София/Брюксел

Промените през последните години в румънската съдебна система, започнаха да дават първите резултати, които обаче все още са слаби, за това механизмът за проверка и сътрудничество трябва да бъде запазен за известно време, показва докладът на ЕК за реформата в правосъдната система в Румъния.

Европейската комисия обаче не наложи санкции на страната за разлика от България, за която се спират или замразяват близо 500 млн. евро.

Документът показва, че от приемането през февруари на
последния междинен доклад, Румъния е ускорила усилията си и
въпреки периода на политически полемики, правителството е успяло да възстанови ритъма на реформата и относителната стабилност в институционалната и законова рамка за борбата с корупцията.

По отношение на съдебната система Върховният съвет на
магистратурата (ВСМ), в качеството си на гарант на независимостта на тази система, е получил необходимите финансови и човешки ресурси, които да му позволят да поеме основните отговорности в съдебната реформа.

Докладът показва, че след период на нестабилност Румъния
е поела отново ангажимента си по отношение на съдебната
реформа, която беше стартирана, макар че успехите в напредъка са неравномерни. Подобрява се състоянието на човешките ресурси в съдебната система, но въпреки това има тежка и хронична криза за персонал в Прокуратурата към Върховния касационен съд.

Борбата с корупцията в Румъния трябва да бъде деполитизирана, а Букурещ трябва да поеме твърд ангажимент в борбата срещу корупцията на високо ниво, посочва докладът на ЕК за правосъдието в Румъния.

Същевременно Румъния трябва да създаде достъпна и адекватна система, за да предложи на гражданите си възможността да се информират във връзка със случаите на корупция.
       
"Реалните усилия от страна на местните, регионалните и
централните администрации в борбата срещу корупцията твърде
често са блокирани на политическо ниво", се посочва в доклада.

Документът показва, че мерките, които са могли да бъдат
предприети за подобряване на решаването на корупционните случаи, са били отложени, или въобще не са започнали, или пък не са постигнали реален напредък.

Докладът показва, че прокуратурата и Националната дирекция за борба с корупцията (НДБК) са постигнали добри резултати по отношение на разглеждането на делата и са започнали процедури по разследване на няколко случая, в които са замесени бивши министри и членове на парламента. Все пак, в някои случаи усилията НДБК са били възпрепятствани, тъй като парламентът не
е препоръчал започването на съдебни процедури.

"Макар че НДБК продължава да показва положителни резултати в започването на следствени процеси по случаите на корупция на високо ниво, съдебните присъди остават леки и лишени от последствия", показва докладът.

Същевременно в него се посочва, че спешни законодателни
предложения, каквито са новият Наказателен и процесуален кодекс, както и антикорупционните мерки, не се радват на достатъчно солидна подкрепа от страна на правителството.