Владика служи в трънско село

Владика служи в трънско село | StandartNews.com

С богослужба в Пенкьовския манастир „Св. Петка" почетоха 500 години от успението на Св. Софроний Софийски

С богослужение, оглавено от Браницкия епископ Григорий в Пенкьовския манастир „Св. Петка" и в съслужие с местни свещеници и монаси вчера бяха отбелязани 500 години от успението на св. Софроний Софийски. На богослужбата беше и кметът на община Земен Димитър Сотиров.

По сведения на българския книжовник от средните векове поп Пею, подгонен от турско насилие, енорийският свещеник на село Пенкьовци Стефан избягал в София със жена си. По това време по тези места са вилнели черкези и по преданията те са опожарили черквата „Св. Никола", чиито руини сега са между вековни дървета в селското гробище.
Поп Стефан по-късно забегнал чак във Влашко при великия влашки войвода Радул. Там жена му починала и той приел монашество с името Софроний. Подир смъртта на войводата Радул калугерът се завърнал отсам Дунава в родината си и се поселил в манастир близо до Русе.

Смята се, че това е бил Бесарбовския манастир, въздигнат в последните години, кагото Русенски митрополит беше настоящият български пътриарх Неофит. Там монахът Софроний се подвизавал с пост, молитва, труд и милостиня. В житието му се разказва как дяволът не изтърпял неговите монашески подвизи и настроил против него един манастирски слуга, който го ударил с брадва по главата и така го лишил от живот. Три години по-късно Софроний се явил на живеещите в манастира, които изпълнили неговото внушение, разкопали гроба му и намерили мощите му нетленни и благоуханни. Те ги поставили в ковчег за всеобщо поклонение. Предполага се, че преподобни Софроний е живял през втората половина на ХV век и началото на ХVІ век, към второто десетилетие на който трябва да е пострадал. Българската православна църква почита паметта му на 28 май, а за година на неговото успение е приета 1515.

Манастирът „Св. Петка" в Трънското село Пенкьовци има стара история, за която не се знае почти нищо. Исторически източници дават основание да се смята, че в периода 14-15 век е опустошен и изоставен. Настоящият храм на света Петка е от по-късно време и се свързва с традиционно силният култ на местното население към светицата. В почти всяко населено място в района има предание, че тя лично е минавала и престоявала по тези места, макар това да не съвпада по време с официалното житие на света Петка. Местините разказват, че черквата стояла няколко десетки години затрупана под могила от пръст, за да бъде спасена от посегателства на злосторници. Един ден, когато в селото нямало живи хора, помнещи и знаещи за затрупаната черква, местен пастир забелязал, че една от козите му ближе нещо метално. Оказало се че това е кръстът от купола на старата черква.

Хората я изровили от пръста , а в средата на 19 век пристроили кръгъл притвор, характерен само за този район на страната. През същия период към югозападната фасада е изграден открит притвор. Към дървените колони са изградени и декоративни висящи аркади, характерни за архитектурата на този край. Стенописите са от 1867 г. и се приписват на македонския зограф Зинофия, но в храма има и по-стари фрагменти, някои от които покрити с дебел слой мазилка. По това време към югозападната фасада е направен и открит притвор с дървени колони и декоративни висящи аркади, характерни за архитектурата на този край.

През 20 години на 20 век е вдигната камбанария от масивно дърво, дело на местен дърводелец, който е правил дограмите на царския дворец. Близо до църквата има стара двуетажна сграда с няколко стаи, където е имало килийно училище, а по-късно и местни младежи са били обучавани за духовници. До 60 г. на мин. век в нея се е помещавала и прогимназия.
Сега в манастира има един послушник.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай