13:00 ч.

22.07.16

6 мин.

2864

1

0
Световните рекорди на Цинхай

Да посетиш Цинхай-Тибетското плато, което е най-високото на планетата, да стигнеш до "Покрива на света" на 3740 метра, а наоколо в края на пролетта да има все още само сняг и якове, е интересно предизвикателство. Бях в първата група европейски журналисти, гостували в Тибетския автономен район Хайнан - посрещна ни заместник кметът госпожа Уан Пин. Поканиха ни от Общокитайската асоциация на журналистите, която е в традиционно добри отношения със СБЖ още от 1987 г. През двудневния престой в 20-милионния Пекин споделяхме желанието час по-скоро да се докоснем до суровата природа и духовността на многонационалния Тибет. В Бейдзин, както се произнася името на китайски - означава Северна столица, проведохме серия от интересни срещи в големи столични вестници и тв студия. С нетърпение се взирахме през люковете на "Боинг"-а на China Air при почти тричасовия ни полет от Пекин на запад към Синин - главния град на провинция Цинхай. Любувахме се на сменящи се пейзажи - от заснежени 6-7-хилядници до жълтеникави пустини.


Провинция Цинхай е почти 7 пъти по-голяма по площ от България. За мащабите на Китай обаче тя е изключително рядко населена. Наброява едва 5 милиона и 800 000 души. 47 процента от тях са от малцинствата - т.е. не са ханци, които говорят официалния език мандарин. Половината пък от малцинствата са тибетци. Макар и малобройна за лПоднебесната империяы, провинция Цинхай бележи различни световни рекорди. Най-високата жп линия в света е Цинхай-Тибетската железница, свързваща Синин с Лхаса. Тя е дълга 1956 километра и е завършена през 2006-а. Почти половината от нея минава на 4000 метра над морското равнище. Тук е и най-високият жп тунел - Тангула, както и най-високият шосеен мост - естакадата Туотуохъ.
Градът с най-голяма площ в света пък е Голмуд -простира се върху 123 460 квадратни километра, а има само 220 000 жители. Побратимен е с нашия Добрич. Сред рекордите са още най-високото петролно поле - кладенецът е на 3260 метра надморска височина, и солната мина с най-големи запаси - 900 милиона тона. На най-обширните пасища се радват над 500 милиона височинни якове.


Синин - лятната столица между четири планини


Синин означава спокоен град на Запада. Може би е бил спокоен до края на 50-те години на миналия век, когато по прашните му улици все още са се движели конски каруци. Днес е изключително оживен - дори повече от Пекин по трафик на коли и хора по вечерно време. Между другото в китайската столица ресторантите затварят между 20 и 30 и 21 часа. Освен някой бъргър или биг мак, просто няма какво друго да хапнеш. В Синин живеят над 2,2 милиона. Архитектурата е нова и модерна, но не в познатия ни мутробарок. Върху фасадите на различни и оригинални по форма небостъргачи има акценти в национален стил. Впечатляващи са жилищните сгради, видимо отдавна готови, но ненаселени. Очевидно тук се строи с перспектива - за хората от провинцията или от които и да места на необятен Китай. Целта е ясна - да се даде още по-силен тласък на икономическото и технологично развитие на тези географски области.
Синин е заобиколен от четири планини - той е само с 15 метра по-ниско разположен от Черни връх. Потънал е в зеленина, лехи от розови храсти опасват основните му широки булеварди и улици. Неслучайно е известен като лятната столица на Китай. Красивата природа е гарнирана с пресичащата града река Хуаншуй. Средна температура през юли е 17, 2 градуса. Всичко това привлича тук много китайци, бягащи от горещите и влажни мегаполиси. Има перспективи и за международен туризъм, но все още, ако не знае китайски, човек тук е загубен. Дори в прекрасния хотел "Хайюе" в Синин - стаите са по 40 квадратни метра, на рецепцията не разбираха нито дума друг език. Няма и туристически карти. Ние, шестимата български журналисти, обаче имахме точна програма, стриктно изпълнявана от постоянния ни придружител Тан Удзюн, зам.-шеф на отдел "Европа" в Общокитайската асоциация на журналистите. Имахме и отличен преводач - студентът по китаистика в Пекинския държавен университет Митко Йосифов. Едва 21-годишен, той е учудващо вещ познавач на историята и традициите. Просто е влюбен до ушите в Китай.


200 000 птици вместо торпеда


Езерото Цинхай е наистина уникален природен феномен, на който е кръстена и едноименната провинция. Представете си фините пясъчни дюни на Слънчев бряг, преди обаче до и върху тях да се извисят чудовищните хотели на "честните частници". Представете си кристалните води на Рилските езера - и над пясъчните дюни огърлица от заснежени върхове, 4 и 5-хилядници. И нещо много важно - безбрежното като море солено езеро Цинхай се намира на 3260 метра надморска височина. Това е с 335 метра по-високо от Мусала. За 25 минути с бързо корабче акостираме на Пясъчния остров, ограждащ голяма лагуна вътре в езерото. До нас по финия пясък профучават нещо като АТВ-та. Яркото слънце и огледалната вода приканват да се разхладиш в нея, но ме сепва надпис, този път на английски: "Никакво плуване, никакъв риболов, никакво пързаляне!". Още през есента Цинхай замръзва, но през лятото езерото е отлично място за бягство от жегите. Още по-известен от Пясъчния е Птичият остров в западната част на езерото. Тук малка площ от половин квадратен километър е истински сборен пункт при миграцията за близо 200 000 птици - главно чайки и диви гъски, долитащи от Южен Китай, Югоизточна Азия и Индия. Невероятно красива гледка! Постепенно това страхотно красиво кътче се отваря за туризъм. Постепенно - до преди 25 години езерото Цинхай е било строго забранена за достъп зона - база на военноморските сили за изпробване на торпеда. Дори щабът на базата още стои върху наколно жилище вътре в езерото. Сега обаче се изгражда туристическа инфраструктура - много широк пристан, кей, различни по големина корабчета за разходка, няколко магазина за сувенири, неголям ресторант, плажно влакче, бусче - совалка. Близо до езерото, но не на бреговете му, бързо никнат двуетажни - не по-високи - хотелчета, комплекси от стабилни бунгала и други. Обиколката на езерото от 360 километра през юни е най-голямото международно колоездачно шосейно състезание в Азия. 360 километра при 3260 метра над морското равнище изискват доста въздух от колоездачите. Празниците на поезията пък събират нейни почитатели край Цинхай през юли и август.
Богатите духовни и културни традиции на различните етноси в КНР и по-конкретно в провинция Цинхай и Тибетския автономен район Хайнан, интегрирането на малцинствата, политиката на Пекин в тази насока бяха основен акцент в нашето посещение.


Знаците на Буда


На 25 километра югозападно от Синин бе истинският "гвоздей" в програмата ни - Будисткият религиозен комплекс, храм-манастирът Та Ър. На това място е имало стара ферма и в нея се е родил Чже Цункапа. След някои чудатости и знаци свише от Буда, той основава тук през 1577 г. храма, а заедно с него и жълтата школа - направление в будизма. По принцип в провинция Цинхай водеща религия е ламаизмът- тибетският будизъм, разпространен сред тибетци, ту, монголи, докато ислям проповядват хуей, салари. На площ от 660 декара са разположени многобройни сгради - пагоди, храмове, спални помещения за 800 монаси, учебни зали, постлани с червени килими и отделени една от друга с дървени колони, отстрани с будистки свещени книги. Тук преподават 19 духовни учители. В ламаистките храмове изучават математика, астрономия, рисуване, скулптура... Духовното средище Та Ър е много интересно съчетание на образци от китайската и тибетската архитектура. Между красивия централен вход на манастира и различните сгради в него на немалък площад върху мраморен постамент се издигат 8 кули като големи каменни камбани с ярки стенописи. Те са били изградени, за да се ознаменува превръщането на историческия Буда от същество в нирвана. Поклонниците правят около тях нечетен брой обиколки - 3, 5, 7. Колкото повече, толкова по-силни са почитта и уважението към Буда. Изумени наблюдавахме тези поклонници - включително 80-90-годишни жени, които учудващо гъвкаво се приплъзваха по корем на тесни матрачета върху дъсчения под или направо върху гладките каменни плочи пред храмовете, поставили на дланите си кесии като за баня. За да умилостивят Буда и да получат евентуално прошка, те трябва да го сторят обаче минимум 1000 пъти - нещо почти непосилно за един ден. Затова бяха дошли в Та Ър с ранички с храна и вода и завивки за през нощта. Пълно умилостивяване на Буда би било възможно обаче при 100 000 подобни "лицеви опори". Е, как при това положение да видим дебели и тромави китайци?


Информационна Агенция standartnews.com по никакъв начин не влияе на коментарите под статиите и на гласуването за тях и трие коментари само и единствено в случаите, в които не са написани на кирилица или в които сме получили оплаквания от читатели за неуместни коментари.

Потребител · 14:09 · 25.07.2016
За свободен Тибет!!!!!!!!!!!!!!
Условия за писане на коментари
Напиши коментар Напиши Facebook коментар Кирилизирай



Новините навсякъде с вас


По всяко време, където и да се намирате, не пропускайте новините и събитията, които Ви интересуват. Изтеглете удобните и лесни за използване мобилни апликации за iPhone и iPad на Стандарт.


Standartnews for iPhone Standartnews for iPad
www.standartnews.com © всички права запазени За нас Контакти Условия за ползване Редакция Интернет реклама Реклама във в-к Стандарт Абонамент