Дерматолог от Абу Даби дава пари за кино в София

Д-р Златина Филипова не крие, че се включва активно в правене на кино и заради кариерата на сина си Симеон

Дерматолог от Абу Даби дава пари за кино в София | StandartNews.com

Д-р Златина Филипова се отказа от международния лукс, за да инвестира в родно изкуство

Д-р Златина Филипова, независим продуцент в новото бг кино, през август започва снимки на трети филм в дует с Максим Генчев. Експертът в естетичната дерматология и маестрото на арт провокациите работят по поредния си проект - детския екшън "Съкровището на Вълчан войвода". Дамата има проспериращ кабинет в Абу Даби, а спечелените там финикийски знаци инвестира в изкуство в България. Другата задължителна дестинация за нея е Малта, където учи синът й Симеон - той изигра малкия Левски, а през неговите очи се случват събитията във военния трилър "На педя от земята". Във "Вълчан войвода" Симеон отново поема една от главните роли. Сценарият е на майка му. Тя отдавна има страст към писаното слово. Автор е на зрелищен сюжет за потъналата Атлантида - но за него са необходими милиони.

Златина е подвластна на арт магията от тийнейджър. Кристофър Бакстън, който преподава езика на Шекспир в Английската гимназия в Бургас, увлича юношите в дебрите на световната литература. Той е артистичен и изкушен от театъра - като всеки автентичен интелектуалец от Острова. Сред драматурзите, които анализират и играят, е титан като Бърнард Шоу. "Кристофър се ожени за българка и започна да превежда наши автори. Дори написа книги за историята ни. Страхотен човек, за който изкуството е религия", връща лентата Златина. "Той много държеше да продължа започнатото, да се отдам на сцената. Опита се да убеди родителите ми, че това е моето призвание, но не успя", допълва тя. Тогава тя избира другата професия, която я влече от дете - медицината. Тук вече майка й и баща й гласуват "за". И макар да звучи почти невероятно, Златина е толкова силна в биологията и математиката - първа е по олимпиади и конкурси, колкото в литературата и другите "предмети" за душата. Между тях е и рисуването. След 7 клас дори иска да кандидатства в Художествена гимназия, но няма как да я пуснат сама в София. "Всъщност нашите искаха да имам сериозна професия. Майка ми е химичка и винаги е държала на своето. Дори това, че ходех на уроци по актьорско майсторство, не ги впечатли. Нито пък че почти живеех в театъра. Гледах всеки спектакъл по 3-4 пъти. Тогава в Бургас играеха Пламена Гетова, Димитър Еленов, Ириней Константинов, Ивана Джеджева, Иван Кондов, Сава Пиперов..." Компанията в Английската гимназия е предимно "хуманитарна". При приемането - някога това се случваше само с отлични оценки - Златина е втора в списъка. Първа е Петя Дубарова. "С нея попаднахме в съседни паралелки. Много сме общували, идвала е у нас на гости, аз съм ходила у тях. Но не мога да й се пиша приятелка. Истината е, че

всички момичета в Английската завиждаха на Петя Дубарова

за нейната известност. Още като ученичка тя се снима във филм. Играеше себе си - поетеса, която трябва да се яви на конкурс. Отхвърлят я, тя остава в публиката, но изведнъж скача и започва да рецитира стихотворението си. Беше още в 10 клас, когато я приеха в Литературния институт в Москва. Трябваха й само успех и примерно поведение. Петя имаше гадже от своя клас - Владо, много свестно момче, следваше я по петите навсякъде. Някъде тогава Елена Лафазанова беше написала роман - "Море". И го даде на Петя да го чете. Но иначе не съм участвала в литературни акции. Учителката по пеене ме навиваше да се включа в хора. Най-важното за мен си остана драмсъставът".

Златина се пробва за година в Медицинската академия на столицата, но се чувства добре само по театрите. Останалите подробности от пейзажа са й чужди. И избира да продължи в Академията на Варна, където всъщност започва. "Предадох любовта към музите и на двете си деца. Дъщеря ми Ралица завърши Френска гимназия, но през цялото време се занимаваше с театър, с писане. И всички останахме много изненадани, когато избра медицината. Завърши и специализира във Франция, сега живее и работи там. Има още една подобна "следа" - дядото на Симеон по бащина линия е бил приет в класа на Кръстю Сарафов, но в трети курс напуска и започва да учи право. Беше известен адвокат, но до последно не пропускаше постановка в бургаския театър и дори пишеше сценарии. Така че всички сме свързани от обща страст".

След като се отдава на дерматологията, Златина най-после комбинира естетиката и науката. Стартира кариерата си във Варна - като експерт в първия елитен спа център в България. През 1994-а заминава за Абу Даби - тя е първата докторка, която трупа висок рейтинг в своята сфера не само заради дипломите си. "Там никой не коментира националността ти. Когато ме питаха откъде съм и отговарях "От България", веднага реагираха:

О, Стоичков е гениален

Всички го познаваха".

Д-р Филипова никога не е била страхлива - пред живота и неговите предизвикателства. Когато се хвърля в киното - при това само със собствени средства - се чувства изключително щастлива. "Включих се в осъществяването на проекта "Дякон Левски" от възрожденски подбуди. След това осъзнах, че киното ми става хоби - което пък съвпада с призванието на сина ми. И вместо да "колекционирам" автомобили или яхти, или да живея в луксозни имения, реших да харча честно спечелените си пари за кино в родината. Още не мога да се нарека инвеститор, защото не печеля от филмите. Оказа се, че в България бизнес от кино все още не може да се прави. Така че аз инвестирам в изкуството - заради талантите на Максим Генчев и на Симеон, който се развива като актьор."

Симеон играе туба за нафта, Аладин и Шрек

Роденият в Абу Даби Симеон е само на 7, когато проявява интерес към театъра. Златина общува във Фейсбук с актьори и режисьори в България, за да му осигури подходяща среда през ваканциите. Така в мрежата се откриват с Максим Генчев, който започва работа по "Дякон Левски". Младият актьор сега учи в Малта - в школото му постоянно поставят спектакли. Той е папагалът Яго в мюзикъла "Аладин", скоро ще излезе като Шрек - пее, танцува, играе.

След "Дякон Левски" на 10 снима в "На педя от земята". На 13 ще влезе в "Съкровището на Вълчан войвода". Отличник е по математика и компютри. Когато трябва да се прехвърли от Абу Даби в Малта, прескача 3 класа - на острова тръгват на училище, навършили 4. Симеон се явява на изпити, за да го запишат направо в 9 клас. Но не си пада по часовете по религия - учителката нещо не му харесва. От догодина не е задължителна, така че вероятно ще се откаже. Еднакво добре говори български, английски и немски. Влизат в главата му, още когато е на година - пред телевизора, на чиито екран се въртят анимационни филми на трите езика. "В "На педя от земята" най-ужасната сцена беше тази с висенето от скалата - моят герой бяга от диверсанта убиец и се свлича по камъните, за да се хване в последния момент за някакви храсти. За да стане по-драматичен ефектът, дръпнаха щайгата под краката ми - и сълзите ми потекоха сами. Най-забавно беше, когато успявах да проникна и в най-дребния детайл при снимките. Всъщност това ми е най-интересно - създаването на самата история", споделя Симеон. В класа му в Малта знаят, че снима филми в България. В началото, естествено, не му вярват. После разбират, че е искрен. Някои го харесват, други - не. Той пък постоянно гледа филми. Сред любимците му е Гарфийлд. Харесват му и видеоигрите.

Максим Генчев трудно хвали, но пък гледа да е обективен и честен в преценката си. "Симеон е откритие. Искам той да бъде световният актьор, който режисирам от дете по пътя му към Холивуд. Всички знаем, че Леонардо ди Каприо е на 14, когато регистрира първите си успехи. И в най-кратките диалози и монолози той сменя различни хватки и средства - това не е достъпно за всеки на каквато и да е възраст. Още преди да разбера, че майка му ще се превърне в продуцента на моите филми, бях поразен от уменията на Симеон. Златина ми изпрати откъс от негово участие в ученически спектакъл в Абу Даби. Беше съвсем анонимно. Там той играе туба с нафта - на този тип етюди в НАТФИЗ изпитват в първи курс. И най-често пишат тройки. Поисках да го видя отблизо - сцената е едно, камерата е друго. Спрях с театъра, защото в него има единствена гледна точка. А киното е спонтанност. Артистът е хомо луденс - той е човек, но не е като хората, както казваше големият Леон Даниел. Със Симеон не поемам никакъв риск - той за минути умее да активира закодирания му образ. Дисциплиниран и трудоспособен. И без да нарушаваме правилата, той действително може да издържи по 12 часа на терен. Защото киното е чакане. Та без Симеон не бих започнал следващия си филм. А и съм на възраст, на която вече нямам време да губя. Важно е да успеем. Ако се провалим, д-р Филипова си отива в Абу Даби и си купува хеликоптер, а аз оставам тук и ставам трети режисьор на второстепенни предавания", коментира Генчев в типичния му стил.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай