Прелюдия на промяната

Прелюдия на промяната | StandartNews.com

Кметските избори в цяла Испания и вотът в автономните области – в общо 13 общини (комунидадес – б.р., не трябва да се разбират като лакмус за парламентарните избори в края на годината, а като прелюдия към една нова политическа епоха в Испания. На плурализъм, на сложна политическа картина, стъпваща на разбиването на наложилия се от десетилетия насам двупартиен модел.

Близо 69% от испанците, според неотдавнашно социологическо проучване, направено две седмици преди вота в неделя, смятат за позитивно за политическа живот в парламентарната конституционна монархия разбиването на абсолютните мнозинства на този двупартиен модел и появата на т.нар. „нововъзникващи" партии, които да влязат като фактор в местното управление, а също и на това на държавно равнище. Всъщност доста испански медии се заиграха с този термин, присъщ на пазарния дискурс – de emergencia означава както "от новопоява", така и „по спешност". Така че очевидният извод от произведените в неделя избори в Испания е: край на двупартийната система и налагане на четирипартийна система.

Проучванията сочат, че испанците са доволни от подобно развитие. 57% смятат, че са готови за „диверсификация" на политическата класа и комплексност на политическия живот, основаваща се на непрекъснати преговори между две или повече партии. На противоположното мнение са 33% от анкетираните имащи право на глас, които на вота в неделя бяха около 35 млн. души. В същото време обаче 54% от запитаните смятат, че тези, които не са готови за такава фундаментална промяна, са самите политици. И в момента топката е в тяхното поле.

Във всички случаи обаче изглежда испанците нямат намерение да поставят някакви препятствия пред една динамична политика, стъпваща на пактове в различни направление. Тоест 68% от анкетираните (срещу 23% на противоположното мнение) вярват, че заради новата политическа реалност партиите трябва да имат свобода да договарят споразумения с едни политически опоненти на определени места и по определени въпроси, и с други опоненти на други места. С други думи хипотетично в община Мадрид може да има споразумение между Народната партия и „Сиудаданос" („Граждани" – б.р.), както и между Испанската работническа социалистическа партия (PSOE) и „Подемос" („Можем" – на испански, една нова партия, която мнозина се изкушиха да определят като испанската СИРИЗА – б.р.).

А в друго кметство или автономна област комбинацията да е друга. Съвсем хипотетично, но и достатъчно вероятно. И това изглежда испанците няма да смятат за предателство и отстъпление на принципите, а по-скоро като изискващо го новият политически пейзаж в страната им, втората по големина държава в ЕС и четвъртата по големина икономика в еврозоната. Така че, ако говорим за страх, изглежда, че тези, които са страхуват от това, което идва след този вот, са по-малко от тези, които се страхуват от промяната и предпочитат ситуацията да остане както досега, въпреки че и този вариант ги притеснява в немалка степен.

Политическо преобръщане

Народната партия губи хегемонията си, Испанската работническа социалистическа партия (PSOE) отбелязва напредък, а „нововъзникващите" („спешни") партии, както ги наричат испанците – новите: Сиудаданос и Подемос, се консолидират. Това е очевидния резултат от наричания събирателно местен вот (24М) в Испания.

Огромният териториален превес, който Народната партия акумулира преди четири години, очевидно се разтвори в народния вот в неделя, когато испанците гласуваха за състава на местните правителства на 13 общини, на анклавите Сеута и Мелия и на 8 119 кметства. Абсолютното мнозинство, на което досега се радваше Народната партия, е на път да стане на пух и прах, въпреки че хората на премиера Мариано Рахой да подчертават, че са първа политическа сила, събрала най-много гласове на вота – 27%.

Фактите обаче сочат, поне засега, че Народната партия е на път да загуби емблематичната си крепост Мадрид, която управлява от 24 години. И ще я загуби, ако „Аора Мадрид" („Мадрид Сега" – б.р., местната марка на „Подемос"), сключат коалиционно споразумение. А подобен вариант е доста вероятен, тъй като „Подемос" няма да пропусне да се възползва от слабостта на досегашния хегемон, докато PSOE ще държи да се изтъква като единствена алтернатива на Народната партия. А не го ли направят кандидатката на Народната партия Есперанса Агирре почти автоматично ще оглави столичното кметство след 20-тина дни при второто гласуване. При всички случаи обаче то ще е в ръцете на жена: или Агирре, или Мануела Кармена, 71-годишна адвокатка и кандидатка на лявата „Подемос", най-вероятната алтернатива на PSOE за алианс. Самата Народна партия призна, че ще й е „изключително трудно" да задържи Мадрид, а е на път и да загуби още поне четири големи града.

27-те процента, които получи сега Народна партия, всъщност са 10% по-малко от гласовете, които получи през 2011 г., когато владееше 11 автономни области и 3 771 кметства от общо 8 119 (тоест спечели 45,7% от тях тогава). А тогава преднината, която имаше пред основния си съперник – социалистите, отново беше 10%, докато след вота в неделя тази преднина се стопи на едва 2%.

Във всички случаи двупартийният модел е големият губещ, но не от националистически, а от „нововъзникващи" партиии, които фрагментираха вота.

Двупартийният модел загуби близо 3 млн. гласа

Двупартийният модел в Испания бе поставен на изпитание и резултатите от досега преброените бюлетини показват, че все още държи доволна дистанция от третата политическа сила, но отчита и безпрецедентни загуби. Народната партия (РР) и Испанската работническа социалистическа партия (PSOE) продължават да получават най-много гласове на избори в Испания, но Народната партия се очертава като най-големият губещ подкрепа. На изборите през 2011 г. двете партии получиха общо 65% от всички гласове, докато след вота в неделя този процент падна на 52%. И причината за това е очевидна – „нововъзникващи" („спешни") партии като „Подемос" и „Сиудаданос" поискаха парче от тортата и очевидно ще получат някаква част. Статистически погледнато на вота на 24 май Народната партия губи над 2,5 млн. гласове, докато социалистите отчетоха сравнително скромен ръст от 700 000 гласа. За съюз между опонентите от десетилетия, т.е. от 1978 г. насам, и дума на може да става – едната се смята за алтернатива на другата и обратно. А новите партии призоваха да се гласува срещу този монопол. „Подемос" и „Сиудаданос" разклатиха двупартийния модел, но остават доста назад от гледна точка на процентите. И докато мнозина се страхуваха, че „Подемос" ще повтори едва ли не гръцкия сценарий със СИРИЗА, то оказва се, че трета политическа сила в Испания е „Сиуададанос" със 7% от получените гласове.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай