Официално в разширения Европейски съюз всичките 27 членки би трябвало да се придържат към върховенството на закона и към европейските ценности. Но дали някой вярва, че българските съдии
са толкова решени да се справят с организираната престъпност, както шведските им колеги? Този въпрос се задава в статия в британското списание "Икономист" под заглавие "Вярвай ми".

След 2001 г. в България са извършени 120 поръчкови убийства и нито едно от тях не е разкрито, добавя списанието.

В статията се припомня, че това лято Европейската комисия ще публикува докладите си за съдебните системи в Бълария и Румъния, които са на "изпитателен срок" до края на 2009 г. Междинните доклади не бяха добри. България според комисията не показа убедителни успехи в битката с корупцията на висшите етажи на властта и с организираната престъпност. Комисията вече спря десетки милиони евро финансиране за България от опасения за злоупотреби, припомня списанието. Ако не бъде констатирана сериозна промяна, следващият доклад може да препоръча замразяване на милиарди евро. ЕС може също да отмени валидността на съдебните решения в България и Румъния за целия Европейски съюз. Това би било сериозна санкция, но малцина очакват да се стигне до нея, допълва списанието.
   
Европейски служители признават противоречието в това да искат от хората в ЕС да имат доверие на новите страни членки, като едновременно публикуват за тях унищожителни доклади. Те обаче предупреждават, че няма да има полза от снемане на доверието. Корумпираните съдии само ще се присмеят, а реформаторите, които се опитват да променят системата, ще загубят подкрепа.
   
В статията се разсъждава дали не е било прибързано разширяването на ЕС със страните от бившия източен блок. Заключението за България и Румъния е, че ако съюзът беше изчакал няколко години, нещата нямаше да са по-добре. Цитиран е еврослужител, че единствената надежда е младото поколение.
Реформаторите в това младо поколение се нуждаят от защита, както заради собствените им страни, така и заради Европа като цяло. Поглед към останалата част от Западните Балкани подсказва, че това става по-лесно вътре в ЕС, отколкото извън него, се казва в статията.