София

Няколко мъже, в чиито вени тече театър, направиха първия хит за сезона в Народния. Едуард Олби дойде от Щатите, а Михаил Биллалов се завърна от Париж, за да се обединят с Явор Гърдев и Никола Тороманов в името на предизвестено скандалния спектакъл "Козата или коя е Силвия?".

В него главният герой, 50-годишният блестящо проспериращ архитект Мартин се влюбва в блееща красавица с големи очи и прекрасно лице. В същото време обаче продължава да обожава и жена си Стиви - огнената Бойка Велкова. Зомбираният и обезумял от собствената си душа и кривналата си сексуалност интелектуалец се изповядва на най-близкия си приятел Рос. Снобът от пролетарски произход не може да преглътне еротиката с коза и пише писмо до Стиви. И тогава настъпва древногръцката трагедия, озвучена от трошенето на грънци и крясъците на съпругата. Защото, както Гърдев цитира свой даскал от Класическата гимназия, Аристотел и Софокъл не са чели Фройд, но той със сигурност ги е изял от първото до последното им действие. Защото Явор е убеден, че трагедията е жанрът на хората, които не се самозалъгват, че многовековните културни напластявания са притъпили инстинктите и са ги отдалечили на сигурна дистанция от вътрешните им стихии.

"Прочетох текста през 2004 г. Оттогава исках да го поставя, но ме беше страх, защото знам къде живея. Винаги когато започвам нов спектакъл, се чувствам виновен. Не знам дали имам моралното право да отправям послания. Не знам кое в този живот е правилно и не мога да размахвам назидателно пръст. Това е опасен танц на границата между доброто и злото, поставящ ни в ситуация, в която трябва да се определим. В осми клас бях зашеметен от филмите на Пазолини, дълго време мислех само за тях. Сега продължавам да разсъждавам върху "Антихрист" на Ларс фон Триър. Така се случи и с пиесата на Олби - в нея има втрещяващи и за мен моменти, към които не беше лесно да се определя като личност и баща на две деца. Но да търсиш потвърждение в театъра, е скучно и безсмислено", призна в събота Гърдев.

А Олби, който се появи за последните репетиции, го похвали, че има сетива за драматургията и философията му. "Не бих сменил нито един човек от екипа. С толкова прекрасни професионалисти е лесно да бъдеш велик автор", направи изтънчен комплимент той. "Много преди "Козата" вече бях прочел една друга пиеса, в която мъж убива баща си, а после известно време спи с майка си", лаконично коментира Михаил Биллалов, припомняйки за "Едип цар". Всъщност Мишо открай време рови в персонажи, чиято сексуалност излиза "отвъд". Преди 15 години получи "Аскеер" за своя шпионин в "М. Бътерфлай" на Здравко Митков в театър "София". Тогава героят му всяка вечер се превръщаше в любяща жена, за да прелъсти английския офицер на Коста Цонев и да получи информация за своето разузнаване.

Бойка Велкова събра концепцията си във фразата: "Мракът у човека е неразгадаем." Юлиян Вергов сподели, че не е бил изненадан от историята, и така допълни господин, който малко преди това беше обяснил на Олби, че тук, на Балканите, да се любиш с коза, не е кой знае какъв героизъм. Страхотният присмехулник веднага репликира: "О, това означава, че в София живеят много интересни хора. Ако знаех това по-рано, щях да се вглеждам в тях из улиците по друг начин." Иво Аръков, абсолютен сладур и чаровник от класа на Атанас Атанасов в НАТФИЗ, който се справи отлично като Били - синът гей на Мартин и Стиви, пък каза, че неговото поколение вече е виждало и чувало какво ли не.
Фичо Тороманов по традиция е сътворил напълно адекватна сценография. За всяко представление, а до онзи ден - и за всяка репетиция, се поръчват вази и съдове, които Стиви блъска с всичка сила в земята, докато излива гнева си. Харалампи Аничкин е измайсторил чудесен превод, от който става ясно дори подзаглавието на пиесата - "Бележки към дефиницията за трагедия". Музиката на Калин Николов звучи адски апокалиптично на фона на гигантската библиотека, от която напира цялата световна култура, напълно безпомощна да уточни защо Мартин се е влюбил в козата на билото на планината.

Албена Атанасова