На 76 години си отиде големият астрофизик и учен Стивън Хокинг. За това съобщиха децата му в кратко комюнике до медиите, цитирано от световните агенции. В съобщението се казва: „Дълбоко сме опечалени от смъртта на човек, чието дело ще живее още много години". Като голям учен и човек за пример ще остане в историята Хокинг. Няма да бъдат забравени и неговите открития и идеи за Вселената и зараждането й.
Кой беше Стивън Хокинг?
300 години след смъртта на големия Галилео Галилей се ражда не по-малкият Хокинг. Това става на 8 януари 1942 г. в Оксфорд, Англия. Къщата на родителите му се намирала в северен Лондон, но по време на Втората световна война Оксфорд е по-безопасно място за живеене. Когато е на 11 години, родителите му се преместват в Сейнт Олбанс, Хартфордшър.
През 1959 г. Стивън е приет в Оксфордския университет, където не е възможно да учи математика (както той искал), затова записва физика, въпреки желанието на баща му да следва медицина.
Като дете се занимава с конна езда, като ученик в Оксфорд е носови (на английски: cox) в отбора по академично гребане. Първите симптоми на болестта му се появяват след влизането му в Кеймбридж. През 1963 г., докато учи магистратура, Хокинг е диагностициран с АЛС - амиотрофична латерална склероза. Тогава той е на 21 години, това се случва малко преди първата му женитба. Докторите му казват, че едва ли ще живее повече от 1 – 2 години.
АЛС е прогресивна дегенерация на моторните неврони – клетки в гръбначния и главния мозък, която води до парализа и смърт. АЛС довежда до атрофия на мускулите и мозъкът изгубва напълно способността си да ги контролира. За разлика от болестта на Алцхаймер обаче, тази болест невинаги уврежда разума на болния.
Стивън Хокинг не спира да се бори и макар че е прикован на инвалидна количка, продължава да работи.
През март 1966 получава своята докторска степен по приложна математика и теоретична физика. Той е един от най-младите членове на Английското Кралско общество (1971), Командор на ордена на Британската империя(1982) и на други британски кралски отличия и награди за научноизследователска дейност. Въпреки че Хокинг е атеист, той е член на Папската академия на науките, която е под пряката защита на папата.
Стивън Хокинг пише в съавторство с дъщеря си Люси Хокинг три детски романа: „Тайният ключ на Джордж за Вселената" и две нейни продължения. Целта на автора е приключенията на Джордж да бъдат представени по достъпен и забавен начин за младите читатели, които да надникнат в тайните на физиката, времето и вселената. Той е
единственият герой в „Стар Трек: Следващото поколение", който играе сам себе си
Има и епизодични участия в сериалите „Космо и Уанда", „Теория за Големия взрив", „Дилбърт", „Семейство Симпсън", „Футурама".
Главните интереси на Хокинг са свързани с космологията, квантовата механика и теорията на струните. През 1971 заедно със сър Роджър Пенроуз дават математическо доказателство, подкрепящо теорията на Големия взрив - те показват, че ако теорията на относителността е вярна, то тогава трябва да съществува една сингулярна точка във Вселенското пространство -време. Хокинг също така предполага, че веднага след Големия взрив са се образували първични черни дупки, които са се изпарили почти моментално. По-късно той показва, че ако пренебрегнем ефектите на квантовата механика, то хоризонтът на събитията на черна дупка може само да се увеличава, но не и да намалява. Изчислява максималното количество енергия, което две черни дупки могат да отделят при сблъсъка си, както и че една черна дупка не може да се раздели на две по-малки. През 1974 той доказва, че черните дупки всъщност не са абсолютно черни, а излъчват енергия под формата на елементарни частици, докато изчерпят енергията си и избухнат. Това явление е известно като лъчение на Хокинг и е първото, за чието описание се комбинират законите на гравитацията (общата относителност), квантовата механика и термодинамиката. През 1981 той изказва предположението, че въпреки че Вселената няма граница, тя има краен размер в пространство-времето, математическо доказателство за което е дадено през 1983. С други думи, според него Вселената е „крайна", но „неограничена", така както е крайна и неограничена земната повърхност. За да си представим това във вселенски мащаб, освен познатите ни три пространствени измерения, са нужни две допълнителни.
Въпреки тежкото си заболяване, Хокинг не спира активната си научноизследователска дейност. Той е сред най-дълго живелите с АЛС. От 1985 г. започва да използва специален апарат, за да говори. Компютърът, инсталиран в инвалидната му количка, му позволява освен да говори, да пише статии, други текстове, да ползва Интернет и електронна поща. Управлението се извършва чрез движение на единствения мускул, който Хокинг може да контролира един от лицевите мускули на бузата, под окото. Движенията се разчитат от специален инфрачервен сензор, вграден в очилата му. За въвеждане на текст се използва система за предсказване на думите, но въпреки това целият процес е изключително труден и бавен.
Награди:
1975 – Едингтонов медал;
1976 – Награда Хюгс на английското Кралско общество;
1985 – Златен медал на английското Кралско астрономическо общество;
1986 – Член на Ватиканската академия на науките;
1988 – Награда Волф за постижения в областта на физиката;
1999 – Награда Джулиъс Едгар Лилиънфилд на Американското физическо общество.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
