Ако искаме да постигнем хармонично проспериращо общество, сме изправени пред значително предизвикателство - в него да има по-малко социално изключени хора. Това означава да има и по-малко отпаднали ученици. Процентът на отпадащите все още е висок, а някои от другите системата ги избутва нагоре без необходимите умения и компетентностти.
Социално-икономическото развитие ще зависи от образователната система. Всички деца трябва да имат ключови компетентности. Сега образователната система подготвя хора, които ще бъдат на пазара на труда през 2050-2060 година. За това време икономиката ни ще премине през няколко периода. В момента ние можем да прогнозираме, че през следващите 10-15 години ще се търсят технически и инженерни кадри. Вероятно ще последва и периодът на изкуствения интелект и тук трябва достатъчно деца да притежават дигитална креативност, за да могат поне да управляват машините, с които работят. Възможно е след това да настъпи период на търсене на повече хуманитарни умения и на професии, свързани с грижата за човека. Затова се променя ролята на учителя - ако преди той трябваше предимно да информира, сега трябва и да мотивира учениците да учат сами. Новите учебни програми ще бъдат нищо, ако не се променят методите на преподаване и учебно-изпитните програми. Ние ще предложим да бъде въведена награда за добри и креативни учители, която да се раздава на училищно, областно и национално ниво. Нужен е преход от наизустяването към критичното мислене. Предизвикателствата пред нас са няколко - преодоляването на функционалната неграмотност, привличането и задържането на отпадащи ученици и възпитателната работа. В почти всички области има училища, в които средната посещаемост е под 50 %.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
