В Хасково искат Жандармерията да се върне на пост
Южна България настръхна заради нова вълна бежанци
Жителите на Южна България се надигат против приемането на още бежанци. Хората от Харманли, Елхово и другите южни градове не желаят да се разкриват нови центрове за прием на идващи от Близкия изток. Местните настояват и за затягане на режима в общежитията и превръщането им в обекти от закрит тип.
Жителите на Южна България не искат бившите военни поделения да се превръщат в бежански лагери. Повечето кметове в региона са против настояването на председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) Никола Казаков да се отворят два нови центъра за настаняване на чужденци. Казаков поиска да се ремонтират стари казарми и държавата да отпусне още 12 млн. лева допълнително за справяне с разходите. Аргументите му са, че има нов миграционен натиск и само за седмица има увеличение в центровете с 3%.
Заради бежанския лагер в Харманли областният управител на Хасково Добри Беливанов изпрати мотивирано писмо до МВР за връщането на жандармерийската част в региона. Губернаторът очаква и пълен анализ на дейността на охранителната фирма, която работи на територията на Регистрационно-приемателния център. Исканията на Беливанов дойдоха само ден след като кмета на Харманли Михаил Лисков изпрати писмо до всички държавници и парламентарно представените партии с настояване лагера в града да бъде със статут на затворен тип. Един от мотивите за това е увеличилата се битова престъпност след идването на бежанците в Харманли и недоволството на местните. Според данните на Областната дирекция на МВР обаче през 2014 г. е имало 5 криминални случая, извършени от бежанци, които са заловени, има образувани производства, а единият от нарушителите вече е осъден. За сметка на това през изминалата година има 11 случая на посегателства над бежанци.
Въпреки статистиката, извадена от полицията, кметът на Харманли е категоричен, че няма да отстъпи от искането за промяна на статута на центъра. Също така областният управител настоява още за бързо довършване на оградата. Преди седмица пък именно по предложение на хасковския губернатор ДАБ разпореди и нов режим на излизане на настанените в центъра и на прибирането им в него. Лятото вечерният им час е 22, а през зимата е 20 часа. Харманлийци са доволни от това решение, но се чуват и мнения, че така отношението ни към чужденците е като към първокласници. "Обидно е да държиш майки с деца под ключ, но все пак мерките са необходими, поне за да се затвори устата на злословниците по темата", смята Снежана Иванова, който е учителка в Харманли. През тази година предстоят още промени в лагера. Едно от тях е увеличаване на щатния състав на служителите в центъра, чиито обитатели към края на януари бяха 1655-ма. Капацитетът на лагера, който е най-големия у нас е близо 4 000.
В Сливен също не са съгласни бившите им казарми да се превръщат в бежански лагери. Общината планира да ги събори. Кметът Кольо Милев обяви, че режийните на сградите са високи, както и данъчната им оценка. Това налага събарянето им, а целта е районът да бъде благоустроен. По думите му казармите от "Орлето" по посока кв. "Стоян Заомов" са общински и не е възможно да се използват за бежанци, а тези на свързочния полк, също не могат да се ползват за тази цел, защото са в центъра на града. В момента голяма част от сградите в бившите казарми се рушат, а крадци, необезпокоявани от никого, изнасят материали и каквото намерят в някогашните военни поделения, които уж се охраняват от общинската полиция.
Над 100 души могат да приемат в Айтос
Бившите военни поделения в Айтос може да се превърнат в удобен бежански център, но за ремонтът им са необходими огромни средства. Базата е много голяма и може да приюти над 1000 души. Проблемът е, че някогашните казарми са разрушени почти до основи. Според кмета на Айтос Васил Едрев реконструкцията на сградите е мисия невъзможна. "Действително тук има материална база, но тя е в окаяно състояние. Всички сгради без изключение са разрушени, останали без покриви, а стените са съборени. В момента казармите са абсолютно негодни за експлоатация, дори не подлежат на ремонт. По-евтино ще излезе, ако се построи чисто нов бежански център на зелено", коментира Едрев.
Димитровград финтира агенцията
Нито един от бежанските центрове, за които се говори, че предстои изграждането им в Южна България, няма да е в Димитровград. За това е категоричен кметът на общината Иво Димов.
Още щом се заговори за нови два бежански лагера с капацитет от по 400 души някъде на юг, мълвата започна да спряга бившето военно поделение в димитровградския квартал "Габера" като едно от местата. Местните общинари обаче много бързо финтираха евентуално решение за бежански лагер, като в Общинският съвет стартира процедура за промяна предназначението на земята под поделението. Целта е да обособи "Градска зона за растеж и развитие "Габера", а кметът Димов е категоричен: "Докато съм кмет, в Димитровград няма да има такъв център".
И на бунт сме готови срещу пришълците
Иво Димов, кмет на Димитровград
- Г-н Димов, защо Димитровград е толкова против да бъде изграден бежански лагер на негова територия?
- Първо, защото това ще е четвъртият в Хасковска област център за бежанци, второ - защото във всяка от общините, където има бежанци, има и обществено напрежение. Хората в Димитровград са категорично против на наша територия да има чужденци, а аз като стопанин на този град съм длъжен да защитавам интересите му. И трето - защото за мястото, което се спряга за евентуален лагер в Димитровград, ние имаме друга идея.
- Говорите за земята на бившите казарми в кв. "Габера", за която решихте изведнъж, че ще става бизнес зона, не беше ли това решение финт за предотвратяване на евентуално изграждане на лагер?
- Наистина е финт, регламентиран законов финт, за да не допуснем бежанци. А затова да не бъдат настанявани бежанци при нас сме готови и на всякакви други стъпки - протести и каквото се наложи.
- А не ви ли блазни обещанието за финансови стимули, предимно за инфраструктурни проекти към общините, на чиито територии има изградени бежански лагери?
- Димитровград засега достатъчно добре успява да усвоява европейски средства. Освен това си имаме изградени стъпки за привличане на инвестиции, които си следваме. Най-големият финансов стимул за една община е да направи така, че да доведе инвеститори на своя територия, да се разкрият работни места за хората. Ето сега в кв. "Габера" ще имаме готови документи и ще търсим добро инвестиционно предложение.
Оператори с арабски на тел. 112
Чужденците често не знаят какво искат - звънят и се крият, казват от спешния телефон
Двама оператори, владеещи отлично арабски, са назначени в центъра за спешни повиквания. Те приемат обаждания на тел. 112 от бежанците у нас. Част от позвъняванията са в момента, когато сирийските бежанци пресекат турско-българската граница и не знаят накъде да поемат. "Често се обаждат, а ние звъним в полицейските управления да ги търсят. А бежанците сами се крият след това", съобщи за "Стандарт" Малвина Биримирска, шеф на група "Обслужване на спешни повиквания" в столичния районен център 112. Понякога се звъняло и за инциденти в центъра на столицата, където има големи групи бежанци.
Чужденците знаят телефон 112 и звънят, когато са се загубили или са в опасност. В това отношение са много по-дисциплинирани от българите.
58 на сто от всички 5 325 180 обаждания до телефон 112 са т. нар. нерегламентирани повиквания. В тях се включват позвънявания от психично болни, от хора, които искат да излеят душата си, от деца, които са докопали телефона на родителите си, обясни вчера Биримирска.
Сирийци въртят дюнери в Харманли
Въпреки че темата "бежанци" е една от най-щекотливите в района на Харманли, местните хора малко по малко започват да свикват с чужденците, дори се сприятеляват с тях, а някои си имат дотолкова доверие, че вече правят и съвместен бизнес. Много от обитателите на центъра, получили вече статут, остават да живеят в южния град. Един от тях е сириецът Хатаб Саид. Той е напуснал лагера преди месеци и си е наел квартира в града. Хатаб тръгва от родината си с родителите и трите си деца, след като съпругата му е жестоко екзекутирана. У нас пресича обаче границата сам. Децата му и възрастните остават в лагер в Турция, защото парите не стигат за всички да бъде платено на каналджията. Решил е фамилията му да се установи в България, затова учи и усърдно български език. За да изкара пари и събере отново семейството си, Хатиб работи при местен ресторантьор. Шефът му Венци Арабаджиев пък е отворил заведение за бързо хранене тип "арабска кухня", за да може да изкара пари от пазарната ниша, отворила се с пристигането на бежанците. Сега двамата с Хатаб са суперкомбина, въртят успешно заведението и всеки си знае мястото - Венци се занимава с документацията и осигуряването на продуктите, а Хатаб е майстор-готвачът. Не след дълго шефът увеличава и работните места за бежанците в заведението си, като наема още трима души от лагера за дюнерджии.
И в Елхово си пазят казармите
Бившите поделения да бъдат превърнати в голяма индустриална зона край Елхово. Това е желанието на жителите на Елхово. "Преди дни тук беше военният министър, пред когото поставих въпроса. Надявам се правителството да вземе решение, с което да ни предостави бившите казарми", заяви за "Стандарт" кметът на града, Петър Киров. Той подчерта, че няма информация именно в бившите военни поделения да бъде изграден център за прием на бежанци. "Ние вече имаме приемен център, в който бежанците престояват от една до две седмици, преди да бъдат настанени в постоянен. Нямам информация обаче държавата да изгражда постоянен център при нас", каза Киров. Оказа се, че и областният управител на Ямбол Димитър Иванов няма подобна информация. "Аз съм в постоянна комуникация с агенцията за бежанците, никой не ни е информирал за подобна идея", подчерта Иванов.
Оглеждат се и в "Бермудския триъгълник"
Нов център за бежанци може да бъде изграден в т. нар. Бермудски триъгълник между Елхово, Средец и Звездец на територията на бившите военни обекти. Материалната база обаче е в доста окаяно състояние, на повечето места няма и следа от сгради, останал е единствено плацът. Всичко е откраднато от ромски набези. В по-здравите сгради пък са се самонастанили цигани от вътрешността на страната. Най-тежко е положението в бившето поделение в Звездец, което е стратегически удобно за търсещите убежище бегълци от Близкия изток, защото се намира само на крачка от границата край Малко Търново. Проблемът опира до много пари за ремонти. Може да се случи само ако се отпуснат допълнителни европейски средства. "Много зле е състоянието на военните имоти. Преди години казармите са били строени без никакви архитектурни планове и това ще се окаже проблем. Иначе и в Звездец и в Малко Търново има големи сгради, но те са разрушени, тъй като от години са необитаеми. За да се превърнат в годни за живеене, иска голям ремонт", предупреждава кметът на Малко Търново Илиян Янчев. Иначе приблизително по 300 души могат да се настанят във всяка сграда. Сред местните мненията са противоречиви, но повечето са на мнение, че е по-добре сградите да се реновират за нещо полезно, отколкото безцелно да се разрушават. "Ако в нашата община започне изграждане на бежански център, аз ще направя обществено обсъждане и след като чуя мнението на хората ще се съобразя с тях", коментира градоначалникът на Малко Търново.
Варненци им скочиха във "Владиславово"
Варненци не допуснаха бежанци да бъдат настанени в квартал "Владиславово". През 2013 г. целият град се надигна срещу намеренията "освободени войскови райони с отпаднала необходимост" във Владиславово да приемат бегълци от войната в Сирия. Общинските съветници във Варна пък излязоха с обща единодушна декларация срещу приемането на чужденци.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
