Ограниченията са край на играта само ако се предадеш, казва параатлетът
От две седмици претендентите ни за участие в Параолимпиадата, която ще се проведе през септември тази година в Рио де Жанейро, са с един повече. Георги Киряков покри олимпийски норматив на Международния турнир в емирство Шарджа в тласкането на гюле, като мина необходимите 10 метра. Така параатлетът направи първата стъпка към Рио, но трябва да изкачи още няколко стъпала до най-големия форум за параолимпийците. Каквото зависи от него, ще бъде направено. Какво ще се получи, ще покаже времето. Той вярва, че победата предстои, защото има цел и полага усилия.
В рубриката си "Воля" днес "Стандарт" ще ви разкаже неговата история, която започва в Тополовград и продължава достойно в различните краища по света.
Успехът и параолимпиецът Георги Киряков изглежда обичат да си правят среща в Обединените арабски емирства. Там той печели първия си медал, а пет години по-късно покрива и олимпийския норматив, който му дава реален шанс за участие в най-големия спортен форум в края на годината. През 2011 г. на Световното първенство по лека атлетика за хора с увреждания в Шарджа, което е първото му състезание, взема бронза в тласкането на гюле. В емирството преди дни освен олимпийския норматив, който бе възнаграден със сребро, Георги взе и златен медал на хвърляне на копие. Няколко дни по-късно в съседен Дубай копието и гюлето му донесоха още едно златно и едно бронзово отличие.
"Предстои ми Европейското първенство по лека атлетика за хора с увреждания през юни в Италия. Надявам се всичко да се подреди и да отида на Параолимпиадата. Цел и мечта ми е този форум", казва Георги с типичната си широка усмивка.
С параолимпизъм той се занимава от 2011 г.
"Тогава председателят на Параолимпийската асоциация Илия Лалов ми даде този шанс. Започнах да тренирам и след няколко месеца беше първото ми състезание, което се увенча с бронзово отличие", спомня си той. "За да съм искрен, ще призная, че го приех с резерви. Нито тогава обаче, нито пък сега, съм съжалявал за решението си. Георги стана пълноправен член на параолимпийския ни отбор", казва Илия Лалов.
От три години негов треньор е Светла Миткова, която е четвърта в мятането на диск на Олимпиадата в Сеул през 1988 г. и шеста в тласкането на гюле в Барселона четири години по-късно. "Много се старае и вървим напред. Дължа й благодарност и уважение заради това, което върши", признава Георги. "Щом сме толкова време заедно, значи добре се разбираме. Понякога реагира по-остро, но аз пък съм по-спокоен човек. Гледам да има мир и да вървят нещата", казва на свой ред Светла Миткова. Тя добавя, че прави всичко възможно да му предаде своя опит. "Не съм привърженик обаче на бързите работи. Научих се, че е нужно малко повече търпение", казва още треньорката.
Зад медалите, чийто брой нараства с всяко международно състезание, стои много труд. "Според някои зад тези отличия се крият много лишения. Дори и да има, аз не го възприемам така. Не смятам, че човек се лишава, когато прави нещо по свое желание", твърди той.
Георги е роден в Тополовград преди 30 години. Със спорт се захваща още на 7. Започва с футбол като нападател. Заради катастрофа, станала през 2007 г., днес се придвижва с количка. Не обича да говори за инцидента и не смята, че заради това към него трябва да има специално отношение. "В крайна сметка не съм се предал. Аз съм същият човек, който и тогава съм бил. Не се е променил начинът ми на мислене. Е, вероятно съм по-зрял. Променило се е външното ми състояние", казва той. Според него на хората, които не се придвижват с краката си, не трябва да се гледа с излишен драматизъм. Ядосва се на това, че в България се счита за невероятно постижение да живееш, да се трудиш и да постигаш целите си, ако си в ситуация, различна от останалите. По думите му неравностойното положение е неприятно, но
и когато си напълно здрав има трудности
Затова трябва да се мисли в перспектива и да търсиш начини да постигаш целите си.
"Това, което ми се е случило, се случва на хиляди хора по света всеки ден. Не съм първият и все пак не е настъпил краят на света. Трябва да се върви напред. Нека да е ясно, че се старая и се боря да се оправя. Един ден с много труд и това ще се случи. Не съм спрял да го искам. Не забравяйте, че никой не е застрахован и всеки един може да се озове в количка. Ограниченията се оказват край на играта, само ако се предадеш", казва Георги.
След катастрофата днешният параолимпиец започва да се занимава с канадска борба, която му носи не малко успехи. Става републикански шампион. Днес обаче харесва леката атлетика и смята, че щом му е даден този шанс трябва да не го проиграва. "Свястно момче е. Дисциплиниран и съвестен в подготовката си. Промени му се мисленето. Сега е на първото стъпало пред Параолимпиадата. Дано да успее", каза Илия Лалов, човекът, дал му шанс в параолимпизма.
Иначе Георги е завършил "География" във Великотърновския университет, след което магистратура "Културен туризъм". Работи в община Тополовград в отдел "Хуманитарни и социални дейности", като до момента успешно съчетава работа и спорт. Държи на мнението на най-важните за него хора - баща му, приятелката му, дядо и баба.
Баща ми винаги е до мен
Заедно сме в добро и лошо. Борим се всеки ден. Гледаме позитивно и продължаваме напред. Можем само да спечелим. Благодарен съм му, че намира време да обръща внимание и на мен, и на подготовката ми, защото тя не се състои само в лагери, а продължава и вкъщи", казва Георги.
Той не обича празните приказки. Говори, когато има да каже нещо. Позьорството и търсенето на внимание също не му се нравят. Преследва упорито целите си, знаейки, че побеждава този, който не се отказва. Признава, че го натъжава фактът, че обществото ни все още не е дорасло да приема хората с увреждания, какъвто е случаят в други държави. Надява се един ден в България да не се смята за герой човекът, придвижващ се в количка, който е излязъл от вкъщи и решил да води живот като останалите.
Все пак Георги е убеден, че хубавото предстои. Вярва, че най-скъпият медал вероятно ще е следващият, а най-големият успех - на следващото състезание. "Вижте, наистина най-важната ми победа тепърва предстои. Да съм отново здрав и да ходя. Това ще е най-голямата ми победа. В това вярвам. Към това се стремя. Възможно е. По принцип няма невъзможни неща в живота, но всичко е резултат на много труд и усилия", завършва разказа си Георги.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
