Любо Пенев не обича шефовете, даже наби един от тях
Аз съм фараонът на върха на пирамидата. Това беше само един от хитовете на Любо Пенев при историческото интервю, с което взриви българския футбол. Или поне се опита да го направи. Защото нивото постепенно падна до откровено махленски заяждания. Пък и в България всяко чудо трае три дни. За няма и тридесет минути Любо си спечели куп нови почитатели, но и нови врагове. Факт е, Пенев-младши остана сред малкото хора в тази държава, които имат собствено мнение, не се съобразяват с никого и въобще не ги интересува кой как ще възприеме думите им.
Няма спор, Любо е тежък характер и шопски инат. Много трудно допуска до себе си хора, още по-мъчно е да се наречеш негов приятел. Не обича светлината на прожекторите, рядко говори. Иначе е лесно да бъде открит, когато е в София. Кортовете на "Славия", "Спортна София", преди игрищата на "Армията", са негов втори офис. Там играе тенис, футбол и се пали със същата сила, с която го правеше навремето. Понякога е труден за разбиране. Друг път се отпуска и типично по хашлашки хвърля в смях аудиторията. Нормално, за момче израснало в столичния квартал Банишора. Пък и лафовете са родова черта.
Вече бившият национален селекционер е от прочута фамилия, но
никога животът не е бил щедър към него
Бащата Младен, вече покойник, е също доста добър футболист, шампион с "Локо", макар и далеч от класата на по-малкия си брат Димитър. На практика Любо израства без негови грижи, изцяло под крилото на майка си Лили, медицински работник, която боготвори. Но детството му минава без глезотии, а в гонене на топката покрай улица "Козлодуй". После и в школата на ЦСКА, имаща през онези години клон в столичния квартал "Красна поляна".
Да, Димитър Пенев удря рамо на пламенника си, като го налага на "Армията", но не и незаслужено. Любо става любимец на публиката още като тийнейджър с гола си срещу "Левски" на "Герена". И до трансфера си във "Валенсия" се изгражда като един от най-обичаните "червени" футболисти.
Пенев прави наистина феноменална кариера в Испания. Първи чужденец, носил капитанската лента на "Валенсия" след легендата Кемпес. Автор на хеттрик срещу "Реал" с екипа на скромния "Селта". Голмайстор на мадридския "Атлетико" при историческия дубъл. Българинът е изключително ценен от испанските запалянковци не само на този или онзи клубен отбор. За разлика от Стоичков, при който нещата винаги са били черни и бели: обичам "Барса" и мразя "Реал". Любо става пример за Испания и за България покрай битката си с рака, заради която пропуска САЩ '94.
Пенев побеждава болестта с изключителна дисциплина
и воля. И режим, на който е верен до ден днешен.
От годините на играч обаче Любо често има търкания с шефовете. Стига до бой с бившия си бос във "Валенсия" Пако Роиг в ложата на "Местая". После хвърля в смут всички, като на върха на славата си зарязва футбола, за да се върне като президент на ЦСКА. Без особен успех.
Връща се на терена за кратко заедно с Йордан Лечков (тогава са първи приятели на "Армията"). После прави отново странен завой и изиграва няколко мача за пловдивското "Локо". Причината - приятелството му с вече покойния Георги Илиев. За да дойде треньорската кариера, в която нещата при Пенев-младши се повтарят с болезнена последователност.
Любо стартира страхотно, вдига отбора, после настъпват конфликти и необясними сривове. Скарва се първо с "Титаните" в ЦСКА. В основата е решението на босовете да помилват играчите, наказани от треньора за нарушаване не режима. Горе-долу историята се повтаря и в националния. Ютията отлепя мощно дъното. За да дойде необяснимият срив, подозрения в бойкот, слухове за пиянски изцепки. И раздялата, която обаче е в пъти по-шумна. Все пак Любо скача не срещу пернишки бизнесмени, а срещу част от бившите си съотборници.
При раздялата му с "Литекс" след титлата също има търкания с някои фактори в Ловеч. Но там всичко минава кротко и спокойно, просто защото при Гриша Ганчев винаги е така.
Факт е, пред Любо вече няма много място за маневриране в България. Поне при настоящата конфигурация във футбола. Любо тръгна с главата напред като истински банишорски хашлак. Хората обичат смелите момчета от квартала, които атакуват системата. Но обикновено тя ги поглъща и изплюва. Тези, които пък не понасят Пенев, няма да спрат да му припомнят банковите запори, връзките с братя Васил и Георги Илиеви, авантюрата "Ботев" (Пловдив). Дори и боя на футболисти в ресторант "Окото", за който аз поне твърдя: Пенев нямаше никаква представа.
Просто Любо изгори повечето мостове и премина в клуба на Христо Стоичков.
Треньорство в чужбина, интервюта, голфче, тенис, джакузи. Поне докато не запали пак в него онова, банишорското, заради което е толкова харесван и оплюван.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
