В Принстън го наричат Фантома, който нощем пише уравнения по дъските
40 години Джон Наш работи само в кратките паузи, които му дава шизофренията
Само пет дни преди да загине в трагична автомобилна катастрофа заедно със съпругата си, американският математик Джон Наш бил в Осло, за да получи наградата "Абел" от краля на Норвегия. Призът от 500 000 британски лири, който Наш сподели с колегата си Луис Ниренберг, е смятан за еквивалент на Нобеловата награда в областта на математическите науки, тъй като отличието на Нобел няма категория за математика.
Въпреки това през 1994 г., заедно с Райнхард Зелтен и Джон Харшани, Джон Наш получава и Нобеловата награда за икономически науки. Така той се превръща в единствения носител и на двете световни отличия. "Трябва да съм почетен скандинавец", шегува се математикът през март по време на пресконференцията, на която бяха обявени тазгодишните лауреати за "Абел".
Джон Наш е най-известен с изследванията си с теорията на игрите и най-вече с т.нар. "равновесие на Наш", свързано със стратегиите за вземане на решения. Славата му сред масовата публика обаче идва от филма "Красив ум", който е вдъхновен от живота на Наш и печели награда "Оскар" през 2001 г. Самият Наш е изигран от холивудския актьор Ръсел Кроу. Продукцията, която го превръща в най-известния математик в света, е базиран на книгата на Силвия Насар, описваща стремглавата му кариера и борбата с шизофренията.
В сферата на математиката обаче работата, за която най-много се възхищават на Наш (и за която печели награда "Абел"), не е свързана с изследването му в теорията на игрите, а с опитите му в "чистата" математика" - особено с геометрията и частните диференциални уравнения. "От моята гледна точка това, което той е направил в геометрията, е много по-голямо от това, което е постигнал в областта на икономиката", коментира математикът Михаил Громов. Постиженията на Наш са наистина поразителни не само защото те го доведоха до дълбоки и важни резултати, но и защото кариерата му продължава само 10 години, преди да се появи психичното му заболяване.
Джон Наш е роден през 1928 г. в малък отдалечен град в Западна Вирджиния. Баща му е електроинженер, а майка му учителка. Като малък той усилено чете списания като "Тайм" и "Лайф". На 12-годишна възраст вече провежда научни експерименти в стаята си. Още тогава демонстрира, че не обича да работи с други хора, а предпочита да прави нещата сам. На съучениците, които му се подиграват, отвръща с груби шеги и интелектуално превъзходство. След години по-малката му сестра Марта разказва, че Джон винаги е бил различен. "Родителите ни знаеха, че е различен. Знаеха и че е много умен. Той винаги искаше да прави нещата по своя си начин. Мама настояваше да му помагам, да го привличам към приятелското си обкръжение. Но аз не държах много да се хваля със своя брат особняк."
В своята автобиография Наш споделя, че това, което го е запалило по математиката, е била книга на Ерик Темпъл Бел и по-конкретно едно негово есе, посветено на Пиер дьо Ферма. Още докато е ученик в горните класове, посещава лекции по математика в Блуфийлд Колидж. По-късно следва в Технологичния институт Карнеги (днес университет Карнеги Мелън) в Питсбърг, Пенсилвания. Там преди да се ориентира към математиката, Наш първо учи инженерна химия. През 1948 г. Джон завършва едновременно бакалавърска и магистърска степен. Когато се налага наставникът му да напише препоръка за него след дипломирането му, тя се състои само от едно-единствено изречение: "Този човек е гений". Макар Наш да е приет в Харвард, което е и неговото първо желание, ректорът на Принстън Соломон Лефшец настоятелно му предлага стипендията на името на Джон С. Кенеди и това се оказва достатъчно, за да го убеди, че Харвард не оценява достатъчно способностите му.
Така той се премества в Принстън, където усилено работи върху своята теория на равновесието. Джон защитава докторат през 1950 г. с дисертация върху некооперативните игри. Любопитен факт е, че работата му върху теорията на игрите намира приложение и във военните и дипломатически стратегии на САЩ.
През 1952 г. математикът започва връзка с медицинската сестра Елинор Стиър, от която по-късно има и син, но Наш я изоставя, когато разбира, че е бременна. Твърди се, че Джон я е напуснал и защото социалният й статус бил под неговото ниво. Филмът "Красив ум" е критикуван заради пропускането на тази част от живота на гения.
Скоро след това той среща Алиша Лопез-Харисън де Ларде, която е завършила Масачузетския технологичен университет и е специалист в областта на физиката. Те сключват брак през 1957 г. в римокатолическа църква, въпреки че Наш е атеист. Само година по-късно започват да се появяват и първите признаци на психичното му заболяване. По това време съпругата му вече е бременна с техния син, но след раждането тя оставя момчето повече от година без име, тъй като смята, че Наш също трябва да вземе участие в избирането на името му. Състоянието на гения обаче се усложнява и това води до развода му с Алиша през 1963 г. През дългите години на лечение те поддържат близки отношения, което според лекари е една от причините за справянето му с параноидната шизофрения. Според университетска легенда Наш се превръща във "Фантома от Файн Хол" (математическия център на Принстън), който бродел посред нощ като призрак, драскайки разни загадъчни уравнения по черните дъски.
Когато състоянието на Наш се влошавало, страдал от халюцинации, че е преследван. Той вярвал, че преследвачите са мъже с червени вратовръзки, част от тайна комунистическа организация. Джон смятал, че "Ню Йорк Таймс" публикува закодирани съобщения от извънземните и единствено той е в състояние да ги разгадае. Наш стигнал дотам във вярването си, че има извънземни, че "издал" на свой студент шофьорска книжка за космически кораб. Ученият отказал престижно назначение в Чикагския университет, защото вярвал, че е на път да стане император на Антарктида. В различните си периоди той вярвал ту, че е японски шогун, ту библейски герой или палестински бежанец.
С постепенното възстановяване от болестта, през 1990 г. Джон и Алиша възобновяват и връзката си, а по-късно и брака си. Още в края на 80-те обаче, Наш започва редовно да се свързва с други математици, които осъзнават, че това наистина е той и че новата му работа има стойност. Те сформират група, която се свързва с комитета по Нобелови награди, за да свидетелства, че геният наистина заслужава да бъде награден и психическото му здраве позволява това. Нобеловият комитет е принуден деликатно да проучи състоянието му, преди да присъди наградата и през 1994 г. взема решението за това с крехко мнозинство.
Така в продължение на почти 40 години Джон Наш е в състояние да прави сериозни математически изследвания само в кратките си моменти на осъзнатост, но не успява да възпре гениалния му ум. "Красивият ум" на математиката показва неизчерпаема решимост и издръжливост както в работата си, така и във възстановяването си от заболяването, което прави нелепата му смърт по магистралата в Ню Джърси да изглежда още по-трагична.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
