Бургазлийка е най-известната корепетиторка в южната ни съседка
Дори кварталните деца наричат българката "ходжа"
Вече 22 години една българка буди възхищението на оперните фенове и благодарността на младите певци в Турция. Всички я знаят в музикалните среди в южната ни съседка, а нейни студенти са медалисти от международни конкурси. Някои от тях вече са солисти на световни оперни сцени. И макар славата да върви упорито по петите й, тя остава здраво стъпила на земята. Казва се Райна Попова, за която се говори, че е най-добрата оперна корепетиторка в Турция.
Когато в истанбулския квартал "Гюлтепе" засвири пиано и се разнесе оперно пеене, всички знаят, че Райна Попова репетира с някой певец. Като свърши репетицията, децата пляскат отвън и искат да видят кой пее. "Не знаят какво е опера, но хубавото всеки го разбира", казва с усмивка тя. В квартала се отнасят с уважение. Наричат я ходжа, което означава учител. И всеки път, като излезе от дома си, отвсякъде се чува "Добър ден, ходжам /учителю мой/! Как си?". Към хората на изкуството в Турция се отнасят с голямо уважение дори и на улицата.
Райна ходжа преподава "Оперни ансамбли и компле опера" в държавната консерватория "Мимар Синан" в Истанбул. В този университет по изкуствата с над 130-годишна история тя подготвя бъдещите оперни певци вече 17 години. И макар че вижда плодовете на своя труд, има нещо, което не й дава мира. "Мъка ми е, че знанията, придобити в България, отдавам другаде", казва тя. А в дългия си професионален път е научила много.
Тя е от Бургас. В операта в морския град, където започва още като студентка, е била корепетитор в продължение на 26 години. "Имала съм късмета да работя с много диригенти. Четирима от тях няма да забравя никога", връща лентата назад. Маестро Иван Вульпе я научава на дисциплина, ритмична организация и артикулация. "Той беше невероятен организатор, а музика без организация не може да се получи", казва въодушевено Райна. Всичко за гласа и вокалната постановка дължи на Михаил Ангелов, който определя като невероятен познавач на вокалната техника. "Големият Руслан Райчев ми разкри оркестровото и мащабно мислене, което е задължително за оперния корепетитор. С Иван Кожухаров израствахме заедно и под неговата палка опознах радостта от музицирането. Големи успехи постигнахме, репертоар натрупах, работих с прекрасни български солисти. Наистина имах шанса да работя с невероятни хора", добавя Райна с носталгия.
С времето се е убедила, че талантът е дар Божи и се усъвършенства с труд. В годините след 1989 г. пък й се налага да полага още повече усилия. "Цял живот съм работила като луда. А по това време трябваше да се трудя на три места. През зимата сутрин бях в операта, следобед в музикалното училище, а вечер свирех на спектакъл. Летните вечери пък с една група за камерна музика ходехме по хотелите в Слънчев бряг", спомня си тя. Цитира обаче веднага Конфуций, който казва "Ако правиш това, което обичаш и обичаш това, което работиш, нямаш ни един работен ден в живота си". А тъй като положените усилия винаги се възнаграждават, Райна Попова може да се похвали с факта, че никога не е кандидатствала за работа, а винаги е била канена.
Сътрудничество между оперите в Бургас и Измир предхождат поканата за работа в Турция. През 1992 г. корепетиторката подготвя две турски певици. Едната за ролята на Розина от "Севилския бръснар", а другата за концерт със симфоничен оркестър. След като приключват работа, се поздравяват, прегръщат и забравят. Две години по-късно обаче става ясно, че операта в Измир иска да я привлече в състава си. "Обадиха ми се на 3 март с предложение за работа. Реших, че е майтап. Все пак турци да те канят на този ден", казва през смях тя.
Първоначално поканата е за два месеца, които неусетно стават четири години и половина. Междувременно след концерт в австрийското консулство в Истанбул получава покана за работа в "Мимар Синан".
Днес Райна Попова е един от тримата чужди преподаватели в държавната консерватория към Университета по изящни изкуства в Истанбул. 13 години е единствен пианист на конкурса Siemens "Млади оперни таланти". Акомпанира и конкурса "Лейла Генчер". Зад гърба си има стотици концерта, 6 уъркшопа и 9 спектакъла на истанбулската сцена със студентите си.
В Турция оперното изкуство е на голяма почит. Първата опера в страната е създадена по времето на Мустафа Кемал Ататюрк, който е бил влюбен в оперното изкуство. Заради желанието му за светска държава артистите винаги са получавали добри заплати, а средства за култура винаги е имало. Оперните салони пък не могат да се оплачат от липса на публика. "Тук те ценят. Получаваш заплата, която ти дава възможност да водиш достоен живот. Възнаграждението отговаря на труда, който си положил в живота си", уточнява Райна.
За времето, прекарано в Турция, тя се е убедила, че хората на изкуството и майсторите творци изповядват една вяра и всеки един от тях влиза в договор с дадения му от Бога талант. "Разбрах още, че не е достатъчно да си добър музикант. Трябва да си дисциплинаран и да си добър човек. Турците са добри хора, а ако те приемат, всичко дават за теб", твърди музикантката. "Какво научих в Турция ли? Без съмнение това са любезност, сдържаност и търпение. Получих тяхната любов. Намерих и приятели. Турците са много етични. Е, имат малко вповече от любезността на арабския свят. Да премълчиш, да не изкажеш мнение, за да не оскърбиш човек. Те се стряскат от грубата дума. Станах май доста по-толерантна", завършва разказа си Райна ходжа.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
