София

Подехме тази инициатива, за да си изясним какво е днешното духовно състояние на българското общество. С тези думи главният редактор на в. "Стандарт" Славка Бозукова откри в зала "Мати" на НДК дискусията "Що е свято?". Тя се провежда по инициатива на в. "Стандарт", БНТ, БНР и НДК.

Своите приветствия към участниците в дискусията поднесоха и шефът на БНР Валери Тодоров и членът на УС на БНТ Валери Янков.
В нея се включиха видни български интелектуалци - учени, писатели, общественици. Сред тях бяха акад. Антон Дончев, проф. Божидар Димитров, проф. Николай Овчаров, акад. Христо Недялков, Мая Вапцарова, Николай Петев, Иван Гранитски, Любомир Левчев, министърът на културата проф. Стефан Данаилов.

Кръглата маса откри директорът на философския институт при БАН проф. Васил Проданов, който очерта рамките на проблема.
"Въпросът за това кое е сакрално и кое профанно в дадено общество е поставен от Емил Дюркхейм и Мирча Елиаде. И ако едно общество загуби ориeнтирите за това кое е свято за него, то просто умира. Според него проблемът за идентичността на българската нация се появява след Освобождението, когато на място на традиционните патриархално религиозни ценности започват да се налагат, и то радикално, различни политически доктрини. За да се стигне накрая до днешната нелицеприятна картина на едно общество, в което като че ли няма нищо свято и всичко е за продан.
Проф. Божидар Димитров се опита да систематизира светите неща в исторически и битов план. Свети неща са били

семейството, децата, родината

борбата за свобода, а след Освобождението - борбите за национално обединение. "Само че там нещата вече започват да се разминават - за едни идеалът е Санстефанската България, а за други - Солунската митница, уточни историкът. Според него църквата ни също е преценила кои българи са свети - братята Кирил и Методий и цар Борис I, и даже Левски, когото лишиха от човешки качества и така го канонизираха, макар и от алтернативния синод. Според него обаче българинът не е изгубил напълно чувството си за духовни ценности и за това кое е свято в исторически план. Пример за това е безкрайната опашка от хора, опасали НИМ, за да се простят с Паисиевата история.
Колегата му Николай Овчаров беше още по-голям оптимист. Според него за българина Родината е била нещо свято още преди 1000 години. А днес за това говори все по-големият интерес към това минало.
Николай Петев, председател на Съюза на българските писатели, също се съгласи, че дискусията "Що е свято" е необходима и навременна за нашето общество. "Животът ни е твърде пренатоварен от ценности за "еднократна употреба", бе категоричен майсторът на словото.
"На пръв поглед всеки индивид при спонтанен въпрос ще даде спонтанен отговор, в който ще бъдат изброени традиционни ценности - майка, родина, Левски, вярата. Но практиката ни задължава да сме по-задълбочени. Защото, на

английски "святост" и "свят"

са две различни думи. На руски "мир" и "святой" също звучат различно. На български "свят" и "свят" имат еднакви букви и еднакво звучене. Дали в това равенство не е заложено някакво отношение? Да, ние винаги сме отворени, дори и малко коленопреклонно към света. Но все пак това е изключително положително. Да мислиш, че светът, човечеството, планетата е свято произведение е добре заложено още в езика ни.
В китайския език думата "тян" означала човек. В йероглифа, като добавите отгоре една чертичка, става висок човек, като добавите две чертички, се получава - небе, свят, рай. Следователно, човекът е най-святото нещо на този свят. Въпреки че и Спиноза май е прав, когато твърди, че "човешката раса е подобрила почти всичко, освен себе си".

И все пак смятам, че най-святото нещо е българският език. Аргументът "Език свещен на моите деди" на Иван Вазов е аргумент в оцеляването ни в исторически план. В глобализиращия се свят ние като малък народ нямаме право на никакви рискове. Затова е наложително парламентът да се съсредоточи върху "Закона за българския език".

И още нещо - огромни трябва да са нашите усилия за потискането на агресията, която има много сериозни проявления в днешния човек. Тя е явният и скрит враг на святото.

От Библията идва изразът "Светая светих". Това е част от Йерусалимския храм, където е можел да влиза първосвещеник само веднъж в годината. Така че, нека не произвеждаме повече свети неща, отколкото можем да понесем.

Според Любомир Левчев святостта би трябвало да бъде нещо дълбоко, интимно и същевременно нещо, което се изповядва от общността. Майката, наречена от Багряна "Вечната и Святата", "Езикът свещен на Вазов" и Учителят. Защото основателите на религии са наричани Учители. И, разбира се, светлата памет на предците.
Писателят се съгласи, че националните светини не се подчиняват на закона за частната собственост. Той визира не само примера с

гроба на Вапцаров

но и с факта, че всъщност никой не знае къде почиват костите на повечето от великите българи.

Академик Христо Недялков, диригент на "Детския радиохор" при БНР, бе най-кратък, но най-емоционален: "За мен детето е свято. Ето тук една изрезка от статия във вестник "Стандарт" от 1 юни 1999 г. Тогава журналистът бе направил много тъжна констатация, която, уви, и до днес съществува: "Децата са като слънца, да се чудиш как от такова природно чудо може да стане толкова несъвършено нещо, каквото сме ние - възрастните".

Той се съгласи с Левчев, че не само не знаем къде са гробовете на заслужилите българи, но и когато ги знаем, не ги пазим. И даде пример с родното си Дряново и родната къща на Уста Кольо Фичето, от която никой не се интересува.
Мая Вапцарова потърси причини за днешната бездуховност в това, че културата е подчинена на сензацията. За нея най-святото нещо е човекът, защото той търси други светове. И нека се замислим защо нашите младежи тръгват по света да търсят тези други светове.

Най-рязък бе шефът на издателство "Захарий Стоянов" Иван Гранитски, който бе категоричен, че в резултат на всеобщия обществен разпад, започнал от 1989 година, днес за българина няма нищо свято. И че само след още десетина години новото поколение българи няма да има критерии за това

кое е добро и кое лошо

Определени външни сили се стремят да обърнат на 180 градуса цялата ни история, превръщайки черното в бяло и бялото в черно.
Дискусията приключи с изказването на министър Стефан Данаилов. Той всъщност обяви, че тя продължава. "Следващия път ще ви донеса за размишление различни цифри от броя на посещенията в музеите и другите културни институции и ще можем на тази база да разсъждаваме по-конкретно за това кое е свято за българина". Освен това той предложи да се проведе анкета сред обществото, за да се разбере какво всъщност мислят хората. Главният редактор на вестник "Стандарт" Славка Бозукова подкрепи идеята дискусията да продължи и подчерта необходимостта от изграждане на пантеон на светите личности на България. Друга нейна идея, която бе приета от участниците в дискусията, бе през юни да бъдат поканени на подобен дебат на тема "Що е свято?" и представителите на основните политически сили.

Като домакин шефът на НДК Христо Друмев предложи зала "Мати" да се превърне във виенското кафе "Централ": "Там то е институция, в която се събират видни австрийски интелектуалци, за да обсъждат актуални проблеми както на страната, така и в глобален аспект".

Константин Събчев
Людмила Първанова