Заради непоколебимия си консерватизъм 264-ят наследник на Свети Петър си беше спечелил прозвищата "Божият ротвайлер" и "панцеркардинал" (на немски -"кардиналът танк" - б.а). Затова и абдикацията на папа Бенедикт ХVI падна като гръм от ясно небе дори за повечето кардинали. Защото този акт е със стойносттаа на истинска революция за традициите на Ватикана.
Нищо от целия живот и църковна дейност на Йохан Алоис Ратцингер не подсказваше, че това можеше да се случи. Той е роден на 16 април 1927 г. в селцето Марктел ам Ин в Бавария, в дълбоко религиозното семейство на полицейския служител Йозеф Ратцингер-старши. Майка му, по ирония - или поличба - се казва Мария.
Войната и нацисткият режим няма как да отминат Йозеф. Както всичките си връстници е натикан в Хитлерюгенд, а през есента на 1943 г. го хваща "тоталната мобилизация" на Хитлер.
Служи като трудовак и зенитчик
докато на 18-я си рожден ден дезертира от Вермахта.
След кратък плен се записва в Мюнхенския университет "Лудвиг Максимилиан" и през 1951 го завършва със специалност "Теология и Философия". Същата година на 21 юни е ръкоположен за свещеник. От 1959 стартира преподавателската му дейност като професор първо в Бонския университет, а от 1963 в Университета на Мюнстер. През 1966 става завеждащ катедра "Теология" в Университета в Тюбинген. На 24 март 1977 г. е ръкоположен за архиепископ на Мюнхен и
Фрайзинг, а на 27 юни същата година е избран за кардинал от папа Павел VI. На 25 ноември 1981 г. папа Йоан Павел II го назначава за префект на Конгрегацията за доктрината на вярата - пряк наследник на Светата Инквизиция.
След смъртта на папа Йоан Павел II е избран за негов наследник, приемайки името Бенедикт (т.е. Благословеният), в чест на папа Бенедикт XV и Свети Бенедикт Нурсийски.
Ратцингер е истински полиглот. Освен немски, владее английски, френски, италиански и латински. Разбира свободно португалски и чете на старогръцки език и иврит. Свири добре на пиано, а
любимите му композитори са Бах и Моцарт
Котките са му хоби.
Неговият осемгодишният понтификат ще се запомни преди всичко с нежеланието му да променя каквото и да е в каноните и догмите на църквата. Той категорично се противопостави на преразглеждането на доктрини като безбрачието на духовенството и забраната жени да бъдат
свещеници. И осъди хомосексуализма като "неестествен" и недопустим. За разлика от своя предшественик, Йоан Павел II, той ограничи диалога с другите религии, като прекрати годишните икуменистически срещи в Асизи. Разгневи мюсюлманите, като осъди вярата им като "зла и нечовешка". Успя да ядоса и евреите, като реабилитира епископ, който отрича Холокоста. Наистина, след това се помоли в Аушвиц и публикува книга, в която еврейският народ е оневинен за смъртта на Исус.
Не успя и да вземе адекватни мерки против корупцията и най-вече против случаите на педофилия сред свещениците. Но твърдо отстояваше християнския характер на Европа и осъждаше упадъка на обществения морал и консумативното западно общество.
Всичко това настрои отрицателно по-либерално настроените католици. Бенедикт ХVI обаче бе категоричен, че само безусловно придържане към доктрината от миналото може да съхрани вярата.
Което не случайно му спечели авторитет сред православните църкви, и най-вече сред Руската.
Сега се ширят всевъзможни хипотези за скритите причини за този необичаен за Ватикана прецедент. Истината обикновено е това, което е най-логично. Натиск за оставка може и наистина да
е имало. Но едва ли това е заставило Йозеф Ратцинегер да захвърли тиарата. Виждайки, че става все по-трудно да защитава принципите си, той реши да се оттегли, вместо да отстъпи от тях. И ще остане в историята като "разбунтувалия се папа". С риск да бъде обвинен, че е дезертирал за втори път в живота си.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
