АФП: Президентът намекна за държава, разнобой в ЕС за нови санкции
Украинските власти трябва да започнат преговори за политическата организация на обществото и държавността в Югоизточна Украйна, заяви днес президентът на Русия Владимир Путин. Агенция Франс Прес коментира, че за първи път Путин е заговорил за държава в отцепническите региони на Украйна. Говорителят на президента Дмитрий Песков обаче побърза да опровергае подобни твърдения. "Нужно е незабавно да се пристъпи към съдържателни и съществени преговори не по технически въпроси, а по въпросите на политическата организация на обществото и държавността в Югоизточна Украйна с цел безусловно гарантиране законните интереси на живеещите там хора", заяви Путин, цитиран от ИТАР-ТАСС. В изявлението на президента не е ставало дума за "придаване на държавност на Новорусия, а за преговори вътре в самата Украйна. Това не е конфликт между Русия и Украйна, а вътрешноукраински", разясни Песков. В отговор на въпрос за държавния статус на регионите в югоизточна Украйна, Песков каза, че Новорусия трябва да остане в състава на Украйна и нейният статус следва да се определя от властите в Киев. "Точно това следва от изявлението на президента", подчерта той.
В интервюто си Путин също така призова за незабавното спиране на военните действия в Украйна, за да се осигури подготовката на населението за зимата. "Освен Русия никой друг не се замисля за това. Първото и необходимо условие е да се прекратят незабавно военните действия и да се започне възстановяването на инфраструктура. Трябва да се попълват запасите, да се извършат необходимите ремонти, да се извърши подготовка за есенно-зимния период", заяви Путин. Той прикани западните страни, които поддържат военната операция на Киев в Украйна, да си спомнят за европейските ценности. "Подкрепянето на държавен преврат, на завземането на властта със сила, на потискането с помощта на армията на несъгласните с тези събития - какво е това? Това ли са съвременните европейски ценности?", запита президентът. "Струва ми се, че на нашите колеги трябва да се припомнят собствените им идеали", добави той. Путин разказа и за срещата си с украинския президент Петро Порошенко в Минск и подчерта, че двамата са се договорили, че трагедията в Украйна трябва да приключи бързо по мирен път и по пътя на преговорите.
В същото време ЕС заплаши Русия с нови санкции, ако не промени позицията си спрямо Украйна. Заради сериозните различия между европейските лидери на срещата им в Брюксел остава неясно кога може да бъдат наложени тези санкции. Твърди се, че в черния списък ще попаднат всички лица и организации, свързани с опълченците в Източна Украйна. Санкциите обаче няма да засегнат вноса на руски стоки. Решението ще бъде взето от ЕС до седмица. Някои страни обаче са против. Словашкият премиер Роберт Фицо нарече санкциите на ЕС "безсмислени и контрапродуктивни" и заплаши да наложи вето, като подчерта вътрешното разделение на ЕС по отношение на твърдата позиция на съюза спрямо Русия. Чехия пък иска преговори, а не нови санкции, заяви премиерът Бохуслав Соботка.
НАТО планира 5 бази в Източна Европа
НАТО планира да разположи пет бази в Източна Европа - в Латвия, Литва, Естония, Румъния и Полша, съобщава германският "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг". Съгласно плановете на Алианса, на всяка от тези бази на дългосрочна основа ще присъстват от 300 до 600 военни и танкове. Изданието посочва, че в документите, които се подготвят за срещата на върха на НАТО, Русия е наречена "заплаха №1 за евроатлантическата сигурност".
В същото време Латвия, Полша, Литва, Естония и Канада призоваха да бъде разтрогнат актът Русия - НАТО заради позицията на Москва спрямо Украйна, съобщи "Дойче Веле". Актът от 1997 г. ограничава броя на военните, които Алиансът има право да разполага на територията на държавите от бившия източен блок. Медията цитира източник от дипломатическите кръгове, според който Германия е срещу разтрогването на акта.
Москва и Украйна размениха пленници
Украйна върна в родината им заловените 10 руски десантчици. "Преговорите бяха много тежки. Накрая здравият разум надделя и всичко свърши добре. Най-важното е, че сега всички момчета са с нас в Русия. Искам да подчертая, че ние не изоставяме своите", заяви командващият на руските военно-десантни войски генерал-майор Алексей Рагозин. В същото време Москва върна на Киев група от 63 украински войници, които навлязоха в руска територия по-миналата седмица. Донецките опълченци пък предадоха на Украйна 223-ма пленени силоваци.
Без военни доставки от ЕС за Украйна
ЕС не разглежда възможността за доставки на военно оборудване в Украйна, заяви германският канцлер Ангела Меркел след срещата на върха в Брюксел. По-рано дипломатически източници казаха, че каквито и да е военни доставки могат да се извършват само от отделни държави и нямат отношение с ЕС като организация. Президентът на Франция Франсоа Оланд пък заяви, че украинският му колега Петро Порошенко не е искал военна помощ на срещата на върха.
Порошенко се страхува от тотална война
Президентът на Украйна Петро Порошенко смята, че усилията за спиране на насилието от опълченците са достигнали критична точка и се опасява от пълномащабна война с Русия. На пресконференция в Брюксел след срещата си с европейските лидери той все пак изрази надежда, че тристранната среща в понеделник с представители на Киев, Москва и ЕС в Минск може да доведе до споразумение за спиране на огъня. В същото време лидерът на обществено-политическото движение "Партия на Новоросия" и бивш народен губернатор на Донецка област Павел Губарьов заяви, че от началото на конфликта в Източна Украйна са загинали 20 000 души от двете страни.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
