Д-р Мариус Калигарис е водещ експерт по Турция, съветник е в Института за изследване на мира и регулирането на конфликти към австрийската Военна академия. В продължение на дълги години е бил на дипломатическа работа в Близкия изток и Югоизточна Европа, в т.ч. посланик в Анкара и Рияд.
- Господин Калигарис, какво наложи парламентарните и президентски избори в Турция да бъдат изтеглени с година и половина напред?
- Причината да бъдат насрочени за юни тази година вместо за ноември 2019 г. виждам във влошаващата се икономическа ситуация в Турция-ръст на инфлацията над 12%, оскъпяване на вноса, ръст на цените, липса на чуждестранни и вътрешни инвестиции, намаляване на работните места. Тази негативна тенденция ще продължава да се засилва още повече, за това Ердоган и гравитиращите около него партии предпочитат да избързат докато все още не са загубили съвсем благоразположението на избирателите.
- Как оценявате политическата обстановка в страната преди изборите?
- Днес предпоставките са доста по-различни в сравнение с последните избори. На политическата сцена се появи една нова партия - т.н. "Добра партия" (ДП) начело с бившата министърка на вътрешните работи Мерал Акшенер, която по принцип идва от националистическия лагер и е считана за твърдолинейна. Народно-републиканската партия (НРП) издигна за свой кандидат не шефа на партията, който е твърде безличен, а по-популярния Мухарем Индже.
- Какви са шансовете на отделните партии и лидери?
- Резултатите от проучванията на общественото мнение са доста противоречиви. Проправителствените медии и агенции твърдят, че Ердоган ще спечели още на първия тур. Малкото опозиционни източници сочат, че няма да успее да събере абсолютно мнозинство.
Най-интересен е анализът на вестник "Хюриет", според който всички проучвания допускат една съществена грешка. Те не отчитат факта, че Ердоган неотдавна проведе референдум за засилване на президентските пълномощия. Но референдумът показа, че силите на поддръжниците и на противниците бяха почти равни. В големите градове като Анкара и Истанбул противниците имаха надмощие. От тук изводът, че ако Ердоган не беше упорствал за разширяване на правомощията, днес неговият шанс би бил значително по-голям както на президентските, така и на парламентарните избори. Референдумът от миналата година може тази година да се превърне в автогол, като се има пред вид започналия спад на популярността му.
- Как би могъл да изглежда един евентуален втори тур?
- Големият въпрос е кой от другите кандидати ще бъде втори на първия тур? Индже от НРП или Акшенер от ДП? Не бива да подценяваме и възможностите на прокюрдската Демократическа партия, която обяви, че вероятно ще подкрепи Акшенер. Това означава, че вече е налице ситуация с две големи неизвестни.
Ако се стигне до втори тур може да стане така, че всички натрупани негативи срещу Ердоган да се излеят в нещо като "сега имаме възможност да се отървем от него!" Не бих се обзаложил, но не го изключвам. Картината се усложнява и изглежда така: първо - ще се стигне ли до втори тур? Второ - ако да, то кой от двамата? Трето- ще може ли Ердоган да спечели втория тур? Четвърто- ще успее ли кюрдската партия да влезе в парламента?
Четири неизвестни, за които никой в момента не е в състояние да направи що-годе надеждна прогноза.
- Ако Ердоган бъде преизбран и ако неговата коалиция получи абсолютно мнозинство, какво ще бъде според Вас политическото развитие на страната през следващите години?
- Ако бъде преизбран, това за него би означавало, че избирателите потвърждават досегашния му курс. Би могло да се очаква засилване на националистическата му и анти-западна политика, в т.ч. по-нататъшно отдалечаване от ЕС. Но ако получи предупреждение от избирателите, може да се очаква известна предпазливост и омекотяване на противопоставянето. Днес той се опитва да прехвърли изцяло вината за икономическия спад върху заговора на Запада срещу Турция. За сега това все още минава, такъв е манталитетът на турското население, но не се знае до кога - инфлацията продължава да расте, цените също.
- Като че ли напоследък Турция е доста пасивна в настояването си за членство в ЕС?
- Тази пасивност е взаимна. И двете страни, Турция и ЕС, въпреки че не го казват на глас, са наясно, че в обозримо бъдеще не може да става дума за членство в ЕС. Въпросът е кой пръв ще дръпне шалтера. Кой ще каже пръв- прекратяваме преговорите. Като цяло и двете страни ги задоволява привилегированото партньорство, бих казал за Турция то е дори по-изгодно от пълното членство, което изисква делегиране на част от турския суверенитет на Брюксел и орязване на част от току-що увеличените правомощия на президента. Убеден съм, че ако един ден се стигне до сериозни преговори турското ръководство само ще се отдръпне и ще каже: това не е работа за нас!
- Искате да кажете, че от сега нататък членството на Турция в ЕС отпада като тема?
- Това вече отдавна го знаят всички политически кръгове в страната. Не бива да подценяваме и факта, че последните години привлекателността и авторитета на ЕС силно намаляха и илюзията се разпръсква. Дали и кога нещата между ЕС и Турция отново ще станат както преди е трудно да се предвиди. Ако изхождаме от опита от последните 10 години, съпротивата от страна на отделни страни-членки на ЕС е огромна. Освен това, днес проблемите на ЕС са други, Турция вече не е интересна както по-рано, тя вече не е онази икономически стабилна страна, не е вече и заплаха заради вълната от бежанци, която трябваше да бъде овладяна и прекратена с нейна помощ. А в Турция основният проблем и приоритет на турското ръководство през последните години бе борбата срещу Гюлен и неговите привърженици, срещу "заговора, спонсориран от Запада". За Турция напоследък, с изключение на Сирия, външната политика загуби своето значение.
- Да речем, въпреки че е малко вероятно, но Ердоган загуби изборите?
- При всички случаи, неговата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) ще остане с най-много гласове в парламента. Предполагам, че новият президент или президентка няма така ревностно да прилагат по-широките президентски пълномощия от референдума, а също така няма да бъдат така остри в отношенията си с ЕС.Но има една подробност. Ако ПСР получи абсолютно мнозинство, но Ердоган не стане президент, тогава вътрешнополитическата ситуация в страната няма да е лесна, ще следва конфликт след конфликт. Ако обаче ПСР не успее да получи абсолютно мнозинство, то тогава ситуацията ще е малко по-лека. Президентът няма да има толкова силна опозиция в парламента.
- Как влияе на предизборната борба намесата на Турция в Сирия?
- Сирийската тема винаги се подчертава много силно - Ердоган твърди, че борбата срещу кюрдите е много успешна в резултат на нападенията на турската армия срещу кюрди в северен Ирак, в Сирия и на други места. Дали това може да омае достатъчно силно избирателите? Донякъде да, но не бива да надценяваме ролята на сирийския конфликт върху вътрешнополитическите процеси в страната. Според мен негативното икономическо развитие много повече ги притеснява, отколкото Сирия. В крайна сметка, който и да вземе властта в страната, взаимоотношенията с ЕС и преговорите за евентуално членство няма да станат по-благоприятни.
- Как се отнасят турските гастарбайтери в Австрия към процесите в Турция, към предизборната борба?
- Без особено съпричастие и вълнение. Неголяма част от тях изпитват определени националистични чувства, но е трудно да се прецени каква част от тях са привърженици на Ердоган. Вероятно и поради това, че техните основни жизнени интереси са в Австрия, а не в Турция и за тях нещата там са периферни. Също така, едва ли засилването на ислямския фактор в Турция се посреща с особен ентусиазъм от болшинството турци, работещи и живеещи в Европа. От друга страна, у турците, за разлика от много други национални групи, винаги е налице една по-силно изразена двойна лоялност - от една страна, към страната домакин, от друга страна, към Турция, дори и да са се отказали от турското гражданство и да са приели австрийското. Тези чувства се опитват да използват и манипулират турските политици и проповедници, за да си докарат по някой и друг глас в повече. Друг е въпросът, колко от хората ще отидат да гласуват, колко от бюлетините ще бъдат действителни, колко от действителните ще са за Ердоган и въобще как ще се извърши преброяването. Не вярвам всичко това да има особено влияние върху крайните резултати от изборите. Но така или иначе, предстоящите избори се очертават да бъдат особено интересни и изпълнени с много неизвестни.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
