Икономическият път на Унгария и Полша

Икономическият път на Унгария и Полша | StandartNews.com

Там залагат на солидна конструкция от политически национализъм и пазарна икономика

Полша и Унгария са двете европейски държави, преминали най-успешно през световната финансова криза. Макар и техните пътища на развитие да са привидно доста различни, зад действията на политическите им лидери могат да бъдат намерени много общи икономически и управленски принципи, които доказано работят. Какви точно са те и какво видяха полските и унгарски лидери, което се изплъзна на останалите европейци?
Първата стъпка е осигуряване на политическа и финансова стабилност по време на кризисния период. Ето защо унгарският премиер Орбан и полските министри непрекъснато говорят за "икономически патриотизъм" - как

местните предприемачи, потребители и работници трябва да имат приоритет над чуждестранните

и това да бъде постигнато с държавни регулации и намеса. Тезата със сигурност звучи добре политически и със сигурност има огромна подкрепа сред избирателите - разделението "наше" срещу "чуждо" винаги набира сила по време на икономическа и финансова криза. Реализираното на практика, обаче беше малко по-различно - Унгария и Полша не изпаднаха в някакъв средновековен изолационизъм, а просто изравниха възможностите пред местните и чуждите инвеститори. Особено в Полша, пред чуждестранните предприемачи често се предоставяха стимули, които бяха недостъпни за местните им конкуренти. По този начин, унгарските и полските управленци "удариха с един куршум два заека" - хем постигнаха високи политически резултати с патриотичното говорене, хем направиха икономически разумни стъпки без да изолират държавите си.

Вторият умен ход в двете държави е създаването на силна средна класа

която по време на кризата беше успокоена и продължи да потребява с пълна сила. По този начин силният вътрешен пазар и потребление успяха в най-тежкия момент да компенсират спада в ориентираните към износ индустрии. В същото време, полската и унгарската средна класа вече беше натрупала значителни спестявания и това потребление не е финансирано изцяло с нови заеми. Наличието на такива масивни спестявания от своя страна подейства като магнит за чуждестранните инвеститори. Те приеха, че полското и унгарското правителство ще затегне благоприятните за тях режими в някои сектори, но пък огромните спестявания и потребителска сила на полските и унгарски потребители си струват повечето усилия.
Третият и възможно най-важен ход е относително разумните политики на полската и унгарската централна банка към банковия сектор. Те се състоят от два компонента -

плавно и премерено понижаване на основните лихви, комбинирано с регулации, които не слагат примка върху кредитирането

За разлика от Европейската Централна Банка, Федералният Резерв, Банката на Англия и дори Банката на Япония, унгарската и полската централна банка намаляваха основните лихви по-плавно и дори към момента ги задържат на средни нива от порядъка на 1-2%. Унгарската и полската централни банки са и сред малкото, които категорично отказаха да приложат т.н. "количествено улеснение" или, казано по-просто - печатането на пари. Това осигури реални корекции на цените на активите в двете икономики и избегна надуването на нови балони. Унгарските и полските политици след това възприеха регулации, които не задушиха кредитирането в реалната икономика. Това се вижда ясно в статистиката за парично предлагане, което между 2007 и 2016 г. продължава да расте устойчиво и прогнозируемо в Унгария и Полша, докато в същото време стагнира в Еврозоната и САЩ. Без кредитиране няма как да има икономически растеж, а за да кредитират банките, те трябва да имат ресурса, спокойствието и потенциалните проекти - принцип, който явно е добре осъзнат от унгарските и полски политици.
Говорейки си за банки, е важно да отбележим един наскоро достигнат консенсус в Унгария и Полша -

собствеността на банките да бъде ребалансирана в полза на местния национален капитал

Правителствата на двете страни вече не гледат с добро око на прекалената доминация на чуждестранни финансови институции над унгарската и полската банкова система. И макар Орбан и полският министър Говин отново да са доста шумни и експресивни в изявите си, зад идеята да се даде повече участие на местни играчи има доста солидна икономическа логика.
Можем да започнем с изключително развитите капиталови пазари в двете страни, които дават на всеки унгарец и поляк лесен достъп до инвестиции в публично-търгуваните си дружества, включително банките. Това означава, че реализираните от банките печалби е вероятно да бъдат споделени от стотици хиляди и дори милиони местни инвеститори, които са решили да инвестират в дялове на финансови институции. Разликата между местните и чуждестранните банки е, че първите е по-вероятно да предложат акциите си през местния капиталов пазар, докато чуждите банки често поддържат пълен контрол върху дъщерното дружество и така извличат цялата печалба към банката-майка, която се търгува на чуждестранна борса.
Факт е и че клоновете на чуждестранни банки разполагат с повече възможности да избегнат пълния негативен ефект от определени свои рискови действия, които от своя страна могат да застрашат цялата банкова система. Например, някои чуждестранни банки в Полша разтвориха изключително рискови експозиции към швейцарския франк, бидейки спокойни, че дори при най-лошия възможен сценарий, те ще могат да бъдат преместени "на гърба" на огромните банки-майки. Но тъй като последните се оказаха на ръба по време на кризата през 2008-2009 г. и тази опция изведнъж се оказа трудна или дори невъзможна, полската банкова система затъна в сериозни проблеми поради уязвимостта си от движения на чужди валути. Местните банки няма как да се освободят от такива тик-такащи бомби и затова често са много по-внимателни.
Разбира се,

чуждестранното присъствие в банковия сектор е важно, тъй като то внася полезна антицикличност

в банковата система. Тоест, прави я по-издръжлива на кризи в местната икономика. Но от друга страна, прекомерната експозиция особено на концентриран чуждестранен капитал пък постига точно обратното - създава огромна зависимост между местната икономика и състоянието на една или две чуждестранни банкови системи. Такива критични проблеми се изпитват от десетилетия в Прибалтика, където огромната концентрация на собственост на местните банки в ръцете на шведски и финландски финансови гиганти създава прекомерна зависимост. Всеки път щом шведската и финландската банкова система се разклатят (а това е доста по-често, отколкото повечето българи предполагаме), икономиките на балтийските държави също започват да изпитват проблеми. Унгарските и полските политици ясно съзнават, че политиките на Европейската Централна Банка през последните години създадоха повече проблеми, отколкото решиха и прекомерната зависимост на местните банкови системи от финансови гиганти от Еврозоната крие особени рискове.
Дали и ребалансирането на собствеността на банките ще се окаже толкова успешно, колкото и икономическата политика на Унгария и Полша - предстои да видим. Но със сигурност можем да твърдим, че политиците и в двете държави разбират от икономика и за тях "икономическия патриотизъм" не е средновековен изолационизъм, а солидна конструкция от политически национализъм и пазарна икономика. Конструкция, която успешно пренесе и двете държави през най-тежката финансова и икономическа криза за последните 100 години.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай