ЕС се запасява с газ догоре (ОБЗОР)

ЕС се запасява с газ догоре (ОБЗОР) | StandartNews.com

Порошенко готов с военен план Б, ако примирието в Украйна се провали

Европейските държави пълнят газохранилищата си на максимум в опит да осигурят безпроблемното преживяване на идващата зима, съобщава ИТАР-ТАСС. Резервоарите вече са пълни на близо 100%.

През първите три седмици на септември европейските подземни хранилища на газ са попълнени с 4.88 милиарда кубични метра, сочат данните на Асоциацията на европейски оператори на подземни газови хранилища. Според данните към 21 септември запасите на газ в европейските подземни хранилища са 75.774 млрд. кубични метра и те са запълнени на 91.37 процента спрямо 88.29 процента в началото на месеца. Най-голям обем на нагнетяването, според статистическите данни, от началото на септември е било отчетено в хранилищата на Франция (740 млн. кубични метра), Германия (713 млн.) и Италия (462 млн.). От началото на месеца Полша е попълнила в хранилищата си 166 млн. кубични метра, а Унгария - 363 милиона кубични метра.

Миналата седмица няколко европейски държави, между които Полша, Австрия и Румъния, се оплакаха от намалено газоподаване от Русия. От "Газпром" обявиха, че причината е техническа и намалените обеми са за допълнителни доставки, поискани от западните клиенти, които са над установените в договорите с тях. Според анализатори пък Русия може да ограничава газоподаването към Европа, за да попречи на реверсните доставки на газ към Украйна, които някои страни извършват.

Междувременно украинският президент Петро Порошенко, кризата в чиято страна предизвиква опасенията за проблеми с газа, обяви, че е готов за военен отговор, ако примирието с опълченците в източните райони на страната се провали. В събота подписаното на 5 септември примирие бе затвърдено със споразумение, подписано от бунтовническите лидери и Русия, което изисква в рамките на 24 часа всички страни да прекратят огъня и да установят 30-километрова демилитализирана зона.

"Трябва да сме готови да защитим нашата страна, ако мирният план не проработи", каза Порошенко.

"Вярвайте ми, имаме средствата да се защитим", добави той, имайки предвид доставките на радари и друго несмъртоносно военно оборудване, които осигури по време на визитата си във Вашингтон и на преговорите със съюзниците от НАТО. Порошенко обаче призна, че има изключителна нужда от напреднала технология, тъй като досега са унищожени 65% от изпратената в зоната на бойните действия военна техника.

Започна изтеглянето на оръжията от фронта

Украинските правителствени войски и проруските опълченци са започнали да изтеглят тежката си артилерия от фронтовата линия в Източна Украйна, съобщи военният говорител Андрий Лисенко, цитиран от АП. "През последните 24 часа двама войници бяха убити и двама - ранени", допълни той на пресконференция в Киев. Тези загуби за украинската армия, с които броят на загиналите военни достигна 39 от влизането в сила на примирието на 5 септември, показват колко е нестабилно постигнатото примирие, отбелязва АФП. Украинската армия посочи, че е започнала да прилага 9-те точки от меморандума от Минск, подписан от Киев и бунтовниците. Той предвижда създаването на 30-километрова буферна зона по фронтовата линия, забрана за полети над регионите, контролирани от сепаратистите, и изтегляне на артилериите на двата лагера. В понеделник примирието като цяло се спазваше от двете страни, но боевете не бяха напълно прекратени. В бунтовническия бастион Донецк имаше ограничени престрелки, но ситуацията там бе по-спокойна от преди и през последните дни намаля броят на убити при бомбардировки цивилни, отбеляза АФП.

Междувременно двете самопровъзгласили се Луганска и Донецка република отказват да участват в изборите за Върховна Рада на 26 октомври. Ние ще организираме свои избори, вероятно през ноември, каза пред журналисти лидерът на "Луганската народна република" Игор Плотницки, цитиран от ИТАР-ТАСС. Той добави, че "Украйна ще ни бъде като съсед".

Русия национализира интернет при криза

Руските власти разработват план за установяване на държавен контрол в случай на тежка политическа криза, съобщава Би Би Си. В Съвета за сигурност на страната се обсъждат възможностите за реакция както при тежки вътрешни кризи, така и в случай на неочаквани нови санкции от страна на Запада. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков посочи, че страната иска да е подготвена, в случай че Западът реши да отреже достъпа на Москва до мрежите и сървърите си. Според него на фона на последните санкции това съвсем не е невъзможно. В същото време се чертаят и планове, според които правителството ще може да поема контрола над мрежата при извънредни ситуации. Такива могат да са бунтове, подобни на Арабската пролет.

Путин се готви да ходи на Г-20

Руският президент Владимир Путин планира да присъства на срещата на върха на групата Г-20, която ще се състои в австралийския град Брисбейн, предаде Ройтерс, като се позова на говорителя на Кремъл Дмитрий Песков. "Президентът продължава подготовката си за участие в предстоящата среща на върха на Г-20 в Австралия", увери Песков. Деветата среща на върха на Г-20 ще се състои на 15 и 16 ноември. Към Путин бяха отправени редица призиви да не участва в нея заради руската роля в Украйна. Страните от групата обаче не успяха да постигнат консенсус за оттегляне на поканата към Путин.

Руснаци изпрали 700 млрд. в ОНД

Властите в Москва и Кишинев разследват най-мащабната в историята на ОНД схема по пране на пари и изнасянето им от Русия чрез Молдова. Перачницата действала в последните 4 години и позволила на мошениците да изкарат от страната почти 700 млрд. рубли (около 14,1 млрд. евро). В схемата участвали десетки руски банки, повечето от които вече са с отнет лиценз, а също така банки от Молдова и Литва. Операциите се провеждали на територията на няколко страни, но най-пострадала е Русия, уточняват местните медии.

Според в. "Ведомости" в основата на схемата е използването на фалшифицирани съдебни постановления, издадени от молдовски районни съдилища.

Хиляди на марш на мира в Москва

Десетки хиляди хора се събраха в центъра на Москва на шествие в подкрепа на мира в Украйна и против участието на Кремъл във войната в източната част на страната. Шествието, организирано в неделя от опозиционни партии и неправителствени организации, бе разрешено от кметството в Москва. В декларация на сайта на организаторите, подписана от руски интелектуалци, се призовава за извеждане на руските военни части от украинска територия, за разследване на фактите за оказвана принуда от страна на властите върху руски военнослужещи да се включат в бойните действия в Югоизточна Украйна и за спиране на търговската и газовата война срещу Киев.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай