Ники Кънчев от доста години е от най-известните журналисти, радио и телевизионни водещи. Ето какво споделя той за професията и за това как в нея могат да попаднат случайни хора, тръгнали на лов за бърза и евтина слава.
- Ники, гледаш ли "Стани богат" по БНТ - как се чувстваш като негов зрител, а не водещ?
- Когато успявам - го гледам. Имаше много интересен въпрос „Какъв е Мохамед Салах и защо за него са гласували над 1 милион души в родния му Египет, за да стане президент на последните избори?" Реално това беше наказателен наговорен вот - хората са зачерквали имената на останалите кандидати и са добавяли отдолу на бюлетината името на футболиста на „Ливърпул" Салах. Въпреки че избраният Абдел Фатах ас Сиси си спечели с убедителните 96,6 отгоре процента. Нещо подобно се беше и у нас случило със Светльо Витков от „Хиподил". Най-интересното обаче беше това, че играчът, който не знаеше верния отговор, поиска жокер „Помощ от публиката".
Там някой гласува за „Дюнерджия от Кайро" и после всички във фейсбук и особено спортните медии го осмяха. Този отговор за дюнерджията обаче не е далеч от истината - точно този отговор би дал и великият треньор Жозе Моуриньо, защото Мо Салах беше играч на моя любим „Челси" и тогава треньорът ни Моу натири Мо като обикновен дюнерджия от Кайро и сега същият изгонен от нас играч, играе превъзходно за „Ливърпул".
- Как би ти харесало да те помнят хората - като мистър Биг брадър или като мистър Стани богат?
- Харесва ми да ме помнят като добър водещ, човек с реакция и чувство за импровизация, като човек, през които минават емоциите на случващото се у играча или съквартиранта. Да ме помнят просто като Ники Кънчев. Водил съм много предавания по телевизията и радиото. Много от тях вече ги няма: „Да ти паднат 100 000", „Ники Кънчев под наем", водил съм еднократно сутрешния блок на Нова заедно с Миа Сантова. Телевизионният бизнес не е къс спринт, а маратонско бягане. Трябва отдаденост, търпение, но и страст и енергия. Трябва „да вдигаш" нонстоп и собственото си ниво....
- Минал си през различни журналистически упражнения" Коя е медията, допринесла най-много за твоето развитие в професията?
- По-скоро бих те контрирал, че един журналист се изгражда сам по пътя си, а медията му помога за това. Всяка от тези журналистики, визирам писането на пищещата машина преди, сега на компютъра, говоренето зад микрофона, показването по телевизията, си има свои специфики, които трябва да овладееш. Трите жанра са много важни, те са Светата тройца на Журналистиката. Много хора плюят по журналистиката сега, други я мислят за лесна и достъпна професия - от тези „кво пък толкова". Реално след промените и заради бума на нови медии и сайтове всеки, който поиска, стана журналист, редактор, новинар, лице. Но, скъпи колеги, уважаема аудитория, това че те дават по телевизията или пишеш отзив за мача ЦСКА-Левски, далеч не те прави журналист. Трябват години натрупвания, архив, трябва усет как да напишеш статия, от какъв ъгъл да представиш госта си на интервюто. Трябва и сериозна доза психология - да не обидиш госта, но пък и да не трепериш като амеба пред него. Благодаря на „Студентска трибуна" и първия ми редактор Иван Греченлиев, който съзря нещо в мен - ощипаният студент, който потропваше нервно с крак в стаята му - и започна да ми дава различни теми за писане. Благодаря на Валентин Панайотов от „Народна младеж", на Ивайло Диманов от „Пулс", на Димитър Димков от „Поглед", които още през 80-те години на миналия век съзряха потенциала ми. После, разбира се, на любимото Дарик радио, където се развих, срещата ми с Нико Тупарев, годините в Нова телевизия. Реално стартът на „Стани богат" по Нова и първите издания „Биг брадър" съвпаднаха с получаването на националния лиценз, с превръщането й от регионална софийска в национална.
- Кой най-много повлия на твоето развитие?
- О, това определено е майка ми Пенка. Тя е много устата и емоционална, даже в повече. Татко, Бог да го прости, пък беше много дисциплиниран и строг, от него взех други неща. Даниела също ми е повлияла, даже превъзпитала. Взимам дори и от Мари София сега, уча се от нея постоянно да съм любопитен. Защото зад всичко – филм, сериал, новина, герой, футболен мач, житейска драма, сграда - стои някой с историята му, с идеите му. Имам много приятели, от които „крада" занаята и въобще отношението към телевизионния бизнес – Нико Тупарев, Сашо Жеков, Ивайло Нойзи Цветков, Ники Николов, Радо Тушев, Мая Маргоевска, Мира Бакърджиева. С Любо Нейков също сме много близки.
- Водиш неповторимо шоу в Дарик радио. Чувстваш ли се на Изток от рая с факта, че лицето ти не се вижда и можеш да се отпуснеш?
- Позна. В Дарик си позволявам повече игра на думи, бъзици, майтапи, стрели по събеседниците, а и те по мен съответно. Телевизията „вдървява" доста положението и хората.
- Кои са най-грандиозните ти гости в Дарик?
- Много са! Говорил съм по телефона с Джеймс Хетфийлд от „Металика", пускал съм интервю с Джон Бон Джови. От българските величия абсолютно на всички съм свалял шапка и звезди в студиото ми – от Лили Иванова /която проявява страхотно чувство за хумор/ до „Щурците", Дони и Момчил, Слави и всички останали пораснали и не момчета и момичета. Идвали са и са тръгвали щастливи след срещата с мен, Бог да ги прости, и Емил Димитров, Чочо Владовски, Вили Кавалджиев, Пеци Гюзелев. Не звезди, а съзвездия.
Всяко гостуване на Елин Рахнев е празник за мен, на Димана Йорданова, на Росен Карамфилов. Много обичам и големите ни спортни шампиони. Една от последните ми срещи беше с холивудския актьор Дейвид Харбър, който играе в доста филми, звезда е в сериала Stranger things на „Нетфликс", а през 2019-а му предстои огромен успех с новата версия на „Хелбой", който той снима тук. Остави ми мейла и инстаграма си, за да поддържаме връзка.
- Срещал си десетки знаменитости от музикалния бизнес. С коя от тях би желал да направиш околосветско пътешествие?
- Може би с Ник Мейсън от „Пинк Флойд". Бях му нещо като гид за трите дни в България през 2006-а, когато дойде, за да представи книгата си „Пинк Флойд – поглед отвътре". Много мъдър човек, много точни оценки даваше на прима виста за ситуацията тук, за местните ни „звезди и звездички". Ник е колекционер на стари автомобили и ще обикаляме с неговите коли.
- Комплименти за твоята благотворителност - за аутисти, недоносени деца, малчугани със синдрома на Даун...
- Правя го, защото се поставям на мястото на майките и бащите на тези деца, чийто живот се превръща според едни в Благословия, според друг в Затвор. Битката тук е Война. Не е за един ден, не е за един апарат, с който да помогнем, не е за едни пари, които да дарим. Трябва да сме близо до тях постоянно под различни форми. Кой както може. Въпрос на личен избор.
- Много хора злоупотребяват в цитирането на Библията, но кой е твоят личен цитат от нея?
- Обожавам и цитирам пред себе си тези думи от Библията, които могат да служат и за собствено кредо и оправдание в живота, да са като пътеводна светлина - като "Ходи с мъдрите и ще станеш мъдър". Любима ми е „Не се радвай, когато падне неприятелят ти", защото учи на достойнство, на респект към „противника". Продължавам да се изумявам на масовите реакции в социалните мрежи, когато „някой падне".
- Какъв смяташ, че ще бъде Вип брадър 2018? Предположения за звездни участници?
- Ще бъде поредният забележителен сезон. През 2017-а наистина вдигнахме ужасяващо много летвата с красивата история на Алекс и Дани Петканови и всичко, което им се случи. Първоначално мислехме да разкажем и покажем как и защо хората се разделят, как го правят – цивилизовано или не, но после двамата ни изненадаха и нещата стигнаха до сватба. Още хора ме спират и разпитват. Кастингът, както винаги, е в ръцете на продуцентите, те си знаят работата и я вършат повече от отлично вече 12 години.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
