Ал Пачино притежава тройна корона - "Оскар", "Еми" и "Тони". Той е сред титаните на Холивуд, които рядко дават интервюта. "За да остана в съзнанието на хората само с ролите си", мотивира се мегаактьорът. Само най-големите като Лари Кинг и Дейвид Летерман са имали щастието да му задават въпроси лично.

Преди седмица Пачино получи награда "Марк Аврелий" за цялостно творчество на фестивала в Рим и се разприказва пред европейски и щатски медии.

- Ал, какво е усещането да те обявят за корифей?
- Чувството е много странно. Човек винаги гледа напред, вперил поглед в това, което му предстои. Изведнъж обаче пред него се изправя целият му досегашен живот с всичко, което е постигнал. Не го препоръчвам на никого. Доста е страшничко.
- Мислиш ли, че си роден за актьор?
- Да. Играя, за да усещам, че съм жив.
- Страхуваш ли се от провал?
- О, не, в никакъв случай. Мой приятел казваше: "Човек е толкова голям, колкото рисковете, които поема." Всеки трябва да се движи по ръба - това му дава жизнена енергия. Да се възползва от предизвикателствата. Подходяща роля или работа понякога може да не дойде с години. Затова са провокациите. Дори и да не се получи. Една от сентенциите на моя учител Лий Страсбърг е "Всеки се учи най-много от провалите си".
- Събрахте се отново с Робърт де Ниро за "Праведно убийство". Как се случи?
- Сред продуцентите на филма има наш общ приятел. Докато се чудели

кой да изиграе другото ченге

той казал: "Абе, защо не питаме Ал иска ли да го направи." Хареса ми и това е.
- Когато четеш сценарий, какво търсиш в него? Какво те възбужда за ролята?
- Всъщност много рядко чета текстовете предварително. Не обичам да прелиствам сценарии. Обикновено ги давам на приятел, с когото сме учили заедно актьорско майсторство. Имам му пълно доверие. Чак когато той ми каже, че историята е много хубава и ми обясни защо, приемам ангажимента. Най-добре се получава, когато се съберем много актьори и всеки пречупи ролята през душата си. Така преди години трябваше да коментираме сценарий с Джулия Робъртс. Тя все още беше абсолютно начинаеща. Но образът нещо не ми допадна и го отказах.

Филмът се казва "Хубава жена"

Не съжалявам. Получи се наистина чудесна творба, но не се виждах вътре. Докато четяхме, се удивих колко добра е Джулия. Веднага разбрах, че ще стане много известна.
- Харесваш ли героите си убийци?
- О, да! Тони Монтана от "Белязания" беше удивителен. Това е все едно да рисуваш. Картината ти може да излезе мрачна и потискаща, но си вложил част от себе си в нея.
- С кого ти е било най-приятно да работиш?
- Понякога е много досадно, че трябва да ставаш призори, а след това може да се наложи цял ден да чакаш, докато другите снимат. С колегите от "Кръстникът" обаче бе наистина приятно изживяване. Джони Деп и Шон Пен също са чудесни момчета.

Джони е луд, страхотен е

Докато работехме в "Тони Браско", зад камерите цареше денонощен купон. Понякога извън кадър е най-забавно.
- Има ли някой, с когото не си работил досега, а страшно много ти се иска?
- Уди Алън, разбира се. Винаги съм казвал, че мога да бъда и много смешен на екрана. Никой обаче не иска да ми повярва. Ще бъде истинска лудост от страна на Уди, ако ме покани за някоя от неговите комедии.
- Кога разбра, че искаш да играеш?
- Като малък ми се налагаше да стоя по цял ден сам, защото майка ми работеше много. Затова не пропусках да отида на кино. На следващата сутрин изигравах всички персонажи, които бях гледал предишната вечер. Всъщност винаги съм бил много срамежлив. Странно се получава при актьорите - те са крайни екстроверти или интроверти. Много обичах да пресъздавам момент от Lost weekend, излязъл през 1945 година. Човекът умираше и аз се опитвах с цялата си възможна енергия да го изиграя възможно най-реално. Когато ни идваха гости, майка ми ме караше да го правя. Те все ми се смееха. А аз не разбирах защо, след като бях толкова отдаден, за да умра истински. Тогава бях на 5 години.
- Когато се сетиш за майка си, какво е първото нещо, което изплува в съзнанието ти?
- Почина млада. Бях много малък, когато се случи. Тя е причината аз да бъда тук сега. Това е всичко, което мога да кажа.
- Започнал си в театъра. Коя е първата ти роля на сцената?
- В пиеса на Стриндберг. Получи се добре. Беше като освобождение за мен. В театъра можеш да правиш неща, които не са ти разрешени в живота. Там горе, под прожекторите, като че ли имаш лиценз.
- Къде живееше в онези времена?
- Вечер

спях на сцената

на която играех през деня. Като нямахме репетиции, четях руските класици. Работех каквото намерех. Хубав и тежък период.
- Една от легендите, които се носят за първата част на "Кръстникът", е колко голяма е била съпротивата на студиото точно ти да играеш ролята на Майкъл Корлеоне. Защо?
- Според тях не съм бил подходящ типаж за ролята. Когато Франсис Форд Копола ми се обади, си помислих, че се е побъркал. Имаше толкова известни и добри актьори. Дъстин Хофман тъкмо бе направил страхотно впечатление с "Абсолвентът". Дори самият аз не бих се взел за "Кръстникът". Разбира се, в "Парамаунт" се чувстваха по същия начин. По време на снимките толкова се притеснявах да не ме сменят, че накрая дори започнах да го искам. Чудех се защо не го правят - без това нещата не се получават. Не се чувствах желан. За да играеш, ти трябва самоувереност, която по това време не идваше отникъде. По начина, по който правех сцените, никой не допускаше, че ще понеса напрежението. Бях убеден, че няма да отведа образа до крайната му точка.
Тогава Франсис направи нещо и ме спаси. Той премести сцената в ресторанта със стрелбата напред в графика, за да видят наистина какво мога. Когато я изгледаха, продуцентите се успокоиха и повече проблеми нямаше.
- Имало ли е някога преговори за "Кръстникът 4"?
- Не. Не се бях замислял. Франсис винаги има много ясна представа какво иска да каже с всеки филм. В последната част главното, което искахме да излезе, бе темата за изкуплението и необходимостта Майкъл да изповяда греховете си. Ако Франсис намери нещо, което иска да внуши отново през същите тези герои, тогава без съмнение ще има продължение.
- Ако раят съществува, какво би искал да чуеш, когато Бог те посрещне на портите?
- Репетицията започва утре в три.

Материалът подготви Владимир Сестримски