„Радвам се, че хората у нас силно подкрепят Европейския съюз и се интересуват от въпросите, които стоят пред ЕС. Това е един от ефектите на ротационното председателство на Съюза." Това изказване на естонски социолог е част от обобщението след края на председателството на Естония и извършено проучване на нагласите към него. В първите дни на българското председателство се питаме как ли би изглеждала подобна равносметка в последните дни на юли 2018 г. И най-важният въпрос е: ще настъпи ли дългоочакваното де-провинциализиране на европейската ни политика?
Председателството на Съвета на ЕС безспорно е шанс Европа да научи нещо за България отвъд клишето за най-бедната и корумпирана страна-членка. Отвъд споровете „за" или „против" мускалчетата и обърнатото назад към миналото маркетиране на страната ни, основна роля за образа на България ще играят българските институции, управляващите политици и държавните служители.
Същевременно изследване на Европейския съвет за външна политика, посветено на способността и желанието на страните-членки да се коалират помежду си, показва, че България е последна като възможен търсен партньор, а и по отзивчивост към запитвания за общи позиции с други страни-членки. Страната е и предпоследна от 28-те по свързаност с останалите, когато става въпрос за търсене на общи интереси. Как ще действа България като ротационен председател – дали като обединител в името на европейско съгласие, или като пасивен наблюдател, който на практика ще подпомогне задълбочаването на разломите в ЕС от това ще зависи и как по-нататък ще гледат на страната.
Проучване на общественото мнение, представено от „Алфа рисърч" през месец ноември, показва, че българските граждани ясно разбират основните проблеми пред Съюза: сигурността (в нейното външно измерение), миграцията, отношенията с Русия. И ако сравним техните отговори с тези отпреди 10 години, при влизането на страната в ЕС, не можем да не забележим, че днес предизвикателствата са основно външнополитически. Освен че идентифицират темите, българите смятат, че имат достатъчно влияние в ЕС, за да участват в подредбата на дневния му ред. Според изследване на Евробарометър от миналия месец 46% заявяват, че техният глас има значение в ЕС – което е малко над средното за Съюза.
И така в центъра на следващите месеци ще бъде способността на българските представители да отговорят адекватно на проблемите и очакванията на гражданите.
Какви ще са основните въпроси, по които България ще може, а и ще трябва да има позиция и да търси консенсуси?
Задача 1: Единство пред популистката (и руската) заплаха. Ако изминалата 2017 г. беше година на надеждите за появата на нов хоризонт пред Европа, то 2018-та трябва да стане годината на тяхната реализация.
Продължаващият икономически подем в цяла Европа задава оптимистичен тон, но опасностите далеч не са в миналото. Популистите спечелиха в Австрия и Чехия, а през тази година ще имат големи шансове и на изборите в Италия. В Германия около една пета от Бундестага се състои от крайнолеви и крайнодесни депутати. Впрочем разликите между различните партии разтяга термина „популисти" почти до неизползваемост: от икономически националистически партии като UKIP във Великобритания, през сепаратистите в Каталуния и Северна Италия, до нативистко-носталгичния Национален фронт във Франция. Все пак общото между всички тях е отрицанието на продължаваща европейска интеграция – икономическа, фискална, отбранителна и пр., без която обаче настоящият проект е обречен на провал.
Многобройни разследвания доказаха, че Русия се възползва бързо от слабостта на големите традиционни политически партии и се опитва да влияе на политическия дневен ред на различните страни и на ЕС като цяло: от подкрепата на Кремъл за Марин ЛьоПен, през медийната намеса в референдума в Каталуния до ролята й на катализатор за Брекзит. Но нека сме наясно, че проблемите и недоволствата от ЕС, върху които избуяха популистките настроения, не са дело на Русия – тя просто ги използва.
На този фон запазването на европейското единство е трудна, но ключова задача пред председателството, особено откакто Европейската комисия започна процедурата по чл. 7 за ограничаване на правата на Полша. А когато през пролетта германско-френският мотор заработи, по-малките държави ще търсят балансиране срещу този мощен тандем България може да претендира за неутралност, но само това няма да е достатъчно.
Задача 2: Повече европейска сигурност. Териториалните загуби на Ислямска държава през изминалата година са добра новина, но продължаващият разпад на редица държави в Близкия изток е факт – а заедно с него и опасенията на европейците от тероризма. Средно 38% от тях за изразили своите притеснения от възможна терористична заплаха, което е и напълно оправдано предвид многобройните атентати, на които бяхме свидетели през 2017 г. Но също както и кибератактите, тероризмът само подчертава необходимостта от общи действия на всички страни членки. За да останат отворени и демократични, европейските общества ще трябва да получат много по-висока степен на защита от ЕС – особено предвид колебливата позиция на САЩ. Вакуумът в международната сигурност ще продължава да расте с непредвидими играчи като Ердоган и Путин, а нежеланието на Тръмп месеци наред да поднови гаранциите към европейската отбрана накара много лидери в Европа да стигнат до извода, че ЕС ще трябва да се оправя сам.
Така се появи PESCO, механизмът за сътрудничество в отбраната, който обаче тепърва трябва да бъде изпълнен със съдържание. От подадените досега 17 проекта за съвместни действия в медицинското подсигуряване, логистиката или отговора при кризи, нито един не е иницииран от България. (Дори скептична Полша присъства с 3 проекта в тази инициатива.) Ако обаче все пак иска да допринесе за европейската отбрана и сигурност, като ротационен председател София ще може да организира съвещателните формати на 25-те страни-членки по PESCO. Не отбележи ли европейската отбрана придвижване напред в първите 6 месеца от своето съществуване, това ще постави под въпрос цялото иначе добро намерение
Друг видим проблем на европейската сигурност е връзката между външна (отбранителна) и вътрешна сигурност. Реалните заплахи от терористите или вредите, които могат да нанесат кибератаките от враждебно настроени трети страни като Северна Корея, зависи от интегрираното мислене за тези два аспекта на сигурността. И затова не само правителствата, но и фирмите и дори общините ще имат интерес от изграждането на нов подход към сигурността.
Задача 3: Общи решения по миграцията
Страховете на европейците по тази тема са най-големи, затова и тя ще продължи да движи политически решения и през 2018 г. И ако предвижданията за нов повишен миграционен натиск по Балканския маршрут се окажат верни, постигането на споразумение сред всички страни-членки ще стане първи приоритет на ЕС – а и на ротационното председателство. Германското правителство под лидерството на Меркел ще трябва да покаже на собствените си избиратели, че не е само в справянето с миграцията, а Италия – че не е завинаги изоставена от Европа по тази тема. Полша и Унгария, без почти нито един бежанец от Близкия изток на своя територия, ще продължат да отричат която и да е система за релокация. На този фон България ще трябва внимателно да търси малкото пространство, в което ще е възможно съгласие. Това решение вероятно ще бъде комбинация между управлението на границите и схема за по-бързо връщане на имигранти, чиито молби за убежище са били отказани. При всички случаи обаче, след неотдавнашната свада на комисаря по бежанците Аврамопулос с президента на Съвета Туск, София няма да може да разчита на безпристрастна помощ от страна на Комисията. Както и при предходните теми, България ще трябва да демонстрира активност, за да спечели дългосрочен дивидент.
Задача 4: Да включи темата за Западните Балкани в дневния ред на ЕС
Тази задача изглежда почти изпълнена, предвид насрочената Среща на върха по темата „Западни Балкани" на 17 май в София. Ако обаче се обърнем отново към последното проучване на Евробарометър ще открием, че почти половината от гражданите на ЕС – 47%, са против разширяването на Съюза с нови страни. А от примера с блокираното споразумение за асоцииране с Украйна вече всички, включително и балканските страни знаят, че е достатъчно няколкостотин хиляди холандци да свикат референдум, за да ликвидират резултатите от дългогодишни преговори. Така че амбицията да придвижим съседните страни по-близо до членството вероятно няма да има съществена реализация. Отварянето на възможно най-много преговорни глави със страни като Сърбия и Черна гора е добра цел, но постигането й няма да промени посочената отрицателна настройка.
Затова Срещата на върха през май трябва да донесе конкретни резултати извън процеса на разширяване.
Роумингът и Коридор №8 са скромни, но достатъчно конкретни цели. Ако обаче е наистина амбициозно в тази област, българското председателство ще трябва да търси начин да вкара Западните Балкани в разговорите по важните теми, които дискутирахме досега: Как да сме сигурни, че тези страни няма да увеличат разделенията в ЕС? Как могат да участват в общата европейска отбрана? Как да бъдат включени в решения по миграцията? Подобен тип мислене ще демонстрира, че страната ни може да мисли стратегически и да я превърне в желан партньор и по други въпроси – реформа на еврозоната или Шенген, например.
Но дори и да не успее във „висшия пилотаж" на стратегическо мислене за европейската си политика, чрез председателството България ще поеме по пътя на своето де-провинциализиране. Все повече български политици и чиновници ще знаят как функционира ЕС, защо е необходимо да имат позиции и с кого да се коалират, за да ги реализират. Европеизацията на България ще се изкачи с едно стъпало, искаме или не.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
