Съдът в Хага осъди Русия на 50 млрд. долара заради ЮКОС

Съдът в Хага осъди Русия на 50 млрд. долара заради ЮКОС | StandartNews.com

Хага. Арбитражният съд в Хага постанови Русия да плати на акционерите от някогашния петролен гигант ЮКОС близо 50 милиарда долара за нанесени щети.

Според решението Москва фактически е отчуждила активите на ЮКОС, нарушавайки с това Енергийната харта – документ, съдържащ правовите норми за инвестиции в Горивно-енергийния комплекс, приет от страните-членки на Европейския съюз и редица други държави.

Group Menatep Limited оценява загубите си на 114 милиарда долара, но съдът съкрати сумата на щетите, която Русия трябва да възстанови, почти с два пъти до 50 милиарда долара.

Общо Съдът издаде присъди по три отделни дела, с които се искат компенсации общо на стойност 100 милиарда долара от Русия.

Отделно от това Русия ще трябва да плати 65 милиона долара разходи по делото. Плащането трябва да започне от 1 януари 2015 г., иначе следват тежки наказателни лихви.

Засега е почти сигурно, че руската държава ще обжалва.

Делото продължи почти 10 години и засяга един от най-големите търговски искове срещу Русия. Той бе заведен от кипърски поделения на регистрираната в Гибралтар група "Менатеп", чрез която Михаил Ходорковски контролираше петролния гигант и беше навремето най-богатият човек в страната.

Сега групата е холдингова компания по името Group Menatep Limited (GML), но Ходорковски, амнистиран след 10 години престой в затвора, не е акционер в нея и не е страна по делото в Хага.

Той бе арестуван през 2003 г. и обвинен две години по-късно в неплащане на данъци в особено големи размери. Компанията, оценявана някога на 40 млрд. долара, бе раздробена и национализирана, като повечето й активи отидоха в държавната "Роснефт". Тази компания се оглавява от Игор Сечин, един от най-приближените на президента Владимир Путин.

Както Сечин, така и компанията са обект на международни санкции заради политиката на Русия в Украйна.

Компанията, оценявана някога за 40 млрд. долара, беше раздробена и национализирана, като повечето ѝ активи отидоха в държавната „Роснефт".

През 1994 година Енергийната харта бе подписана от тогавашния руски премиер Виктор Черномирдин, но Държавната дума (долната камара на руския парламент) така и не ратифицира документа.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай