Българската православна църква почита днес паметта на Свети пророк Илия, църковният празник е наречен от народа Илинден.

Свети Илия се тачи от всички християни като най-големия библейски пророк и заедно с Моисей - като един от двамата най-велики старозаветни мъже.

Илия е живял по времето на израилския цар Ахав. Родил се е в
град Тезвия. Името му означава "крепост Господня". Израилските
царе се покланяли на идоли и живеели нечестиво. От всички най-недостойни били Ахав и жена му. Илия отишъл при нечестивия цар и му предрекъл поради греховете суша, която продължила три години и шест месеца. Тогава Илия събрал народа, жреците и пороците на Ваал в планината Кармил. Помолил се на истинския Бог и огън паднал от небето и запалил жертвеника.

Житието на пророка представя как при смъртта му огнена клесница с огнени коне го отнесла с вихър на небето. Същия образ рисува и иконографията - Свети Илия е в позлатена небесна колесница, теглена от четири бели коня.

В християнизираните митологични представи, отразени и в  песенната традиция, при подялбата на света на Свети Илия се 
паднали "летните гръмотевици, летните трескавици".             
                                          
Според народните представи Свети Илия е господар на летните
небесни стихии и градушката. Той ходи по небето със златна
колесница и преследва ламята, която "пасе" житата. Светкавиците
са огнени стремена, които хвърля по ламята. Огънят, излизащ от
ноздрите и изпод копитата на конете му, дава дъжд и роса.

На този ден се спазва строго забраната за работа. В чест на
светеца се коли курбан от най-стария петел и се изпича погача. 
Трапезата се прекадява от най-възрастния член на семейството.
Организират се и общоселски сборове с жертвоприношение на мъжко животно - овен или вол. Общоселската трапеза се  нарежда на високо място или под вековни дъбови дървета.

Илинден е празник на кожарите, кожухарите, самарджиите и 
керемидарите.

Именници са Илия, Илиян, Илияна.