София

Ружа Лазарова, поредната наша писателка, която твори на чужд език, пристигна в София за премиерата на книгата си "Мавзолей", издадена от "Сиела" с подкрепата на програма "Витоша".

Младата дама, която се вписва във философията на Илия Троянов, Димитър Динев и Капка Касабова, живее във Франция от 1991 година. Обича скоростта и алкохола, страхува се от хората, които окончателно са се установили в живота, пълна е с противоречия. Общува с интелектуалци, но и с бармани по дискотеките.

"Човекът е важен", признава тя. Разказва невероятни истории на френски в издадените си досега четири романа - "На върха на езика", "Кръстосани сърца" (там две женски гърди си говорят), "Спирачки" (плод на любовта й към моторите).

"Доскоро карах, но сега съм само на колело и пеша. Не мога да си купя кола, животът на писателя е труден. Добре че спечелих стипендия и ходих за два месеца в Китай", обяснява младата дама.

"Пинк флойд", "Лед цепелин", Джанис Джоплин, техно е музиката, която Ружа слуша. Чете Вирджиния Улф, Роберт Валзер, Богомил Храбал... Бретан е любимата й дестинация. "Купонджии са като нас", обобщава тя.

Ружа е тук по покана на посолството и културния институт на Франция по случай 20-годишнината от падането на комунистическите режими в Източна Европа.

"Още с появата си "Мавзолей" бе посрещнат въодушевено от критиката и е селекциониран за три престижни награди, една от които е на читателите за най-добрия роман за октомври 2009-а", каза Негово Превъзходителство Етиен дьо Понсен.
"Мавзолей" е разказ за пропиления живот на три поколения жени между 1944-а до 90-тe в България. Той трябва да се припомни в безличното и монотонно настояще, което смазва миналото и бъдещето, убедена е писателката.

"Заминах за Франция, след като комунистите спечелиха първите демократични избори. Учех тук френска филология, но там реших да продължа с политически науки, защото исках да се боря за демокрация, но не знаех какво е това. Бях публикувала разкази в "Родна реч", "Пулс" и "Студентска трибуна", движех се сред литературните среди с Алек Попов и Любен Дилов-син. Но там прописах сериозно чак през 1997-а. Дотогава се страхувах да не стана книжен плъх, а животът да си тече край мен", споделя писателката.

"Приятели все ме питаха кога ще напиша за българския тоталитаризъм. Започнах да правя интервюта с близки, роднини, приятели, преживели лагерите и терора. Осъзнах, че всъщност тези 45 години комунизъм са животът на три поколения българи. Всички казват, че книгата се чете на един дъх. Докато французите са озарени и се радват, че са научили нещо ново, българите от моето поколение, 40-45-годишни, помрачняват. Казват, че написаното ги е ударило в стомаха. Във Франция се вълнуват от усещането за страх, абсурд, но им допада и чувството за хумор, с който са разказани съдбите.

Утре от 18 часа в резиденцията на Франция Ружа Лазарова ще участва в дебат на тема "Писателите и наследството от комунизма" заедно с друг български творец - Веселин Бранев, автор на "Следеният човек". На 22 октомври от 18 ч писателката ще представи книгата си във Френския институт.

Искра Крапачева