460 археологически, над 200 архитектурни и 120 исторически паметници на културата, 9 от които с национално значение, са съхранени в Сливенския край. Регионалният исторически музей, Музеят на текстилната индустрия, Къщата-музей "Хаджи Димитър", Художествената галерия "Димитър Добрович", катедралният храм "Св. Димитър", Старият бряст, крепостта "Туида" ... Това са само част от местата символи за град Сливен и задължителна спирка за туристите.
Късноантичната и средновековна крепост предлага атракции без бутафория
В сърцето на Сливен късноантичната и средновековна крепост "Туида" започна нов живот. В края на миналата година общината завърши голям проект за консервация и реставрация на историческия паметник. 5 млн. лв. от европейската програма за регионално развитие бяха инвестирани в превръщането на крепостта в модерен туристически продукт. Преди две години общината изгради и нов път до крепостта.
"Туида", която се счита за предшественик на съвременен Сливен, е изградена в края на IV в. и е съществувала до XIII век. Тя се намира на хълма Хисарлъка в североизточната част на града, непосредствено до квартал Ново село. В миналото мястото е населявано от тракийски племена, антични римляни и средновековни българи. "Туида" е била част от укрепителна старопланинска система. Била е от голямо значение за отбраната на Римската и Ранновизантийската империя, както и за Средновековната българска държава. Днес от там се открива уникална гледка към величествените Сини камъни и към град Сливен. Благодарение на проекта от крепостни останки община Сливен успява да създаде атрактивен туристически обект на минути от сливенския център.
"Очакванията ни са още това лято част от потока към и от Черноморието да спре в Сливен, за да разгледа крепостта, а и града. Разчитаме и на традиционните летуващи на Карандила и на територията на целия природен парк Сините камъни", казва кметът на Сливен инж. Кольо Милев, който заедно с екипа на "Туида" е основен двигател за това тя да се развие и като туристическа забележителност, и като място за събития, фестивали и концерти.
Преди да се започне работата по крепостта, тя е пред тотално разрушаване. Сега са реставрирани и консервирани всички крепостни стени, разкрити от 1982 г. до момента. Според археолозите от Регионалния исторически музей на "Туида" се е работило много прецизно и няма бутафория като на други места. Освен възстановяването на зидовете, общината прави мащабно озеленяване, алеи, кътове за отдих, барбекю зона. Монтирано е художествено осветление. Построени са и нови обекти - информационен център за посетители и Къща на виното. В центъра на обекта е летният театър. Амфитеатърът, с капацитет 400 седящи места, разполага и с две сцени. За посетителите са подредени различни експонати, възстановки на средновековни оръдия, снаряжение и облекло. Закупена е експозиция на бойна техника, макети на войни в цял ръст, облекла, озвучителна и прожекционна техника. Допълнителна атракция за посетителите е, че на място могат да се включат в разкопките.
От 2013 г. Туида е международна база за обучение на студенти по археология и така тя става едновременно обект за туризъм и за наука. Археологическите разкопки тук спират през 1991 г. Самата крепост започва да пустее, а зидовете да се рушат. От цялата площ на "Туида", която е 42 дка, са проучени едва 5-10% процента археологическа площ.
Интересен факт за любителите на археологията е, че "Туида" приютява уникален баптистерий - помещение за кръщаване, което няма аналог в цялото Източно Средиземноморие. Археолозите допускат, че в района може да е съществувал и храм на Зевс. През лятото на 2013 г. там беше открит надпис на старогръцки език върху плоча, потвърждаващ теорията, че на мястото е имало храм, посещаван от вярващи, които са правили дарове и посветителски надписи към тях. Хипотезата съществува още от 1982 г., когато при проучване на проф. Ирина Щерева е открит посветителски надпис на Зевс Оконенски.
Тогава за пръв път е открито и името на крепостта - "Туида". Сред находките, открити през 2013 г., бе и оброчна мраморна плочка на тракийски конник, както и паметници с религиозен характер. При по-ранни проучвания на крепостта са открити печат на княз Борис I, колективната находка от железни оръдия на труда, богатата керамика, костени предмети и накити, значителният брой монети. В края на 2012 г. археолозите откриха и стръмен подземен тунел, свързвал крепостта с река Новоселска. Посредата тунелът става сводест, зидан с тухли и продължава до брега и най-вероятно е използван за водоснабдяване. В него е открита керамика, която е използвана през пети и шести век. По-късно тунелът е бил унищожен и е престанал да функционира. Една от най-ценните находки там е 18-сантиметрова восъчна свещ.
Първоначалните проучвания на крепостта започват в началото на 60-те години на миналия век от Елена Бацова. През 1982 г. се поставя началото на системни археологически разкопки, които продължават до средата на 90-те. Учените регистрират културни пластове от елинистическата, късноантичната, ранновизантийската и средновековната епоха. Хълмът, на който е разположена крепостта, известен с името Хисарлъка, е сравнително невисок - 326 м над морското равнище. През 1982 г., при разчистване на насип върху южната крепостна стена, е открит мраморен постамент от статуарна група с надпис на старогръцки, от който се установява античното име на селището в Сливен - Туида. Надписът гласи: "На всеслушващия се Зевс Оконенски Юлия Марция и нейният съпруг Аврелий Теопомп, градски съветник, поставиха с благодарност (този паметник) в тържището Туида". По палеографски данни надписът се датира в началото на III в. От него става известно, че на територията на днешния град Сливен е съществувало селище - тържище (емпорион), център на селскостопанска дейност и търговия. В това тържище съществува светилище с храм, посветен на Зевс Оконенски. От друг надпис, открит при разкопките на западната крепостна стена, става известно името на селището под формата Суида. От разчетения надпис научаваме, че в светилището се е почитал и Аполон. Във вътрешността на укреплението са открити и други скулптурни паметници с религиозен характер. Сред тях се откроява торс на мраморна статуя на бога лечител Асклепий, оброчни плочки на тракийски конник. Тези находки показват, че тракийското селище Туида (Суида) през II - III в. е било много добре благоустроено и развито икономически. Хълмът в м. Хисарлъка се е оформил като сакрален комплекс.
Деца от 13 страни
дойдоха на гости
Четирима екскурзоводи и още толкова аниматори посрещат гостите на "Туида". Община Сливен заедно с екипа на крепостта търсят различни начини, за да развият туристическия потенциал на мястото. Идеята е 400-те седящи места на амфитеатъра да се ползват за концерти, събития на открито и фестивали. На практика всичко това вече се прави от тази година. На 16 май "Туида" беше включена в инициативата "Нощ на музеите". Тя предложи истинско пътуване във времето, представяйки живота в региона от Античността до наши дни през културата и бита на времето. В събитието се включиха майстори-занаятчии и демонстратори на средновековни военни изкуства от всички краища на страната. По време на традиционните Майски празници на културата "Сливенски огньове" "Туида" беше сцена на концерти, възстановки и ателиета. Тя посрещна с творческа работилница деца от 13 държави, които гостуваха на Сливен за традиционния танцов фестивал "Приятелство без граници", който се провежда за 19-та година в града. Самите "Сливенски огньове" бяха закрити с концерта на Теодосий Спасов "По стъпките на Таньо войвода".
"Дядо Вазов гледа"
от хълма Хисарлъка
Представлението е посветено на 165-та годишнина от рождението на големия български писател
Спектакълът "Дядо Вазов гледа", изграден по текстове на Иван Вазов, е кулминацията на сливенския събор под звездите, който се провежда тази вечер на късноантичната и средновековна крепост "Туида".
Представлението е посветено на 165-та годишнина от рождението на големия български писател. В постановката на Борислав Чакринов са включени епизоди от безсмъртните му произведения "Чичовци", "Под игото" и "Хъшове". Режисьори са още Августин Дермерджиев и Димитър Марков. В грандиозното представление ще вземат участие над 50 изпълнители - актьори, възстановчици, танцьори, певци и статисти. Спектакълът обещава да развълнува всеки, който носи "мъжко сърце и българско име". След представлението празникът обещава да продължи с голямо, мощно българско хоро с Ансамбъла за народни песни и танци Сливен.
Събитието тази вечер организират екипът на крепостта и сливенският драматичен театър "Стефан Киров". То е замислено като празник на занаятите и обичаите от епохата на Възраждането. Освен възстановки и демонстрации на конна езда и военни изкуства на "Туида" на рогозка под орехова сянка гостите могат да опитат български кулинарни специалитети, приготвени от възпитаници на сливенската професионална гимназия по хотелиерство и туризъм. Традиционни костюми ще представят ученици от гимназията по текстил и облекло "Добри Желязков". Под звуците на гайди, кавали и сливенски мелодии ще се завъртят агнешки чевермета. Майстори на нашенски суджуци и наденици ще предлагат дегустация. Аниматори от екипа на "Туида" ще обучават малки и големи на стрелба с лък. Посетителите могат да опитат сливенско червено вино и да се насладят на вълшебната гледка към Сливен и уникалните Сини камъни.
Награди още при дебюта
Екипът на крепостта "Туида" получи грамота за участието си в Събор-фестивал "Дни на предците", който се проведе на 6 юни в Националния историко-археологически резерват "Плиска". По време на събора сливенските участници представиха облекло и въоръжение от Първото българско царство, направиха демонстрации на военни техники - бойна стрелба с лък, и включиха публиката в представлението. С персонална благодарствена грамота е и Милен Петров от Сливен. Неговото отличие е за представена фехтовка от земя и кон, работа с бич и конна джигитовка.
Експонатите от Първо българско царство в момента могат да се видят в изложбената зала на крепостта "Туида". Това са бойни битови брадви, боздугани, кистени, саби, мечове, щитове, шлем. Бойното снаряжение за пръв път е показано извън крепостта "Туида" на събора "Дни на предците".
По-рано през май "Туида" гостува и на още един фестивал в средновековния град Червен, край с. Червен. Събитието се проведе за седма поредна година и представи автентичния начин на живот и култура на нашите предци.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
