В страната на кедъра за празника се боядисват яйца и правят сладки
Православните произнасят "Христос воскресе" на гръцки език
Православните християни в Ливан са около 10% от населението, но цялата страна отбелязва празниците им. Днешният Разпети петък е официален празник. Такъв ще бъде и понеделник, вторият ден след Великден. В страната на кедъра не се работи и на католическия Великден, Коледа, на 6 януари, когато арменците отбелязват Рождество Христово, както и на мюсюлманските празници - Ейд ал Адха, Ейд ал Фитр и рождението на пророка Мохамед. Какви са православните традиции в Ливан? Как ортодоксалните християни посрещат Великден и как празнуват победата на живота над смъртта? "Стандарт" потърси отговорите на място.
В православните църкви и домове в Ливан днес върху кръстовете слагат бяло покривало. "Покриват се достъпните кръстове. Този на иконостаса няма да бъде закрит, защото трудно се достига. За сметка на това бяла кърпа или покривало ще има върху разпятието в олтара и в православните къщи". Така започва разказа си за православната традиция на азиатския бряг на Средиземно море възрастният богослов, впечатлен от интереса ми по темата. Срещаме се два дни преди Разпети петък в църквата "Пресвета Богородица" в Аарая, кацнала на един от хълмовете над Бейрут. По стълбовете на храма все още стоят палмовите листа, поставени там в неделя по повод Вход Господен. Кръстовете ще останат покрити още 40 дни, за да бъдат открити отново на Възнесение Христово. Според християнските вярвания, в продължение на 40 дни след смъртта и Възкресението Исус Христос се явява на учениците си, за да им разказва за Божието царство. На 40-ия ден, който в България наричаме Спасовден, придружен от тях и Пресвета Богородица, Божият син се изкачва на Елеонския хълм до Ерусалим и пред очите на всички се възкачва на небето, което бележи края на земния му път.
На Разпети петък започва най-строгият пост, който продължава до неделя. И в Ливан боядисват яйца, защото ги смятат за символ на възкресението. Както и в България, шаренето става на Велики Четвъртък и Велика Събота. "Повечето православни тук обаче не използват боя за яйца. Цветовете се добиват по естествен начин. Не че няма боя по магазините, но ливанците предпочита натурални оцветители", уточнява Мариана Абу Хабиб, която живее в Ливан от 1984 г. "Използва се магданоз и така яйцата стават зелени. За кафеникаво-червен цвят работа вършат люспите от лук. Често в гореща вода се слагат парченца плат, които също пускат боята си", добавя университетската преподавателка. "Преди Великден горите са пълни с хора, които събират различни растения за боя за яйца. Когато бях малък, майка ми редовно ме пращаше да търся едно виолетово цвете, което даваше много наситен цвят", спомня си съпругът на Мариана Тауфик Абу Хабиб. Чукането с яйца също е традиция. И тук се използват някои хитрости, които да гарантират борец. "Пълнили сме с парафин, че дори и гипс сме слагали", разказват вече пораснали ливанци.
В Ливан яйцето слага край на поста. "Това ни различава от гърците, които първо хапват сирене", казва още Тауфик. Някога ливанците отивали в църквите още в 9 часа в събота и прекарвали в молитви до неделя сутрин. Днес вече не е така. Хората се събират в църквата преди самото Възкресение. В полунощ свещеникът излиза от църквата и казва на гръцки "Христос воскресе". "Воистину воскресе", отговарят отново на гръцки събралите се вярващи. Обикалят храма три пъти, но следват хоругвата, тъй като кръстовете остават покрити.
В Ливан православните отправят молитвите си на арабски. На Великден обаче се обръщат към Господ на гръцки. Така се прави и на някои други празници. До Октомврийската революция през 1917 г. силно влияние върху ортодоксалните ливанци има руската православна църква. Комунизмът обаче спира това влияние и го отстъпва на гръцката православна църква, което се вижда дори и в личните документи.
За разлика от българите, които се опитват да занесат частица от благодатния огън до дома си, в Ливан не се прибират със запалени свещи. "Тук не се придава толкова голямо значение на свещите, а и те не са като в България. Свещите са като тези в католическите църкви. За сметка на това в Ливан особено е важно е причастието", уточнява Мариана.
Цветница и Великден са празниците, на които православните младежи в Ливан мерят сили. Във всички християнски църкви в страната с изключение на православните камбаната се задвижва с електричество. Затова има истинска надпревара кой да бие камбаната и да демонстрира сила. "Камбаната е много тежка и като удариш веднъж, въжето те вдига нагоре. Истинско изпитание е да го направиш поне четири пъти", казва Тауфик, който неведнъж се е състезавал с връстниците си.
Православните в Ливан са между 550 000 и 600 000. "Толкова останахме след края на Гражданската война, която принуди мнозина да напуснат страната", продължава разказа си богословът. Статистиката обаче не е официална, а причината за това е политическа, тъй като всяка религиозна общност в страната на кедъра гледа своите интереси, а броят на членовете и определя и представителите й в парламента. "За разлика от останалите общности, ние сме разпръснати из цялата страна и сме отворени към всички. Не сме затворена общност и не симпатизираме на определена партия", допълва богословът.
В неделя половинмилионната общност ще облече хубави дрехи. Който отиде на гости, ще бъде задължително почерпен с ликьор и захаросани бадеми. "Не се приготвят козунаци, а великденски сладки с дупка по средата. Правят се от грис и смес от шам фъстък, орехи ли фурми. Имат определена форма - шам фъстъковите трябва да са продълговати и имат специален рисунък. Ореховите са кръгли, но поръсени с пудра захар. Другите са кръгли, но без пудра захар. Има специални дървени формички. Наричаме ги великденски сладки, но не са свързани с религията. Мюсюлманите правят същите за техните празници. Правят ги по различен начин. Издържат по три-четири месеца", уточнява Мариана. А всички били на празника в Ливан са единодушни, че наистина денят е много празничен и тържествен и определено всеки ден не е Великден.
Не е трудно да си християнин в Близкия изток
Войната при нас не е толкова страшна, колкото сблъсъкът на идеи в Европа, казва отец Матта
Отец Матта е свещеник в църквите в Аарая и Абадие, които се намират недалеч от Бейрут. Преподава в Баламанд. Дни преди Великден "Стандарт" разговаря с него за проблемите на християните в Близкия изток и опасностите пред православието.
- Отче, какво ще кажете на хората, които ще дойдат в църквата ви в събота вечер?
- За съжаление, в днешно време хората са се отдалечили от Бог. Не обръщат внимание на нищо, а най-важното за тях е благоденствието. Богатият си доставя удоволствие със собствените пари. Бедният намира утеха във вярата. Смята, че тя му е достатъчна, но винаги чака Бог да му помага. Нашата работа е да убедим всички хора да се приближат по близо до Господ. В тези дни трябва да им обясним, че не е достатъчно да кажем, че Бог чува нашите молитви. Да не забравяме, че Той е минал през много изпитания, за да стигне до нас
- Защо се е стигнало дотук?
- Хората са много ангажирани с обществените дела. Човек гледа да задоволи себе си преди всичко и се интересува само от себе си. Смятам, че в празнични дни като този трябва да се замислим каква е ролята на вярата. Да, Бог посреща нашите молби. Това обаче не е достатъчно. Исус е бил изпратен да страда заради нас. Трябва да си дадем сметка, че ние също трябва да го изцелим. Той е дошъл при нас да посрещне всичките ни нужди и проблеми. Ние с нашите ежедневни грижи го натоварваме още повече. Казвам на хората, че е грехота да се държим по този начин, защото ние също трябва да се стремим да му угодим, за да ни обича повече.
- Струва ми се, че в момента животът на християните в Близкия изток е много е труден. Тук ли са новите мъченици за вярата?
- Не е трудно да си християнин в Близкия изток. Не може за всеки загинал християнин да се каже, че е мъченик. Или обичаш Христос ,или не. Можеш да бъдеш считан за мъченик, ако бъдеш принуден да правиш избор дали ще се отречеш от Исус. Ако си християнин и те убият на улицата, не можеш да бъдеш смятан за мъченик. Изборът, който ти правиш дали да останеш християнин, не за живота ти, който могат да ти го отнемат. Когато има война, ако защитаваш църквата, си мъченик. Ако пазиш къщата си обаче, не можеш да бъдеш считан за такъв. В крайна сметка не е наша работа да преценим кой е истински християнин. Това работа на Бог. Той ще ни покаже кой е мъченик.
- Какво ще пожелаете на българските православни?
- Бил съм във Варна през 1982 г. и пазя добри спомени. Пожелавам на хората в България повече сила, защото смятам, че имат нужда от такава. Войната в Близкия изток не е толкова страшна колкото това, което се случва в Европа. На вашия континент има нападения на идеи. В Европа вече се разрешават еднополовите бракове, което е истинска опасност. Не се поддавайте на лошо влияние!
Гражданската война стопява общността
Продължилата 15 години гражданска война в Ливан, която завършва през 1990 г., е основната причина за намаляването на броя на християните. По това време те напускат масово, убедени, че нямат място в страната. Според статистиката, днес християните са близо 35 на сто от 4,6-милионното население на Ливан. Според местни обаче християнското население се е стопило до 25 процента. Най-многобройни са маронитите. Главата на църквата им е маронитският патриарх на Антиохия и Близкия изток. Маронитите са последователи на християнска църква, която признава върховенството на Ватикана. Езикът на богослужението им е западносирийски, а етническият им произход е смесица от финикийци, арамейци и араби. Името им води началото си от монаха Севти Марон, който е живял през пети век. Православните са втора по брой християнска общност, а мозайката се допълва от католици и арменци.
Географията и историята обясняват християнското присъствие в Ливан, както и в целия Близък изток. В крайна сметка християнството води началото си от близкоизточния бряг на Средиземно море. Днес в Ливан християни и мюсюлмани имат еднакъв брой депутати в парламента. Християните са представени във всички институции по силата на споразуменията от Таиф, които слагат край на Гражданската война. Затова президентът задължително трябва да бъде маронит.
Вицепремиерът и заместник-председателят на парламента - православни. Маронит трябва да бъде и шефът на Генералния щаб на ливанската армия.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
