Линц, Австрия /Филип Шваб от Франс прес/
   
Австрийският град Линц, културна столица на Европа за 2009 г., си припомня в изложба, че вече е носил тази "титла": израслият в града Адолф Хитлер мечтаел да го превърне в нацисткакултурна витрина на своя хилядолетен райх.
   
"Искаме с разгръщането на празненствата да посрещнем с достойнство нацистката страница от историята ни, която бе решаваща за Линц", посочва пред АФП швейцарецът Мартин Хелер, ръководител на програмата на тържествата Линц-2009.
   
Второразреден град, линеещ край бреговете на Дунав, Линц приема пламенно възхода на Хитлер при идването му на власт в Германия през 1933 г. и аншлуса (анексията) на Австрия от Третия райх през 1938 г.
   
"Хитлер олицетворяваше за Линц огромната му надежда да се раздели със статута на малък провинциален град", припомня Биргит Киршмайр, уредник на изложбата "Линц, културна столица на
Фюрера", която ще се представя до 22 март в замъка Линц. Там Хитлер смятал да прекара старините си.
   
Роден през 1889 г. в Браунау ам Ин, близо до сегашната баварска граница, диктаторът издига в ранг "град на Фюрера" - подобно на Берлин, Хамбург, Мюнхен и Нюрнберг - Линц, индустриално градче в Северна Австрия, където живял между 10-ата и 18-та си годишнина. Нарича го heimatstadt, свой роден кът.
   
"Още в началото започва да подхранва фашистката утопия, че ще превърне градчето в културна столица на империята си", отбелязва Мартин Хелер.
   
Линц, който днес наброява по-малко от 200 000 жители, трябвало да се сдобие с престижни пътни артерии, достойна за империя опера и най-вече колосален "Фюрермузеум", който да приюти личната колекция на Хитлер от произведения на изкуството.
   
Осъществен бил само един от проектите му: внушителен мост над Дунава, наречен "Нибелунгенбрюке" ("Мостът на нибелунгите"),  за който Хитлер мечтаел от 15-годишен.
   
За сметка на това обаче Линц и районът доста бързо се сдобили с най-модерно промишлено предприятие - металургичния комплекс на заводите "Херман Гьоринг" (днес  "Фьост Алпине"), както и с архипелаг от лагери на смъртта начело с Маутхаузен, в който намират смъртта си около 100 000 депортирани.
   
Въпреки културните амбиции за "неговия" град, именно по-горе споменатите проекти са имали истински приоритет, подчертава Киршмайр.
   
Хитлер обаче вярвал докрай в химерата си: дни преди самоубийството си през април 1945 г. той все още съзерцавал на дъното на берлинския си бункер макет на Линц от неговите мечти, а в завещанието си доверил, че "най-голямото му желание" било да бъде построен "Фюрермузеум".
   
Йозеф Пюрингер, губернатор на провинция Горна Австрия, чийто главен град е Линц, увери, че никой няма да пролее и сълза по неосъществените проекти на диктатора.
   
Миналото обаче продължава да тегне над града: през лятото общината изтегли светкавично статуя на Афродита от общински парк, след като стана ясно, че тя била "личен подарък" за града от Хитлер.
   
Гражданите на Линц, впрочем, продължават да настояват за издирване и връщане на две картини на Климт и Нолде, за които се предполага, че са откраднати от нацистите.
   
"Не искаме да скриваме миналото, но Линц-2009 е също и преди  всичко поглед към бъдещето", казва Хелер, който има лично участие в проект за мемориал на Холокоста в Дранси, Франция.
   
Австрийският град, който дели статута на европейска културна столица за 2009 г. с литовския Вилнюс, ще предложи през годината десетки културни събития, главно в сътрудничество с видеоарт фестивала Арс Електроника (Ars Electronica).