Звиница - раят на червената капия

Звиница - раят на  червената капия | StandartNews.com

Местните смениха тютюна с чушки

Фирмите "Кенар" и "Дерони" започнали своята дейност със зарзавата от родопското село

Звиница се слави като едно от най-големите села производители на червена капия в страната. Счита се за Добруджата на Кърджалийска област. Местните казват, че благодарение на това селото им е живо. Всяка година се засаждат около 2-3 хиляди декара. Почти всяко семейство отглежда, някои по 2 декара, други стигат до 40. Производството на капия изисква много инвестиция. Част от хората нямат земи и са принудени да наемат от частници и от общината.

Засега сухото време не притеснява зеленчукопроизводителите от Звиница. Част от тях ползват услугите на "Напоителни системи", а други се надяват на микроязовирите в района. "В сухо време става по-качествена капия, а и добивите са повече, стига да се полива изобилно. Но дано завали в скоро време", обясняват стопаните. По-заможните се ориентират към капковото напояване, така пестят от разходите за вода. "Не са малко разходите ни за обработка на земята, за торове и препарати, но най-вече за поливната вода, която достига и до 40 лв. на декар. Помпената станция повдига водата до бараж посредством електрически помпи, което оскъпява нейното потребление", обяснява Мухарем Алиосман.

Евросубсидиите да отидат и при по-дребните стопани

Това, което притеснява дребните земеделски производители не само от района на Звиница, е невъзможността да се възползват от евросубсидиите. За тях става все по-трудно, особено ако нямат своя земя. Според местните сега са добре едрите земеделци и кооперациите, които имат значителни доходи и достъп до големи субсидии, но плащат еднакви осигуровки с дребните производители.

"Помощите трябва да отидат и при по-дребните стопани. Заради европейските субсидии кооперациите отглеждат само пшеница, слънчоглед и люцерна, което не изисква ръчен труд", коментират още хората от Звиница.
"Така се погубва родното производство, като се "дискриминират" дребните стопани за сметка на едрите. Това е и една от сериозните причини на българската трапеза родните зеленчуци да са кът", подчертава един от малкото млади зеленчукопроизводители - Мухарем Алиосман, и продължава: "Трудът не ни плаши,той осмисля живота ни, но от година на година обръчът се затяга". Мухарем и съселяните му се опасяват, че заради "окупирането на земите от кооперациите", в следващите 10 години процесът на фалиране на дребните производители може да се задълбочи.

Чакат инвеститори да отворят фабрика

Продукцията, която произвеждат в Звиница, е качествена. Фирмите "Кенар" и "Дерони" започват своята дейност с капията на село Звиница. Но тъй като вече имат собствено производство, са се оттеглили. Жителите на селото се надяват да дойдат сериозни инвеститори, които да отворят консервна фабрика или цех, за да пласират част от продукцията. Дойде ли септември, населението в селото се увеличава тройно заради притока на сезони работници за бране на капия. Не са малко и прекупвачите, които пласират продукцията из цялата страна.

Ако евросубсидиите не отидат при по-дребните стопани, част от хората няма да могат да покриват разходите си и това ще ги принудени да търсят друго препитание извън пипера и тютюна. А отливът от традиционния отрасъл за Кърджалийско е много голям. В момента само 3 семейства в Звиница отглеждат тютюн.

За да се запази селото и да спре процесът на обезлюдяване, трябва алтернатива. Някои смятат, че може да се заложи и на други дейности, като селски, еко и поклоннически туризъм.

близо е до Перперикон и язовир "Студен кладенец"

Село Звиница е разположено в малка котловина в подножието на Източните Родопи. Намира се почти на средата на пътя между два областни центъра, на 31 км от Кърджали и на 26 от Хасково. Само на 15 км е Скалният град на траките Перперикон, наблизо е язовир "Студен кладенец". Звиница впечатлява със своята зеленина заради многобройните зеленчукови градини. ,

Повечето от местните жители са алевии (къзълбаши)- последователи на мистичния ислям, имат тюрбе-гробница на мюсюлмански светец в местността "Каз дере", която се оказа и праисторическа могила отпреди 7 хиляди години. Местни краеведи припомнят, че откритите там антропоморфен съд, изобразяващ Богинята Майка, и култова масичка се съхраняват в историческия музей на Кърджали.

"В района на Звиница имало живот през различни исторически епохи - по време на траките и римската епоха, на Византия и османците. Всички те са оставили своите следи. Днешното село е било основано в началото на XVI век и се наричало Боаджък, а в началото на ХХ век е известно като Боджуклу. През 1934 г. то е преименувано на Звиница в чест на един от синовете на хан Омуртаг и баща на хан Пресиян. "Самото име идва от прабългарското Звинч, което е равнозначно на турското Севинч - Радост", уточняват местни краеведи.,

Днес постоянно живеещи в Звиница са над 450 души. В селото все още има детска градина, но основното училище е закрито преди 4 години, което е голямата болка на местните жители. Проблем е водоснабдяването с питейна вода особено през летните месеци. Два пъти седмично работи лекарски кабинет. Най-новата придобивка е многофункционалната спортна площадка. Голямото желание на местните е младите да не напуснат селото и не заминават на гурбет, а да продължат да се трудят в родния край. Една част от тях са в чужбина, предимно в Дания, където работят като разносвачи на вестници и кухненски работници.

Имат най-много щъркели

Звиница се слави и с един куриозен факт. Оказа се, че в него гнездят най-много щъркели в страната. За тях има специално изградени конструкции по ел. стълбовете, където птиците си правят гнезда. Хората желаят да се поставят още десетина, за да има място и за новото поколение щъркели.

Звиница е на трето място в националния фолклорен конкурс "Заблеяло ми агънце".

Читалището "Васил Левски" в селото получи признание за дейността си, като се класира на трето място в националния фолклорен конкурс "Заблеяло ми агънце", проведен по време на Националния събор на овцевъдите в България в град Лясковец. Баба Фатме участва в раздел за словесен фолклор, където представи традиции от бита на алевиите (къзълбашите) и песен, свързана с овцата. През 2014 г. възрастната жена и покойният и съпруг Себахтин Халваджъ достигат до областно ниво в Националната система "Живи човешки съкровища", където представят нефесите и музиката на българските алевии.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай