Дори и гладуването до смърт там се счита за изкуство, казват писателите
Изборът на терористите, за съжаление, попадна право в целта. Париж отдавна е надскочил предела на град, за който се мисли като географско понятие: френската столица е символът на Европа, тя носи обаянието и чара, притегателната сила на най-стария континент. Тук се ражда революционната мечта за свобода, равенство и братство, мечта, която в най-голяма степен оформя съвременната цивилизация, каквато я познаваме. "Колкото по-напред отива разумът, толкова по-силно скърца със зъби фанатизмът", гласи знаменития цитат на Волтер. В който столетия по-късно е закодиран и днешния съдбоносен конфликт между разума и радикалния ислям.
Ето какво написа един читател на Ню Йорк Таймс: "Франция въплъщава всичко, което религиозните фанатици навсякъде по света ненавиждат: насладата от живота тук на земята по безброй малки начини - ароматна чаша кафе и кроасан с масло рано сутрин, красиви жени в къси рокли усмихващи се свободно на улицата, миризмата на топъл хляб, бутилка вино споделена с приятели, лекото ухание на парфюм, деца, играещи в Люксембургските градини, правото да не вярваш в бог, да не да се притесняваш за калории, да флиртуваш, да пушиш и да се наслаждаваш на извънбрачен секс, да ходиш на почивка, да четеш книгите, които искаш, да посещаваш училище безплатно, да се забавляваш, да се смееш, да спориш, да се гавриш и с божи служители и с политици, да оставиш притесненията за задгробния живот на мъртвите. Нито една страна не умее да живее земния живот по-добре от французите", написа читател във форума на Ню Йорк Таймс. Едва ли има човек, който да не е ставал подвластен на обаянието, излъчвано от Монмартр, площад Бастилията, градините на Тюйлери, кабаретата Мулен Руж и Лидо, Лувъра, двореца Версай, Дисниленд, разходка по Сена и разбира се прочутата катедрала Нотр Дам. Висотата и всеобхватността на изкуството пък накара писателят Карлос Сафон да заключи: "Париж е единственият град в света, в който това да гладуваш до смърт все пак се разбира като изкуство".
Невъзможно е да обхванем Париж в няколко страници, но можем да се допитаме до тези, които са го описвали най-добре.
Безкрайния празник
Едно от най-харизматичните десетилетия на 20-ти век - двайсетте, е обвързано с Париж повече дори от съвремието. Това са годините, в които т.нар. "изгубено поколение" се събира във френската столица. Бохемски години, епоха на идеите, виното, красивите жени, живот на ръба между изкуството и опиатите, както и завързването на легендарни приятелства. А ето и изречението, което се е превърнало в емблема на този град.
"Ако си имал късмет да живееш в Париж, докато си млад, където и да отидеш след това, този град остава в сърцето ти, защото Париж е един безкраен празник". Авторът е Хемингуей, а това е началото на прословутата му книга "Безкраен празник", която е публикувана след смъртта му, както самият той е настоявал. Причината - че вътре Ърнест не дотам добросъвестно е разказал прекалено много пикантерии от живота на именити свои съвременници. Кои са великите имена, които Париж приютява през тази златна епоха? Ето малка част: Салвадор Дали, Скот Фицджералд, Т.С.Елиът, Пабло Пикасо, Гертруд Стейн, Джеймс Джойс, Айседора Дънкан, Сергей Прокофиев, Джордж Гершуин. А взаимоотношенията между подобно стълпотворение от гении вдъхновиха Уди Алън, който като всеки интелектуалец е особено привлечен именно от Париж на 20-те. Алън събра всичките си любими персонажи в "Midnight in Paris", където героите през цялото време спореха кога Париж е по-красив - през нощта или през деня, а до правилен отговор все не се стигаше.
"Париж е много стар град, а ние бяхме много млади и нищо не беше простичко тук, нито дори бедността, нито дори внезапните пари, нито луната, нито правилното или грешното, нито диханието на някой, който лежи зад теб под лунната светлина", казва още Хемингуей в книгата си, посветена на френската столица и нейните герои. Оскар Уайлд пък, в прочутия си роман "Портретът на Дориан Грей", твърдеше, че "когато добрите американци умират, отиват в Париж".
We'll always have Paris
Да изпееш "Марсилезата" пред немски офицери по време на френската окупация - това бе едно от големите обяснения в любов към Франция в киното. Приносът на "Казабланка" е неоспорим. А вече повече от 70 години след легендарната лента, фразата на Рик към любимата
"We'll always have Paris" - "Винаги ще имаме Париж", се е превърнала в метафора за силата на спомена: Париж е не само град, а и символ на началото на всяка любов, което остава ненарушимо във времето.
Мопасан и Айфеловата кула
Това че 7 милиона души годишно посещават Айфеловата кула и всеки втори домашен хладилник разполага с магнитче с лика й, не винаги е било така. Особено в края 19-ти век, когато е построена. Французите от най-близките сгради протестирали особено много, понеже смятали, че кулата ще привлича светкавици, които ще се стоварят върху техните домове. Наложило се самият Густав Айфел да ги успокоява, че това е невъзможно да се случи. Въпреки това страхът останал с години. "Слонът" и "жирафът" - така наричали местните издигащата се пред очите им постройка.
А още когато Айфел обявява грандиозния си проект, голям брой френски интелектуалци въстават срещу идеята и са открито враждебно настроени. Сред тях са Ги дьо Мопасан, Александър Дюма-син и Шарл Гарние, като най-известен с неприязънта си и до днес е Мопасан. Живописният цитат, с който той напада Айфел е истински образец за литературно майсторство: "кулата е като висока и мършава пирамида от железни стълби с по-скоро тромав и гигантски скелет, чиято основа сякаш е направена, за да носи ужасен паметник на Циклоп, а оттам се проточва в смешен и тънък профил на заводски комин", гласи позицията на автора на "Бел Ами".
Когато обаче кулата става готова, Мопасан започва редовно да обядва в ресторанта на първия етаж. На подмятанията защо го прави, при положение, че не му харесвала, той отвръща: "Това е единственото място в целия огромен Париж, откъдето тя не може да се види".
Бохемския живот на Шопен
Бурният живот на Шопен е неизменно свързан с френската столица. Той пристига в града на Сена през октомври 1831 г. А иронията е в това, че Шопен става полски изгнаник в Париж, докато баща му е френски изгнаник в Полша.
Градът първоначално скандализира Шопен заради твърде широкоскроените тамошни разбирания за морал. Необходими са обаче само няколко месеца, за да може великият пианист бързо да се превърне в парижанин: бохемския живот и високия салон стават негова съдба.
По онова време в Париж било пълно с полски изгнаници, които били избягали от руската окупация на родните си земи. Пианистът често помагал на свои сънародници бежанци, дори и когато финансовото му състояние не било цветущо. В Париж обаче Шопен изпитва силна носталгия по родната Полша, която е намерила великолепен израз и в неговата музика. Тук той пише своите прочути полонези и мазурки.
Сред жените, които попадат в полезрението и обятията на пианистът най-важни са две. Първата - графиня Делфина Потоцка, която е негова ученичка и любовница. Налага се ревнивият й мъж, граф Потоцки, да отведе жена си в полската провинция и далеч от развратния Париж. Двамата с Фредерик обаче си пишат дълго след това. Втората и най-известна връзка на Шопен е разбира се тази с Аврора Дюдеван, известна с писателския псевдоним Жорж Санд. Отначало, когато двамата се запознават, Шопен е отвратен от нея и пише: "Що за непривлекателна персона е тази Санд. Тя наистина ли е жена?" По това време той е особено разтърсен от неосъществен годеж с полската красавица Мария Воджинска, чиито аристократични родители отказват да я дадат на музикант, който не само "къща не храни", но има сериозни проблеми със здравето на още съвсем млада възраст. Жорж Санд обаче не пропуска възможността да обсеби Шопен и да създаде една от най-легендарните връзки в света на изкуството. "Трябва да кажа, че съм объркана и удивена от влиянието, което това дребно създание имаше върху менЕ..Все още не мога да се възстановя от удивлението си и ако бях горд човек, би трябвало да се чувствам унижена, че съм толкова увлечена", пише по този Шопен Санд на приятелка. Годините им в Париж са емблематични за епохата и раждат едни от най-нежните произведения на поляка, живял във Франция.
проблясъци
"Да учиш в Париж означава, че вече си роден там", Виктор Юго
"Лондон е гатанка. Париж е отговор", Хемингуей
"Ще намерите най-умните хора в Америка не там, а в Париж", Скот Фицджералд
"Артистът е човек, който няма дом. Освен Париж", Фридрих Ницше
"Тайните се разпространяват бързо в Париж", Наполеон
"Никой, който живее извън Париж, не може да разбере толкова добре две неща: любовта и убийството", Уилям Уилсън
"Винаги когато майка ми се депресира заради възрастта си, отива в Париж", Джейн Тара
"В Париж, всичко е за продажба: умни девици, глупави девици, истини и лъжи, сълзи и усмивки", Емил Зола
"Париж е единственият град, на който не може да се преситиш", Вики Лесидж
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
