастлив. Е, как ще бъдеш щастлив, ако не направиш другия щастлив? Не можеш. Няма самощастие. Ти си щастлив, когато дариш, когато гледаш другия с обич, когато той знае, че го приемаш, че той съществува за теб. Това е много важно. Алтруизмът е абсолютно нужен, за да се преживеят всякакви трудности. Когато се обръщаме към хората с любов - всичко останало отива на заден план.
- Вие се заехте с мисията да откривате талантливи деца, да помагате за тяхното образование. На какво искате да ги научите?
- Ние създадохме една изключителна образователна система. Не претендираме да учим децата като националната образователна система. Искаме да им дадем нещо повече - дух, самочувствие и най-вече глад и жажда за наука, за знание, за култура и изкуство. Нашата дейност е да насърчим детето, да открием нещо, което то може да прави добре и да кажем "Браво!". Нашите напътствания в образованието се свеждат само до това да му кажем: намери път и място, където ще си щастлив, където се чувстваш добре, където имаш желание да се усъвършенстваш, да напредваш. Само така ще стигнеш далече. Каквото и да е, в каквато и да е област - няма значение.
Това също е част от похода на алтруизма. Защото чрез образованието човек има още повече възможност да се обърне към другите хора. Смисълът на живота е да бъдеш щастлив. Това никой не може да го оспори. Някои хора казват, че не са щастливи. Защото не искат да осъзнаят, че трябва да мислят положително. Казват "аз съм нещастен", започват да се оплакват и тръгват по един плъзгав път надолу, който е много лош. Аз мисля, че да си щастлив е индивидуално решение. А тези, които казват, че не са щастливи, сами си организират тяхното нещастие.
- Вашият живот не е бил лек.
- Но е щастлив.
- България не може да напредне, докато не престане да се фалшифицира историята
- Как постигнахте успеха?
- Успехът не е следствие на късмет. Аз съм настойчив. Аз следвах един път, не съм се отклонявал ни наляво, ни надясно. Тръгнал съм от най-долу и стъпка по стъпка се развивам. Има една дума опортюнист, която е и с добро, и с лошо значение. Аз виждам само позитивното й значение. И смятам, че всяка възможност трябва да се използва, за да се продължи пътят. Най-голямата грешка е да пропуснеш възможност, която може да те издигне, да ти позволи да напредваш.
- Какво качество на характера ви е помогнало най-много?
- Аз нямам друго качество, освен трудолюбие. Няма недостоен труд. Като се трудиш, това е само положително. Само така съм крачил напред.
- Какво ви накара да правите благодеяния в България с вашата Фондация?
- Това беше много естествено. Аз съм създал институт в Индия, работл съм много в Америка. Където отивам, искам да разбера какви са нуждите и какво може да се направи на това място. Нуждите на България бяха образование.
- А сега какви са нуждите на България?
- Образование и алтруизъм. Ако в обществото всеки погледне на другия като на приятел, с любов и благородство, животът ще бъде съвсем различен.
- Какво се промени за 28 г. в България, откакто се върнахте за първи път?
- Една промяна има - село Оряховица. Кажете на българите да дойдат, да прекарат един ден тук и да видят как трябва да изглежда България. Иначе не виждам добра промяна.
- Защо?
- Знаете защо. Наследството на комунизма. Много лошо наследство имаме. Българската история е фалшифицирана. Например аз днес си говорих с лауреатите от конкурса "Млади изобретатели" - хубави, умни, знаещи деца. Питам ги - знаете ли какво е станало на 1 февруари 1945 г.? Не знаят. Тогава беше отрязана главата на България. Цялата интелигенция - парламент, министри, военни, видни доктори и адвокати - разстреляха ги и всички ги заровиха в един трап от бомба. 2900 души са избити от Народния съд. Защо се крие това в България? Как ще напредне тази страна, как ще се издигне? Как ще се освободи, след като се крие истината? Докато не си признаеш греха, не си освободен от него. Младите хора не знаят историята. Това е престъпно! Как ще се развият тези хора, когато не им се казва - това е лошо, това е добро. А те виждат само лошото.
- Много млади хора емигрираха, мнозина казват - ние искаме да се върнем, но България нищо не може да ни даде.
- Те трябва да дават. Всеки може да дойде и да допринесе за България, дори когато няма условия. Например от моя конкурс /б.ред. конкурс "Минко Балкански" по математика и физика/ всяка година ние издигаме двама българи на много високо ниво. Тези млади забележителни българи са гордост за Франция.
- Имат ли шанс да направят нещо и у нас?
- Ако бяха в България, щеше да се види. Но няма условия. Дори не можахме да организираме един месец лекции тук. Искахме да създадем катедра по математика - нищо не се приема.
- Аз нямам друго качество, освен трудолюбие
- Защо?
- Заради егоцентризъм и страх от младите. Един преподавател трябва да знае, че неговият ученик ще бъде по-забележителен, по-голям, по-славен. А кой български преподавател мисли за това?
- Какво бихте казали на младите, които искат да се развиват, а не виждат смисъл и бъдеще?
- Няма място и причина за отчаяние. Те си мислят така, защото им липсва визия, кураж, да видят, че доброто бъдеще е възможно. Ако се трудят, ще напредват. Но не могат да седнат и да чакат само да им се дава. Трябва първо те да дадат, за да получат. Трябва положително отношение. Няма смисъл да чакаш, трябва да си вземеш това, което искаш. Да си създадеш мястото, да си създадеш положението, което искаш. Това значи само труд.
Бих желал да отправя моите послания към много хора. Защото не виждам причина да сме негативни. Негативизмът ни води по пътя надолу. А позитивната мисъл те качва по стълбата нагоре.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
