София

Свобода Бъчварова се завръща в понеделник в родината след близо две десетилетия отсъствие. Известната писателка и сценаристка на едни от най-истинските и стойностни български филми от 70-те и 80-те години на ХХ в. идва за премиерата на документалния си роман "По особено мъчителен начин".

Трилогията, издадена с клеймото на "Жанет 45", ще бъде представена в сряда от 18,30 ч в зала 8 на НДК. Божана Апостолова, собственичката на издателството, отиде чак до Бразилия, за да доведе тази рядка и достолепна жена, която живее от години там със семейството на дъщеря си Елица.

"Когато се срещнахме, и двете бяхме така развълнувани, че не можехме да кажем и дума", разказва издателката. Свобода Бъчварова завършва в Рио Кларо започнатия още през седемдесетте години документален роман в три тома. "По особено мъчителен начин" е посветен на родителите й и е една покъртителна изповед за краха на илюзиите, за нелицеприятните истини и горчилката на дългия житейски опит.

Читатели очакват с нетърпение авторката и в Карлово (23.09.), Бургас (25.09.), Варна (26.09.), Пловдив (29.09.) и в родния Благоевград (30.09.). А "Стандарт" й поднася още една приятна изненада - филмът "Мера според мера", който от утре излиза заедно с вестника, е по нейния роман "Литургия за Илинден".
Екстремен, сложен и труден е пътят, по който вече 83 години върви тази крехка физически жена. Два са въпросите, които от десетилетия терзаят непрестанно съзнанието й: "Как е могъл татко да не стигне до истината?" И пределно страшният: "Татко, защо ме излъга?"

Това разбираме от изповедния документален филм за нейния живот "По особено жесток начин", който преди две години направиха режисьорът Росен Елезов и сценаристът Владимир Ганев.
Свобода Бъчварова е родена в семейството на Тодор Ангелов-Божаната и Александра Шарланджиева, хора с леви убеждения. Заради репресиите, последвали Септемврийското въстание и Деветоюнския преврат, още през 1925 г. те емигрират във Виена, а после във Франция и Белгия.

Тежкият живот оставя завинаги отпечатък върху здравето на момиченцето. В България баща й получава задочно смъртна присъда и затова остава в Белгия. Притеснена за съдбата на детето си, майката използва обявената през 1930 г. амнистия за жените емигрантки и се завръща в България с дъщеря си. А бащата е екзекутиран по особено жесток начин от Гестапо през 1943 г. в белгийската крепост Бреендонк.

Като ученичка Свобода споделя идеите на баща си и тръгва по неговия път, заради което е арестувана. След 9 септември 1944 г. заминава за Ленинград като студентка по естетика. Там научава за сталинския терор, за страшната съдба на съветската интелигенция в онези години и за ГУЛАГ. Сблъсъкът между идеите, в които е възпитана, и реалността белязва завинаги живота й.
 
В началото на 50-те години на ХХ век Свобода се завръща в България и започва работа в културния отдел на в. "Работническо дело". Младата журналистка е душата на свободомислещ интелектуален кръг, в който участват Панчо Панчев, Иван Кирилов, Васил Джерекаров, Владимир Найденов, Радой Ралин, Добри Жотев, Блага Димитрова, Иван Радоев. Скоро обаче благосклонното отношение към културния отдел на вестника е изгубено и Свобода Бъчварова е уволнена. След година без работа е назначена в киното като редактор. И там създава и ръководи легендарния творчески колектив "Хемус".

Всички я наричат Бодка заради духовното й обгрижване към млади кинематографисти в далечните 60-те, 70-те и 80-те години на миналия век. По неин сценарий е първият български филм ("Между релсите", реж. Вили Цанков), носител на международна награда "Сребърен лъв" от фестивала във Венеция. Голяма част от евъргрийните в българското кино също са свързани с името й - или е техен сценарист, или са направени по нейни книги: "Жребият", "Опасен чар", "Не знам, не чух, не видях", "Фильо и Макензен", "Бой последен", "Спомен", "На всеки километър". Редактор е на "Авантаж", "Лачените обувки на незнайния воин", "Мъжки времена", "Козият рог", "Господин за един ден", "Няма нищо по-хубаво от лошото време", "Таралежите се раждат без бодли".

Сценарист е и на немалко документални филми.
През 1985 г. заради свободомислието си Свобода Бъчварова отново е уволнена от Българска кинематография. Но младите хора там, за които тя е като гуру, яростно протестират и тя е върната на работа. Все пак две години по-късно я уволняват окончателно. Омерзението и крахът на илюзиите й я карат да се отдаде на своеобразно отшелничество в Бразилия. Именно там тя намира утеха в Бога и постига най-после някакъв мир и равновесие със себе си. На 80-годишнината си Свобода Бъчварова стана носител на най-голямото държавно отличие, орден "Стара планина". 

Искра Крапачева