София

Иван Ласкин, нежният и ласкав звяр на родния Бродуей, прави страхотен образ в театър "София". Той е Ник в премиерния спектакъл "Неделя вечер", укротен от своя витизчийски професор Здравко Митков.

Известният режисьор, който не поставя прекалено често пиеси на български автори, този път се оказа впечатлен от текста на Захари Карабашлиев. Около историята имаше много спорни емоционални и протоколни моменти - интерпретирането й на родна земя започна в една тоналност и екип, после продължи в съвсем друга и с различни артисти. Първо драматургът сподели, че разказва сложната история, мотивиран от приятелството си с Марияна Димитрова, а след това се подразни от коментари в идентичен контекст.

Факт е обаче, че на голямата сцена в общинския храм на Мелпомена върви сюжет, сътворен по всички правила в занаята. Две семейства влизат и излизат гръмотевично в кризата, в отношенията и в обществото. Драмата им е космополитна, реакциите - неочаквани, но без конкретно национално параметри. Така Ник се впуска в алкохолизирано разхвърляне на дрехите и душата си.

"Неделя вечер" е фикция. Всички образи са измислени. Понякога, само понякога, и то ако сме работили достатъчно упорито, ако е налице някакъв талант, а и сме късметлии, ни се случва да се докоснем до плътни, дишащи парчета живот. От това, разбира се, работата ни като писатели не става по-лесна. Напротив. Просто илюзията, че създаваме нещо, което наподобява "действителност", е по-силна", казва Захари Карабашлиев.

"Зряло и талантливо произведение, родено в екзотиката на емигрантското битие - изкупление за страданията на съвременния интелектуалец в озъбеното ни битие. Болката ражда артистична гримаса, която може да се тълкува и като надежда. Ако не за живота ни, то поне за изкуството. Естествени, убедителни, съвременни и откъснати от самите себе си са персонажите на Карабашлиев. Модерността диша в динамиката. Линейният сценичен разказ е прекъснат от падане на филмови клапи, които назовават следващия епизод. Защото главната героиня е кинозвезда", разкрива Здравко Митков. Професорът е готов да похвали и Гергана Плетньова, също негова студентка, само че тук и сега.

"Ласкин разкрива таланта си в целия му блясък. Нашата битка с него започна отдавна, още в Академията. Но винаги сме имали средства да общуваме качествено. Още преди години той беше много силен", връща лентата Митков.

Другите две страхотни дами под прожекторите са Лилия Марвиля и Мила Банчева (тя пък е съвременната Жулиета на Здравко). Сценографията е на Невяна Кавалджиева, а Николай Върбанов и Мартин Гяуров изработват по няколко различни и грабващи бързи образи.

Албена Атанасова