За обикновените хора няма граница между Сърбия и България

За обикновените хора няма граница между Сърбия и България | StandartNews.com

Сръбският посланик у нас Владимир Чургус е роден в Белград. Завършва право. В дипломацията има голям опит. Преди да дойде посланик в София през 2013 г. е генерален секретар на сръбското МВнР. Бил е посланик в Турция, акредитиран и за Азербайджан, министър-съветник в посолството на Сърбия и Черна гора в Хърватия. Работил е и като началник на служба „Сигурност" на МВнР и като ръководител на отдела за Босна и Херцеговина, Хърватия и Македония. В кариерата се вписват и длъжностите помощник-комисар за бежанците в Сърбия, председател на Националния комитет на УНИЦЕФ, представител на ФРЮ в ИК на УНИЦЕФ. Заемал е и редица високи административни длъжности във властта в Белград. Като посланик в София работи активно и резултатно за положително развитие на българо-сръбските връзки. Сърбия високо цени подкрепата на България за нейната евроинтеграция, подчертава посланикът.

- Ваше превъзходителство, българският премиер Бойко Борисов нарече започналото българско председателство на Съвета на ЕС "балканско". Какво конкретно може да очакват Западните Балкани в областта на евроинтеграцията през шестте месеца на ротационното председателство на България?
- Премиерът Бойко Борисов изтъкна, че българското председателство на ЕС ще бъде посветено и на балканското включване в ЕС и на укрепване на взаимното сътрудничество на регионите с цел ускоряване на процеса на присъединяването. Аз вярвам, че по време на председателството на България Балканите ще бъдат сред важните въпроси и че това ще допринесе за укрепването на интересите на страните членки на ЕС за тяхното активно включване в процеса на присъединяването.

- А конкретно за Сърбия?
- Очакванията ни са, че съгласно постигнатите резултати отварянето на новите глави в преговорите ще се постигне именно в идните шест месеца. Сърбия е твърдо решена за членството в ЕС, което според нас е приоритет и на другите балкански страни. С укрепването на взаимоотношенията в региона, както със страните членки на ЕС, така и с онези, които желаят това да стане, Сърбия се стреми към по-бързото свързване и развитие. Очакваме по време на българското председателство тези стремления на Сърбия да бъдат отбелязани и поддържани и от останалите страни членки на ЕС, защото от българската страна ние вече имаме подкрепа за това. Конкретно очакваме пълно внимание и подкрепа в ЕС на процесите на интеграциите на балканските страни в ЕС, съгласно постигнатите резултати в този процес.
България и досега даваше значителна подкрепа на Сърбия в процеса на евроинтеграцията и очакваме, че това ще продължи, показвайки и на останалите партньори в ЕС важността на интеграцията на Сърбия за региона, както и за ЕС. Очакваме и подкрепа от България в представянето на съвместните регионални проекти както в инфраструктурата, така и в енергийното и железопътното свързване, което е от значение за Европа.

- Вие сте посланик в България от четири години? Какво се промени и какво бе постигнато в българо-сръбските връзки през този период?
- През тези години Сърбия и България развиха много активно двустранното сътрудничество в редица области от енергетиката и транспорта до туризма и стопанството. Подписани бяха редица междудържавни споразумения. Политическите отношения са много добри. Съвместно даваме своя принос към сътрудничеството в региона чрез тристранните и четиристранните срещи, които станаха редовни. Това, което оценявам като значително, е фактът, че границата между двете страни като че ли я няма, когато става дума за обикновените граждани, които много повече посещават България и се наслаждават на взаимните срещи и гостоприемството. Това е потвърждение за взаимната близост и откровеност, както и на добрите съществуващи отношения.

- Напоследък се говори за проблеми на българското малцинство в граничния с България район на Сърбия, включително в здравеопазването. Какво правят властите в Сърбия за решаването им?
- Не бих нарекъл това проблеми, защото Република Сърбия е мултикултурално общество в етническия смисъл и има много добър закон за правата на националните малцинства, които са 21 на брой. Става дума за временни несъгласия в самата общност. За съжаление, граничните области между двете страни не са икономически развити в достатъчна степен, за да обезпечат по-добър стандарт на жителите. През последните години се полагат допълнителните усилия за неговото развитие и изграждането на инфраструктурата, която ще обезпечи новите инвестиции и развитието.

- Достатъчна ли е здравната защита?
- Тя е регулирана за гражданите на Сърбия, като стремежът е да се укрепва. Тъкмо към края на миналата година в Ниш бе отворен най-модерният Клинично-болничен център в Сърбия, който ще даде възможност за подобряването на здравната защита на гражданите. В него са вградени най-високите европейски стандарти за реализиране на правото на лечение. Държавата, според своите възможности, отделя значителни средства за правата на малцинствата в областта на образованието на техните езици и опазването на етническата им идентичност. Инцидентът, който неотдавна се случи и е основание за вашия въпрос, е последица от пропуска в организацията на една хуманитарна акция на самия организатор /Обединение на гражданите/. Организаторът не е уведомил съгласно закона нито компетентните органи, нито е поискал разрешение, което е предизвикало инцидента, който е в интерес на онези, на които пречи развитието на нашите добри отношения. Считам, че голямото мнозинство на нашите граждани от българското национално малцинство не се чувства по друг начин или да е застрашено по какъвто и да е начин поради своята национална принадлежност. Аз вярвам, че с икономическото развитие на целия юг на Сърбия, всички граждани ще бъдат по–доволни. Това е приоритет и стремеж на правителството на Сърбия.

- Вие сте посланик с голям опит в кариерата. Кои са плюсовете и минусите на тази отговорна професия? Как се чувствахте в България в сравнение с другите страни, където сте работили?
- Да бъда представител на своята страна е чест, но и голяма отговорност за мен. Разбира се, най-голямото удоволствие е да опознаеш другите народи и богатството на тяхната култура, обичаите и традициите, да опознаеш нови страни, да се наслаждаваш на тяхната природа, както и да се сдобиеш с нови приятели за цял живот, да опознаеш и да разбереш различното разбиране на действителността, религията или изкуството е също удоволствие. Защото така човек разширява своя кръгозор, както е удоволствие да запознаеш и другите с културата и традицията на своята страна и нейните възгледи за бъдещето.

- А какви са трудностите в дипломацията?
- В тази работа най-тежко е да се елиминират съществуващите предразсъдъци и недоверието, съществуващо във всички страни по редица въпроси. Поради това е необходимо открито да се разговаря за разликите, с цел те да се преодолеят. Мисля, че винаги трябва положително да се подхожда към другите и да се намира онова, което ни сближава. Изграждане на доверието и намирането на всичко онова, което съвместно можем да постигнем, да представиш страната от която идваш по подходящ начин, е от голямо значение и се изисква много отговорен подход.

- В България как се чувствахте?
- В България се чувствам в много отношения, както у дома. Манталитетът е същият, критичността към редица неща е идентична, народът е близък, ако си и ти такъв към него. Единствената ми трудност е, че като пушач винаги трябва да седя в градината на ресторантите и хотелите. Но какво да правя, проблемът е в мен, а не в закона ви, въпреки че тук се поставя и въпроса на човешките права на пушача. Но това ми се случвало и в предишните ми мандати. Тук съм при комшиите. Те винаги са готови да скочат и да помогнат, но също и да критикуват, когато, макар и рядко, погрешно паркирам колата. Като цяло, всичко е много близко. Не мога да кажа, че в предишните ми мандати не е било приятно, беше ми приятно. Защото съм се запознавал с нови неща, но сега на края на кариерата, все пак ми е приятно да се чувствам като у дома.

- Същото ли е и отношението на вашата съпруга и на децата ви към България?
- Весна има много приятелки, с които общува и те не са част от дипломатическото общуване. Видно е, че и тя не се чувства тук като чужденка. Синът ми завърши тук средно училище. Има много приятели, с които продължава да поддържа връзка. Сега е студент в Белград, но често идва в София на гости. Но когато е тук ние почти не го виждаме. Все е с приятели. Приятелката му също обикна София. Така че е ясно - България е част от нашия живот, не само сега, а и утре, когато се върнем вкъщи.

- Приключвайки дипломатическия си мандат в София, с какво най-вече ще запомните страната ни и българите?
- С това, че добре си сътрудничихме, да кажа по комшийски, че съм се сдобил с много приятели, с които за много неща мислим по същия начин. Ще се сещам за прекрасната природа и гостоприемността ви, за паркове, с които София се гордее, и в които съм се разхождал и наслаждавал с нашите кученца. Ще се сещам и за трудните моменти по време на големите наводнения в Сърбия, когато в началото на моя мандат наистина опознах българите като хора с голямо сърце и грижовни комшии. Ще запомня дядовците и бабичките, които заделяха от своите скромни пенсийки за помощ на пострадалите от наводненията съседи. Нашето посолство беше препълнено с помощта, дадена от сърце. Това не може да се забрави!

- Сръбските напитки и храна се ценят високо от все повече посещаващи Сърбия чужденци. Вие и семейството ви харесвате ли българската кухня?
- Аз идвам от Сърбия, където е традиция добре да се яде и още по-добре с това и да се пие. Затова трябва да призная, че моите критерии са високи. Но и тук те не бяха застрашени, защото българската баница е отлична, както и сръбския бюрек, печеното месо, когато е българско, е същото, както и онова в Сърбия. Въпреки някои малки разлики, и двете кухни са отлични и можем да се гордеем с тях. Заговорим ли за питиета, имате отлични вина, между най-добрите в Европа.

- Като завършек на нашия разговор - как виждате бъдещето на българо-сръбските отношения?
- Много положително гледам на развитието на нашите отношения, които с годините стават все по - силни и по - близки. Може би и най - близки в по-новата история. Мисля, че от исторически опит научихме, че само заедно сме по-силни от интересите на другите и че само нашето взаимно разбирателство и близостта като съседи и народи са основата на съвместната ни сила в бъдещето. Вярвам, че в бъдеще нашите отношения ще бъдат пример за другите народи. Това се потвърждава и от хилядите наши съграждани, които взаимно се посещават и заедно прекарват празниците едни при други, като най-добри комшии и приятели, като у дома.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Автор Спорт
Коментирай