Страната на инките е сред най-екзотичните туристически дестинации
Туризмът в Перу започва да се развива през 90-те години със стабилизирането на икономиката и изграждането на туристическа инфраструктура. Днес туризмът вече съставлява третия по големина отрасъл на страната. И е развит по всички направления - от разглеждане на археологически паметници, през екотуризъм в перуанската Амазонка до гастрономическите удоволствия на местната кухня. Държавата е и с един от най-високите проценти на удовлетвореност сред туристите - 94%.
История и страсти в Лима
Богата история, море, археологически забележителности в комбинация с бурен купон и нощен живот - това представлява перуанската столица. Лима е един от най-посещаваните градове в света изобщо. В близост до столицата се намират руините на Пачакамак, важен религиозен център на културите Хуари, Лима и Инка. След победата на испанския конкистадор Франсиско Писаро над императора на инките Атауалпа и окончателното разрушаване на столицата Куско, малък отряд начело с Писаро избира да основе новата столица покрай бреговете на река Римак. Така през 1535 е основана столицата Лима, а испанската корона избира именно Франсиско Писаро за управител на новозавладените земи. Най-големият си престиж Лима получава, когато е избрана за столица на Вицекралство Перу, тъй като в нея се съсредоточава цялата испанска администрация и духовенство в Новия свят.
Центърът на града - Мирофлорес, съсредоточава всички туристически удоволствия накуп. Той е един от най-проспериращите квартали, предимно фокусиран в омайването на чужденците. Местността е известна с луксозните си търговски обекти, цветни градини, красиви паркове и, разбира се, плажната си ивица.
За любителите на шопинга и сувенирите Мирафлорес предлага скъпарски бутици, магазинчета за сувенири, бижута, цветарски и занаятчийски сергии. Най-посещаван в областта е парк "Кенеди" или, както още го наричат местните, "Сентръл парк в Мирафлорес". А ако огладнеете, можете да посетите известната алея на пиците. Други приятни места в Мирафлорес са паркът на влюбените, галериите на изкуствата, църквата "Света Богородица" и други. Мирафлорес е мястото, което събира всички млади хора в Лима. Целият нощен живот на града е съсредоточен в квартала. Баровете и нощните заведения предлагат едни от най-ексцентричните забави в целия град. В квартал Мирафлорес е разположено и най-голямото и модерно кино в Перу. Всяка събота и неделя баровете са препълнени с хора от целия град, дошли да се насладят на природната и културна красота на старата част на столицата Лима.
Каньонът Колка
Арекипа е вторият по големина град в Перу, изходен пункт към уникалното природно явление - каньона Колка. Скалните отвеси крият множество пещери, в които инките съхранявали хранителните запаси на империята, прокопавайки тераси по терена. Храната била поставяна в специални цилиндрични съдове, наречени "колкас", които дали името на каньона. Тук могат да се видят уникални животински видове, но зашеметяващата природна атракция е полетът на кондорите, възпят в онази прословута песен. Кръстът на кондора е местност, където топлите въздушни течения събират рано сутрин огромните птици, чийто размах на крилете достига цели 3 метра.
Каньона прорязват бързеите на река Колка, магнит за екстремен рафтинг. Върлите фенове на спускането с лодка идват специално тук, за да вдигат адреналина.
Градът на инките
Едно от чудесата на света и една от най-популярните в цял свят културно-исторически забележителности. Усещането за отминалото величие на магическата цивилизация на инките ще ви остави без дъх. Построен през ХV век, Мачу Пикчу е известен още като Изгубения град. Разположен е на 2430 метра надморска височина в Андите. В него са издигнати не повече от 200 строителни съоръжения, представляващи в най-общ вид храмове, резиденции, складове и други помещения. По-голямата част от тези постройки са направени от прецизно обработени камъни и плътно прилепнали една в друга плочи. Светилището на комплекса Мачу Пикчу е разположено при средна надморска височина 2350 метра, като е на площ от 325 кв. метра. Според експертите в Мачу Пикчу са живели не повече от 1200 души.
Древната крепост на инките е открита случайно през 1911 година и оттогава насам е един от най-интригуващите археологически обекти и туристически забележителности. Заслугата за откриването на Мачу Пикчу е на американския археолог Хирам Бингъм, който се натъква на комплекса случайно по време на експедиция.
Изключителната труднодостъпност на района в планините на Андите кара специалисти, изследователи и историци да са на противоречиви мнения относно предназначението на града. Според самия Бингъм Мачу Пикчу е било най-сигурното убежище на инките. Ученият смята, че това е мястото, където победеният инка Манко и неговите хора избягали след обсадата на столицата Куско през 1536 година. Това било след проваленото въстание на инките срещу испанските завоеватели. Друга хипотеза посочва Мачу Пикчу като важен религиозен център. В подкрепа на това твърдение идва както голямата непристъпност на високопланинския комплекс Мачу Пикчу, така и наличието на олтарите. Смята се, че Мачу Пикчу е на толкова голяма надморска височина, защото така инките можели да бъдат най-близо до боговете си и дори да се докоснат до тях. А в гробницата са били намерени 135 скелета, като любопитен е фактът, че 109 от тях са били идентифицирани като женски. Именно това е повод за учените да смятат, че на Мачу Пикчу са живели предимно жени, които инките си избирали и скривали в града, който тогава е бил неизвестен за испанските завоеватели.
Езерото Титикака
Едно от най-магичните езера в света и най-високото на планетата. Разположено е високо в Андите, на територията на Перу и Боливия - на 3800 метра надморска височина - и пътуването дотам си е наистина незабравимо приключение.
Езерото е свещено място за цивилизацията на инките. Според легендите им тук е роден първият инка крал Манко Капак. Пак според древните предания светът е сътворен именно в Титикака. Бог Виракоча излязъл от езерото и наредил на слънцето, луната и звездите да изгреят, след това отишъл до Тиахуанко, за да създаде първите хора Манко Капак и Мама Окло. "Адам и Ева" на инките били създадени от камък, а бог Виракоча им вдъхнал живот, заповядвайки им да тръгнат и да населят света. Езерото Титикака за инките било тяхното рождено място, към което техните духове се връщали след смъртта. В езерото е разположен и т.нар. Остров на слънцето. И до днес на острова могат да се видят каменните дворци на императорите, повечето от които са потънали в руини.
Столицата на вечната пролет
Трухильо е третият по големина град в Перу, намиращ се в северозападната част на страната, административен център на провинция Ла Либертад. Както и топмясто за туристите. Разположен на брега на река Моче и по крайбрежието на Тихия океан. Населението е над 800 000 души. Перуанският град е основан през 1534 г. от Диего де Алмагро. В историческия център на града на 29 декември 1820 г. е обявена и независимостта му. Градът е известен и като "столица на вечната пролет" и столица на типичния за Перу танц маринера. Тук се провеждат ежегодно редица национални и международни културни събития като Националния фестивал "Маринера", празника на пролетта, международния фестивал на книгата и др.
Трухильо се намира в близост и до два големи археологически обекта от предколумбовата епоха - най-големият кирпичен град в света Чан чан, който е под егидата на ЮНЕСКО, и храмовете на слънцето и луната.
Островите Байестас
Островите Байестас се намират в Тихия океан, близо до южната крайбрежна част на Перу. Групата от малки острови е разположена до град Паракас. Островната група се състои предимно от скални образувания с разнообразие от животински видове на тях. Важно убежище са за морската фауна като птицата гуано, синекракия бунак и др. На това място се срещат Хумболтови пингвини, както и два вида тюлени и морски лъвове, наред с другите бозайници.
Тези острови са достъпни от курортния град Паракас (близо до Писко) от обиколка с лодка, която обикновено трае 2 часа. По време на посещенията не е необичайно човек да се натъкне на морски лъвове, които доста стряскат с техните характерни пискливи викове.
По пътя към островите, на полуостров Паракас, посетителите забелязват Ел Канделабро - мащабен геоглиф, за който се предполага, че е служил като фар за моряците в миналото. Предпочитано място за любители на зле облагородени откъм цивилизация места, носещи екзотиката на непокътнати територии.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
