Лондон
  
Суеверията изглеждат ирационални, но са неразривно вплетени в човешкия живот. Те се дължат на ген, който прави суеверното поведение нормално, твърдят  еволюционните биолози д-р Хана Коко от Университета на Хелзинки и д-р Кевин Фостър от Харвардския университет, цитирани от британския в. "Индипендънт".
   
Повечето хора по навик стискат палци за късмет, стряскат се от появата на черна котка, чукат на дърво против уроки, вярват, че счупеното огледало носи нещастие и избягват да  минават под стълби. Според учените суеверието е вяра, че едно нещо поражда друго, дори да няма доказателства за това.
   
Животните също проявяват поведение, което говори за несъществуваща причинно-следствена връзка, казват биолозите. Например гълъбите се плашат и отлитат, когато човек плесне силно с ръце. Те са достатъчно умни, за да различат пляскането с ръце от изстрел на огнестрелно оръжие, но проявяват суеверие, за да са сигурни, че са в безопасност.
   
Фостър и Коко са създали математически модел на суеверието и са установили, че ако животните имат ген на суеверието и се държат съответно, живеят в относителна безопасност и по-успешно предават гените си на следващите поколения.
  
Експерименталният психолог от Бристолския университет проф. Брус Худ пък смята, че у хората е вроден стремежът да разберат света, а способността им да осмислят заобикалящия ги свят е същият механизъм, който поражда суеверията. Худ е съгласен с Фостър, че суеверието не е лошо нещо, защото може да помогне на човек да предава гените си.