Пекин
Йордан Палазов
пратеник на „Стандарт”

Мартин Стоев беше спокоен след загубата от Русия. Треньорът изглеждаше като човек, който си е свършил работата и има защо. С него волейболните национали станаха трети в света и трети на турнира за Световната купа в Япония. Все в Азия. На олимпиадата в Пекин нашите си свършиха задачата минимум – четвъртфинал. Всичко друго щеше да е провал с играчите, които имаме. Договорът на Стоев изтече и първото нещо, което той призна е, че се оттегля.

- Мартине, какъв е твоят коментар за този дългоочакван четвъртфинал?
- Първо искам да поздравя руския отбор с победата. В края на геймовете играха по-стабилно от нас и спечелиха заслужено. Благодаря и на моите момчета за старанието. Излязоха и се държаха мъжки, биха се докрай. Бяха отбор през целия мач. Но за жалост съдийските отсъждания не бяха просто грешки, а умишлени. Дойдоха в много важен момент – когато във втория гейм водехме с 6:4 и можехме да се откъснем. За мен реферът е един смешник, който се подигра с труда на толкова много хора.
- Във втория и третия гейм Матей Казийски дълго време не получаваше топки. Защо?
- Решенията бяха изцяло на разпределителя Андрей Жеков. Не става дума за тактическо решение. Единственото, което бяхме поставили като задача, беше да се подават топки на дългата страна, защото руските центрове са по-бавни.
- Подаваш ли оставка?
- Във всеки случай работата ми в националния отлор не е най-важното нещо в моя живот. Има и други ценности, които бях оставил настрана през тези 4 години. Освен това съм много разочарован от някои медии. Това, което правят те, със сигурност не е хубаво. Ще дойде някой друг, занимавайте с него.
- Напускаш само защото ти изтича договорът или има и други причини?
- Вътре в отбора проблеми не сме имали никакви. Колективът беше много силен, играхме на всяко състезание до дупка. Нямам абсолютно никакви претенции към момчетата, дори съм доволен от начина, по който играха през тези години. Лошото е, че в България, ако един отбор или човек върви нагоре, други двайсет го дърпат надолу. Такъв ни е манталитетът, спасение няма. Когато някой не е оценен на едно място, ще го оценят на друго.
- Изглежда имаш нови приоритети, какви са?
- Сега ще навърша 37. 17-20 години, които са най-хубавите в живота, съм дал за българския спорт. Имам нужда от свободно лято, искам да обиколя света. 25 дни съм тук, а не знам как изглежда Пекин.
- Как оценяваш работата си в олимпийския цикъл, последните 4 години?
- Сигурно е, че за България вече се говори по съвсем друг начин – имаме отбор, а не само индивидуалности, както беше преди. Абсолютно всички се притесняват от нас.
- Какво наследство оставяте ти и по-опитните играчи?
- Имаме талантлив отбор. Мисля, че наследникът ми трябва да намери заместник на Пламен Константинов. У нас, а и в целия свят няма много посрещачи. Не можем да си купим, трябва да го създадем. Посрещането ще е ахилесовата пета.
- Пламен не се отказва ...
- Може и да е така, но със сигурност няма да играе до олимпиадата в Лондон.
- В центъра също се оформя дупка?
- Имаме Ники Николов, Теодор Богданов. Гаджанов от Разлог също е талантлив, дано се развие. Но със сигурност нямат опита на Евгени. На диагонала имаме заместници на Владо – Боян Йорданов и Дани Милушев заслужаваха да са в този отбор. Но да решава новият треньор.
- Бяхте ли подготвени за разпределителя и диагонала на руснаците?
- Да. Те играха в Световната лига и тук с Гранкин, защото Хамутских не е във форма. Диагоналът също не ме изненада, защото Михайлов игра по-добре от Полтавски в досегашните мачове. Проблеми ни създаде Тетюхин, който беше много силен. В центъра, когато започнахме да скачаме с тях, малко или много спряха атаките. Но всичко се реши във важните моменти, когато ги настигахме. Може би шанс, може би едно решение на Жеков или една отиграна топка ... Можеше да ги бием.
- Съдията Бела Хобор ни е свирил много мачове. Има ли някаква причина да ни реже?
- За мен унгарецът е сред най-добрите съдии в света. Влюбен е в себе си, има страхотно самочувствие. Не дава да се каже дума срещу него, защото си мисли, че е номер едно. Но дори да е така, според мен трите отсъждания бяха умишлени. Петното от топката стоеше извън линията ... Пламен вероятно е прав, че по-малката страна трябваше да загуби от по-мощната. Ако зависи лично от мен, този човек няма никога да го пусна в България.
- Защо да свири срещу нас?
- Нямам идея, но такъв съдия да греши по този начин – това няма как да е случайно. Веднага го изключвам от турнира, ако зависи от мен. При положение, че на едната топка китаецът с флага му показва, че е блокаут, какво да говорим. Моментът беше много важен, резултатът беше 6:4 за нас и щеше да стане 9:4. Целият мач щеше да се развие по съвсем друг начин.
- Смяташ ли, че си допуснал грешка някъде, в подготовката, при избора на състава?
- По отношение на подготовката, не. Отборът беше в добро физическо и  техническо състояние. За жалост станаха много щуротии на тази олимпиада – контузии, Пламен го нямаше известно време и беше разконцентриран. Само Гайдарски нямаше място тук според начина, по който игра.
- Ще кажеш ли истината за случая с Пламен?
- Не съм аз човекът. Има си ръководство, ако иска, нека самият той разкаже. Със сигурност мога да кажа, че когато се върна, Пламен Константинов носеше бележка от нашата лаборатория, в която пише, че изследването му е отрицателно. Аз, докторът и мениджърът решихме, че може да играе.
- Ако зависеше от теб, щеше ли да постъпиш по различен начин?
- Не мога да преценя, не съм лекар. Щом докторът ми казва, че този човек не трябва да играе, не го пускам. След това ми казват, че има документ – пускам го.
- Значи не е имало нареждане от страна на ръководството?
- Не, само това беше.
- Ако Гибона беше играл срещу САЩ и Италия, щеше ли да бъде по-различно?
- Не е само той. За тези два мача имахме по 7-8 човека. Всеки щеше да е в плюс. Пламен определено не можа да намери най-добрия ритъм за среща и половина. Трябва да се има предвид, че докато е бил в България, волейбол не е играл – няма с кого. Няма и такава топка. 
     - Какво ти предстои? Отиваш в Турция, целите ще са високи ...
- Подготовката е започнала в Анкара. От 1 септември сме на лагер в Правец, към който ще се присъединим аз и Алексиев. В средата на месеца започва първенството.
- Има ли вариант да останеш треньор на националите, ако ръководството те помоли?
- Задължен съм на това ръководство, защото то ми даде този шанс. Ако желаят да има някакъв разговор, ще го проведем, защото през тези 4 години ми беше осигурено всичко, което поисках. Лагер, екипировка, предварително пътуване до Япония или Корея ... Специално към тях нямам никакви претенции. Имах един бял лист, на който пишех, а те се подписваха.
- Значи все пак има вариант да продължиш?
- Ако ме питат сега, отказвам.
- Кои волейболисти израснаха най-много през тези четири години?
- Боян и Гайдарски, но за втория с изключение на олимпиадата. Жеков също – спомняте си първата му европейска квалификация във Варна, когато не вдигаше топка в центъра. Матей узрява с главата си, защото физически няма накъде да се развива повече.
- Вдигнахте летвата, а сега има ли опасност да се върнем обрятно там, където бяхме 4-5 години?
- Мисля, че и при другите ще има смяна на поколенията. Важното е да се работи правилно и да се гонят цели, а не да се ходи на първенства само за участието. Дори и да е налудничава, винаги трябва да има цел.
- Налудничава ли беше идеята България да стане олимпийски шампион, защото много хора вярваха в нея?
- На народа му се отвори апетит. Ние също имахме такова желание. Но на тази олимпиада отборът игра достойно, независимо от всичко, което се случи. В най-важния мач с Русия се борихме, играхме до дупка, но за жалост съперникът имаше шанс във важните моменти.