Шистовата революция превръща САЩ в петролна суперсила

Шистовата революция превръща САЩ в петролна суперсила | StandartNews.com

Във времето, в което американските петролни компании за последен път добиваха по 10 милиона барела дневно, президент на САЩ беше Ричард Никсън, първата петролна криза все още не беше ударила страната, американците не бяха започнали да купуват автомобили Toyota с малки двигатели, а фракингът беше експериментална технология, която малка група учени се опитваха да популяризират, но без особен успех. Годината е 1970-а, а един барел петрол тогава струваше един долар и 80 цента, пише Bloomberg, цитиран от Profit.bg.

Почти 50 години по-късно цената на "черното злато" се движи около 65 долара за барел, а американските петролни добиви отново се доближават до осемцифрените равнища. Според много хора това е важна крачка към реализацията на една мечта, която за предишните поколения изглеждаше неосъществима - САЩ да се превърнат в най-големия петролен производител в света. Нещо, което е напълно възможно да се случи до края на тази година. По този начин страната би гарантирала своята енергийна независимост. Ако САЩ успеят да покорят върха, който сега е окупиран от Саудитска Арабия и Русия, биха преобърнали световната геополитическа карта и вероятно биха променили дневния ред на световната енергетика. За Америка това може и да е нещо позитивно, но за планетата като цяло едва ли, отбелязва Blumberg.

На първо място, влиянието на някои от най-големите играчи в световната политика през последния половин век ще бъде драстично понижено. Американските дипломати вече няма да бъдат принудени да "ухажват" държави като Саудитска Арабия, а страните от ОПЕК ще трябва да водят много по-трудни разговори помежду си за ограниченията в квотите за добив. Цените ще бъдат подложени на натиск, отваряйки стари рани в организма на картела.
За Русия нещата също ще се променят в голяма степен. Външната политика на Владимир Путин ще бъде лишена от важен инструмент за влияние, а за руските петролни олигарси ще стане доста по-трудно да поддържат жизнения стандарт, с който са свикнали.

Американският президент Доналд Тръмп гледа отвъд хоризонта на енергийната независимост, навлизайки в полето на глобалната доминация. Неговата администрация планира отварянето на огромни океански акватории за дълбоководен добив на петрол. За първи път от 40 години се обмисля сваляне на петролното ембарго от територията на Арктическото национално убежище за диви животни и растения (ANWR - Arctic National Wildlife Refuge). За разработката на новите находища ще са необходими години, но потенциалът им е впечатляващ. Предварителните проучвания сочат, че от земните недра могат да бъдат извадени близо 12 милиарда барела.

Всичко това звучи много добре, но САЩ трябва да внимават какво си пожелават, предупреждава Blumberg. Припомня се климатичната статистика, според която последните три години са били най-горещите, откакто започва събирането на данни за средните температури през XIX век. В плановете на Тръмп обаче не влиза развитието на енергийни източници, които биха били по-щадящи за околната среда. Някои от губернаторите на щатите по крайбрежието изразиха своите притеснения, че евентуален петролен разлив на практика би унищожил туристическата им индустрия, която също генерира приходи от трилиони долари. Още по-застрашени са крехките биологични екосистеми в крайбрежните зони. Флорида, например, вече настоя за отлагане на решението за океанския петролен добив.

Увеличеното предлагане на петролния пазар вероятно ще доведе до по-ниски цени в бъдеще, а това прави инвестициите в алтернативни енергийни източници, като соларните панели и ветрогенераторите, по-нерентабилни. Икономическият ентусиазъм за тяхното развитие може сериозно да отслабне. Така или иначе, локомотивите на петролната индустрия в момента работят под пълна пара, за което най-голяма заслуга има упоритостта на шистовите производители.

Фракингът е в подем

Фракингът (инжектиране на вода и химикали под налягане, които освобождават петрола в скалните шисти) също преживява своя ренесанс и подем. А основните действащи лица вече не са само високорисковите пионери, като приятеля на Доналд Тръмп Харълд Хам от Continental Resources. В "шистовата революция" участват големите петролни корпорации, като Exxon Mobil и Chevron. Резултатът от всичко това е исторически - през октомври миналата година нетният внос на петрол в САЩ (разликата между вноса и износа) се понижи до рекордно ниско равнище от едва 2.5 милиона барела дневно. Това е най-ниската стойност от 1973 г. насам, когато за първи път този показател започва да се изчислява официално. Само преди 10 години нетнният внос на петрол в САЩ достигаше 12 милиона барела на ден.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Автор Спорт
Коментирай