Хиляди в Пернишко се маскират в нощта преди Нова година по стария календар
Различни изследователи са се опитвали да опишат и обяснят какво се случва в пернишките села през нощта на 13 срещу 14 януари всяка година. Мъже, жени, деца и даже старци пазят като кодиран в гена си обичая Сурва и той едва ли някога ще бъде забравен, защото участниците в него са носители на тази хилядолетна традиция от бебета и даже преди да се родят. Едва ли има друг такъв обичай, за който участниците в него да казват, че присъства в сънищата им. Едва ли има друга такава традиция, заради която на възрастните да им е тъжно, че идва техният край. Защото така казал един дядо от пернишкото село Ярджиловци: "Я и кога умрем пай че се понадигнем да видим с едно око мечкарьете, да знаете!".
-----
Особено време е Сурва в Пернишко. Наричали са го магия и вълшебство, Но е със сигурност е един голям театър, в който участват хиляди артисти и всеки е в главна роля, защото е различен и самобитен, а споменът за този ден, в който са сменили своите лица, поставяйки си маски, ги вълнува през цялата година и ги кара да се пренасят в други измерения. На 13 и 14 януари пернишките села се преобразяват. В дните на "сурвашкарьете" те стават живи и празнични. Във всяка къща пуши комин и на всяка трапеза има вариво от кисело зеле със свинско, баница, местният деликатес спържа, туршия, а на огъня се грее домашна ракия. .
Според традицията от
предната вечер на мегдана се пали буен огън
Около него се извиват особените танци, които не са с много повдигнати крака, защото вързаните на кръста звънци, понякога повече от 100, и причудливите маски на рамената все пак са тежки. Ритъмът се диктува от свирката на главатаря на страховитата дружина, който по тези места се нарича болюкбашия. Всяко село има специфика в маските си и грохотът на бакърените звънци, но общото е, че навсякъде се разиграва и сватба, съпровождана от група цигани и мечкар с гъдулка и мечка, която гази за здраве.
Маскираните хора далеч не са наизлезли да гонят злото, както е прието да се обяснява обичая. Те са сменили лицата си са се впуснали в спектакъла заради надеждата за ново начало, което трябва да дойде с Новата година. И както има вариации в названието на маскираните - сурвакари, сурвашкарье, мечкарье и прочие, така и празникът се нарича според местното наречие Сурова Сирова, но не и Сурва, както пък е кръстен пернишкият международен маскараден фестивал, който се прави от преди повече от половин век.
Според официалната справка
тази година традицията оживява в 58 села
пресътворена от нейните истински носители. Спазва се и традицията в едно от селата да се събират по няколко дружини. Графикът се съгласува между читалищните дейци. Първият сурвакарски огън беше запален ритуално в Бела вода, сега квартал на Перник. Тук се разиграва традиционната сватба, а на гости е най-младата сурвакарска дружина. Тя е от ученици в пернишкото 6-то основно училище. То е най-старото училище в града и е на място, където някога е било селото Перник преди да я има мината, която го превръща в град. Децата от училището направиха своята дружина благодарение на проект в програмата "Успех" и първата им изява беше преди две години. Тогава те показаха ликове и маски от лекове. Според писмено запазено предание, когато по тези места върлувала чума, сурвашкарьете носели по къщите билки и други лекове. Това им деяние е похвалено даже от местния поп, макар да е прието духовенството да заклеимява сурвакарството. И в съвремието някой се беше упражнявал по темата и даже беше постановил, че който участва в игрите се лишава за две години от причастие, но това е най-малкото непознаване на обичая, защото от много години той е само начин за веселие и няма връзка със сатанински ритуали. Затова и децата от най-старото пернишко училище тази година възродиха традицията и в областния център като
запалиха в двора на училището си сурвакарския огън
пред много публика. Тази младежка група си има и последователи. От миналата година в сътрудничество с читалището в село Вискяр в обичая участват и обитателите на защитено жилище в Перник. С помощна на художника приложник Румен Димитров децата, лишени от родителска грижа, станаха част от празника в селото, а после бяха на среща със сурвакарите в Църква, също сега квартал на Перник.
По определен маршрут по селата пътува и група от официални гости с представители на Министерство на културата, на етнографския институт с музей към БАН, на ЮНЕСКО. Тази година последната им спирка е в брезнишкото село Долна Секира.
Веселбата по селата продължава и през целия ден на 14 януари. Маскираната дружина обикаля от къща на къща, а стопаните ги даруват със всичко, което природата е дало и с по някой лев. В село Ярджиловци, където има три дружини и маскираните са близо 250 празникът се събира в центъра и зрелището е неописуемо, а маските с по няколко глави над рамената незабравими. В Дивотино също обхождат няколко махали и накрая пред читалището се събира цялото село за празник. Официално местната Сурва тази година завършва в село Кралев дол. Тъкмо там една баба си спомня, че когато била малка и тя ходело като сурвакарка. В нейната махала Джамалица на радомирското село Друган мъжете били кът и повечето работели в мината,
затова на Сурова ходели само жените
Старателно приготвяли костюмите, а после се гримирали със сажди. Водачка ни беше бабата на футболиста Валери Божинов, спомня си сега жената и си представя какви точно мустаци са слагали навремето на нейното момичешко лице. Нещо повече в тия даже сънувала махалата си, такава, каквато била в детството й. Та така е в Пернишко - Сурва е в сънищата, а на оня старец, дето се канел да гледа сурвакарите макар и с едно око от гроба, от дружината му казали: "Ама оти че умираш? Живей си и оди с нас по Суровата до век!".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
