София

Аулата на Софийския университет се пръсна по шевовете заради писателя Димитър Динев. Българинът, който живее в Австрия от 18 години и пише на немски, чете свои нови разкази на двата езика пред студенти филолози и ученици.

"Сърцата ни туптят по един и същи начин", бе нарекъл авторът литературната вечер, организирана със съдействието на австрийското посолство в София. "Не обичам немската литература, но съм изчел всички ваши книги", каза младеж и закова Динев с въпрос, от който стана ясно, че познава творчеството му в детайли.

Последваха лавина от любопитни и дори екстравагантни питания като например какъв символ е мравката в току-що прочетения текст. "Моите герои са емигранти, но темите ми са общочовешки и вероятно за това достигат до различна публика. Пиша за Пловдив и Виена - градовете, които най-добре познавам, и виждам мисията си и в това да пренеса част от българската култура в немскоезичната среда. Страдал съм от невежеството на новите си съграждани, незнаещи дори къде се намира България. Сега българите, които идват на моите четения, се гордеят с успехите ми", каза Динев.

После дълго раздава автографи на десетките млади хора.

Българинът е от най-търсените и продавани автори в Германия и Австрия. Стилът "Димитър Динев" се изучава в немските училища, а сп. "Шпигел" го определя като "литературното откритие на последните години". След романа "Ангелски езици" (Engelszungen), който става една от литературните сензации на 2003-та, в бестселър се превръща и сборникът му с разкази "Светлина над главата" (Ein Licht uber dem Kopf).

Критиците, когато говорят за него, правят аналогия дори с Елиас Канети. "Лаконичният му, но същевременно поетичен слог не може да остане незабелязан, защото дава на безотечествениците нов език и ни въвлича в свят, който не можем да забравим. Той пише образна и пластична белетристика направо на немски, с тънкия усет на чужденец в езика, който не му е матерен, и с малко думи, но с много хумор", написа немската преса. Вече няколко пиеси на Димитър Динев се играят във виенския "Бургтеатър".

Искра Крапачева